(монолог на Ева)
Реброто ти липсва, така ли, Адаме?
Е, ето ме, тук съм. Вземи ме!
Стискай силно, не бой се, ще мине,
дори белег от теб да остане. ...

Все още не
Все още не мога да заплача,
а сълза - вечността от мене чака.
Като загасена свещ от крепост в бездна,
зад решетките, ръката ми за милост се протяга. ...

Не помня аз много от нашата любов,
само бели листове останаха след нея.
Празни спомени от моя живот,
като стари листа пожълтели.
Виждам те, с нея вървиш ти сега, ...

Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени. ...

Има пъзел в главата ти -
спомени, прикрепени сякаш с лепило.
Сенки, снимки, забравени,
защото житието ти се е стопило.
Има и черни парчета, ...

Мрак душата ми обзема, цигара запалена гори, защо страха не мога да приема, защо лудостта във мен цари? Но... лудост ли е да обичаш, гол към себе си да тичаш, ярка тъмнина да ме облива, умът ми моя да открива... И не мога чувствата си да разкрия, страхът от тази болка е познат, навярно лудостта във ...

Вятърът препуска из стрехите
Тракат на часовника стрелките
Мислите в мозъка препускат
Клепачи над очите се отпускат
Стените стенят остарели ...

За думи ли говорим? - дефицит на значение.
За хора ли говорим? - лица без отражение.
За вяра ли говорим? - геноцид над цялото творение.
За приятели говорим? - деца на демони от друго измерение.
За доверие говорим? - омаломощено и пратено на заточение. ...

The Gazette-Calm Envy
JPN
furishikiru ame no ne ni shizumi sou na
sono yakusoku wa dare no yume de dare no tame no yume darou
"I want to see all of you." "I want to love all of you." ...

?Quien te dijo que yo me olvide de ti,
(Кой ти каза, че съм те забравил,)
que me duermo tranquilo y jamas sueno contigo?
(че се събуждам спокоен и никога не мечтая с тебе?)
?Que pase de todo, quien te dijo eso? ...

Grind-Lost
How did i find this girl when time was fast
the miracle of our dreamy past.
Used to be your shinny one,
lighting storm in the skies, ...

Откъсни ми късче от дъгата,
оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее...
Откъсни ми късче от небето синьо.
Нека ведър е и утрешния ден. ...

Как бързо тази есен отлетя.
Навя снегът познатите пътеки.
Вън вихърът завива вечерня
и сплита в светлините рой утехи.
Превързана е сънната земя ...

Докосвам те, ти мен.
Студен е допирът ти.
Дъхът ти леден
ме изгаря нежно.
Прошепваш ли на мен ...

Защо не пиша ли? Защото те ме мразят -
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour. Писецът плаче ли, ...

НОЩ
Нощ. Тишина - мълчим,
като в приказка вървим.
Аз към теб, ти към мен.
... Нощта превърнахме в ден.

Ще има ли време за нас?
Може би, щом побелеят косите ни,
погребали спомени и роднини,
ще се погледнем в очите
и ще поискаме ...

Пиша като пеперуда
еднодневки всеки ден,
кат пчела се весден трудя -
белки спусна капка мед.
Но защо си ме орисал, Боже, ...

От ужас се усмихнах хартиено.
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич? ...

Върволица от души,
впрегнати в науката,
няма кой да потуши
огъня на сполуката.
Жадни за знания ...

На три пъти започвах да пиша тези редове,
спирах се на думата "обичам".
Причината са навалели снегове по пътеки,
по които аз обичах все към тебе
всеотдайно и безспир да тичам. ...

Все още е топло, но ти охладня,
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...

Нали и утре слънце ще изгрее...
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи
Не търся горест, ...

Тук–там... вечно някой крещи и иска нещо. Всеки ден ставам с нагласата, че трябва да направя нещо заради даден човек. От време на време (когато егоизмът ми се обажда) решавам, че няма да направя това, което се очаква от мен, а това, което на мен ми се иска. Разбира се, тогава хората остават много не ...

Роза червена, роза красива
стои в ръцете ми пак.
Тя е от тебе,
тя е щастлива, но отново нещастна съм аз.
Отдавна си бях забранила ...

Врабчови неволи
Ранобудни пеперуди
рано пърхат бялкав цвят.
Мъничко врабче се чуди
де да хване със скованите крилца. ...

Зима
Снегът вали, сълзи се стичат от моите очи,
защо мъка е обвила моята душа.
С какво греших, че не си при мен сега.
Да ме хванеш за ръка - да погалиш моята коса ...

Очакване
Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят. ...

Опитах се да го обичам,
но някак не успях.
Опитах се да му помогна,
но пълен провал претърпях.
Така неусетно се разделихме и ...

Ноември си отива -
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...

Обещах си,
че ще те обичам
до края.
Пожелах си
да бъдеш ...

http://www.youtube.com/watch?v=sZPzfLqQbC0
Сиви. Кога съм си падала по сиви очи?
Кристални. Още веднъж ще ги погледна.
Не са ли сини? Не, сиви били.
Само да се уверя ще ги погледна, за последно. ...

Не съществува
времето, казват на изток.
Капчука събира
в две шепи тъгата на
остарялата есен.

ІІІ
Борсата стоеше на брега на блатото и трепереше като листо на вятър. Беше целият мокър. От впитите му в тялото дрехи капеше вода. Приличаше на клошар, който е прекарал цяла нощ на открито, под дъжда. Голото му теме отразяваше лунната светлина и придаваше сюреалистична нотка на цялата картина.
- Б ...

* За онези моменти, когато всичко ни се струва ясно...
За три секунди. Отрезвих се.
Сега пробудих се, но не видях
света, тъй както го съзрях
преди съня. ...

Една, две, три - колко са звездите,
блещукащи на нощното небе
и колко тъжни са очите,
търсещи те пак къде ли не...
Небето, осветено от звездите ...