Далечност...
Синият цвят е цвят на далечност -
сини са непрестъпните върхове,
синя изллежда и морската вечност,
сводът небесен е син... Какво още - ...

Аз търся в твойте очи спасение
от моя страх, разяждащо съмнение!
Бъди ми ти прибежище в беда
и дом на моето успокоение!
Прикрий ме със ръката блага твоя ...

Животът в стоманена примка ни стяга,
чугунени мелници мачкат неистово,
платина и злато в мъглата ни газят,
едва си душите във зъбите стискаме.
Тъй или инак, както е тръгнало, ...

Полегнал си
Полегнал си,
затишие обвива
спокойствието
тъмно-тъжно, реещо около теб. ...

От една седмица в окото ми се настани цвете. Необичайно е, трябва да свикна с промяната. Когато се погледна в огледалото, не го забелязвам. Но когато притворя другото око, цветето започва да ми се усмихва.
Понякога е синя фрезия, каквато подарих на жена си при първата ни среща, да бъде в тон с цвета ...

Честита пролет и бъдете здрави !!!
Слънчева камбана
Превзет от песните крилати
въздъхна разцъфтял южняка.
Пленен от нежни аромати ...

Илюзия
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
(Р. Бърнс)
Все едно кого целуваш ...

О, ангеле, ти имаш две сърца:
едното – разум, другото – любов!
И само плаха, мъничка сълза
ги свързва в лек, небесносин обков!
В теб пролетите, още неоткрити, ...

Усмивка
Да дариш една усмивка
ведра, говореща без думи,
да знаеш, че това е щастие,
докосвайки като малко дете. ...

П О П У Л А Ц И Я
ампутирахме дърветата в своята улица
виждали сте хроми под строй как протягат
остатъци от ръце
под небесните порти милост ли просят ...

Нека пролетта ни носи радост,
нека слънцето носи заряд,
нека с цветята се будят надежди,
с пролет пробуждаща духът да е млад!
Кокиченце мило, бодро наднича, ...

Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
и сърцето си заключих зад каменна врата,
а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.
Откъде дойде ти, скитнико самотен,
откъде изровил си ключа ...

Дните се стопяват бавно,
като последната зима на живота.
Валят капки и се редят равно,
като нежната рима на стиха.
Отиват си дни и нощи, ...

Описвам нещо с очите си върху бялата стена.
Създавам абстракция от невидими форми.
Облечена в червено и черно танцува една суета,
а беден цигулар разплаква струните със тъга.
Непознат господин подминава с уханна роза в ръка, ...

Не в децата ми, господи,
дето родени са в риза,
в някой друг искам да оставя следата!
Да го дращи самия,
покой да не знае ...

Радост в душата,
радост в очите
огря - изгря...
Бушуващи
огнени ...

Поредният "филм"на Божидар Ганчев,който звучи на български и същевременно много модерно.Надявам се да споделите усещанията си.Излишно е да споменавам,че музиката,аранжимента,свиренето и смесванията са негови.Тези които са наясно с усилията нужни за осъществяването на едно музикално произведение със ...

Сенна хрема
Тръся спешно палатка за двама поне. Обещал съм я на една позната, може и да я знаете, певицата Пинк от Щатите. Онзи ден ми се обади, искала да си купи вила на "Златни пясъци”. Вика ми:
- Ако имаш време, ще мина да се видим и да ме заведеш, някоя офертичка по морето да видим. Писна ми - в ...

Запотен, вятърът поспря за миг,
почуквайки немирно на вратата...
Съдра тишината ми с вик –
светли спомени срина в душата.
Размечтах се – ...

„Жив е той…”
От мъртвата пепел на тази земя
просмуква се мирис на гнило.
От нощен простор със нескрита тъга
дочува се вой на мъртвило. ...

На Женя, с всичката ми обич и болка
Пред блока щрапука
красиво момченце...
После...
Помня Жени, как пита, „изяде ли кремчето?”. ...

В очите ти съм
отразена
и облаците в тях
се проясниха.
Преливаха от синьо ...

... НА ДЕН РОЖДЕН ИДИ
Обувките обувай
и хич не се страхувай,
рокля облечи...
на ден рожден иди! ...

Има нещо съмнително в тази тъга:
цяла зима в небето се взира -
слънце ù се прищяло -
мрънка сърдито,
артистично присвива очи ...

С риск да бъда банална, реших да напиша тези няколко реда. Довчера изобщо не мислех да го правя. Поводът беше разказът, на който попаднах тук в сайта - „Напаст Божия”. Всички знаем от детските си години, поне моето поколение, онази песничка за „тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак и за ...

ПЕТНОТО
Пепа прибра и последните лични вещи в чантата. Преди да излезе от канцеларията, забеляза снизходителния съжаляващ я поглед на сво­ята, приемничка. И си спомни, че някога и тя така бе погледнала жената, която си отиваше. Другата ù беше казала тогава:
- Не ти завиждам, че си млада, нито пък, ч ...