Тъканта на сънищата, ранно
покриваща телата ни (завесно),
отми се със изгряващото Слънце.
„Довиждане”. (Удобно за размяна.)
Да отлетиш изглежда някак... лесно. ...

Тихо към тебе пристъпвам...
и нежно протягам ръка...
от допира леко потръпвам...
усещайки мириса на греха...
Плахо докосват се устните ми... ...

По наклонената равнина на времето се разхождат много съдби.
Точки и криви, проектирани от Главния математик...
Когато обаче две прави се пресекат и кординатните им системи
легнат в една полуравнина, тогава настъпва нещо ново...
Някои му викат любов, други умножение...

ПОСЛЕДЕН ПОЛЕТ
заслужаваше си този полет
колко път докато се целунат
слънцето и луната
прелива в розов облак бадемът ...

Утре трябва да стана рано… отново. Пак мисля и не ми се ще да заспивам. Ще бъде тежък ден.
Защо се държа така? Защо всяка вечер с приятели се превръща в поредното „запиване” и т.н. Знам, че преди не бях такава - бях страхлива и не знаех от какво и защо бягам. Сега бягам от хора, не от неща. Но пак н ...

Той вървеше по прясно утъпканата пътека. До преди седмица я нямаше, но всекидневното посещение на самотната скала създаде пътека. Младият мъж знаеше, че тази скала ще доведе до неговата смърт или поне до тази на физическата обвивка. Тя беше символът на края и на началото, на щастието и на безмерната ...

… само те сънувам
понякога играя си
с реалността на случено
и в мислите понякога те крия…
(като единствена ...

Жената
Всеки ден събужда се в сияние,
трепереща от неистово желание
да се запъти към няколко магазина
и да залепи очи на някоя витрина... ...

Колкото приближаваше, толкова сърцето му излизаше от ритъм. Големите вилни къщи стърчаха като гъби в зеленината. Толкова вълнуваща му се струваше природата, чистия въздух, че няколко пъти слезе, а снима и отпъди главата си за момент, че го очаква среща с баща му.
- Дали ще ме приеме?... Тате трудно ...

Вече нищо не е както преди,
аз и ти живеем в нереален свят,
създаден от прости лъжи.
Гледаш ме в очите
и твърдиш, че ме обичаш ...

Аз я обичах така,
както по мръкнало
никой не би
я обичал...
Без всяка причина, ...

І
ДЕЛЯН
Олег се отпусна тежко на дивана и отпусна до него раницата с работните дрехи и личните си инструменти, с които винаги работеше:
— Съквартирантът ти да не спи още?
— Станал е.- отговори Делян и погледна ръчния си часовник.- Отдавна. Събира последния багаж. Димитър, приятелят му, ще дойде всек ...

Връзката на тийнейджърите с техните родители
През целия си живот човек минава през безброй изпитания и трудности. За различните възрасти проблемите са различни. Няма кой да говори за проблемите на много малките деца, защото докато пораснат, те забравят какви точно са били техните трудности. Сигурно ...

Бележа с пръсти аз местата,
където бях сама веднъж.
А с пастели оцветявам си селата,
където ходех аз на шир и длъж.
Отбих се пак при тая стара къща, ...

* * *
Черни щъркели...
Във душата ми цъфти
кокиче бяло...

BG Паневритмия в Мадрид
Слънце весело ни грее,
милва ни с лъчи.
Вятър тихо клони вее,
песента звучи. ...

Не! Недей!
За любов не ми говори!
Моята май , че... отдавна си тръгна.
Все кроеше мечти
и броеше на ум, ...

Ти си...
Ти си толкова далече,
а аз така те обичам.
Ти си моята мечта,
а аз – твоята играчка. ...

Затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
Чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра ...

Отначало мълчеше и не реагираше на нищо. Все едно всичко, което се случваше, не я касаеше. Не искаше да отговаря на удара. Не може да бъде, тя не реагираше… и те се настървяваха. Ритаха я, тъпчеха я, късаха парчета месо от нея, едно по едно. Болеше я, много я болеше. Болеше я душата. Знаете ли как б ...

КЪДЕ Е ДЕТСТВОТО НА ДЕЦАТА???
Къде е детството на децата,
къде са веселите игри,
поляните, горите, езерата,
сиропите, бонбоните, сладката. ...

Патологичен случай
Kазвам се Грехомер Хойков и съм патологичен ревнивец. На вид изглеждам съвсем м-а-а-лко повече от абсолютно нищо особено. Две рунтави вежди се здрависват по средата на изпъченото ми като бирено коремче чело. Косата ми е анемична, сякаш засята от самолет при силен вятър. Имам тъмни ...

Точно в десет часа без пет минути пред централния вход на клиниката паркираха едновременно два автомобила. Единият - черен лъскав джип, със затъмнени стъкла, бе закован с елегантно предно паркиране. Другият - очукан червен голф, най-малко десетгодишен, на който шофьорът му дълго се тутка как да го п ...

Лъчи проблясват в мрачната тъма,
а сърцето е сломено,
на малки части разделено…
На кого му е нужно светлина,
щом сме обгърнати от тъга, ...

Защо нахлу в живота ми пак?
Опитах се всичко назад да оставя.
Опитах се дори себе си да забравя!
Раздуха старите въглени.
Пожара отново запали. ...

Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,
някога с усмивките наши се гонеха?
Къде загубихме сърдечните тръпки,
с които щастливо сълзите се ронеха?
Дали угаснаха звездите в очите ни, ...

Мама Меца болна легна.
Болка я в сърцето стегна,
стене, пъшка и въздиша,
нещо пречи ù да диша.
Пред очите ù тъмнее, ...

Щстието дойде при мен
Елизабет Алексиева
Щастлив съм, че те имам аз сега!
Щастлив съм, че съдбата ни събра!
Щастлив съм и признавам на света! ...

Срам ме е да си призная,
нощем плача, а не зная
има ли причина за тъгата,
обсебваща ме в самотата.
Срам ме е да си призная, ...