A... трябва ли човек да бъде птица,
за да порасне и да отлитне надалеч,
а не рисуван на картина или скица,
нито участник в някой смешен скеч.
Да иска да се вдигне нависоко ...

Ветрилото на сънищата пада.
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...

... Старецът приседна край морето
на пейката, изцапана с мечти,
умората притисна го в сърцето,
склопи за миг разплакани очи.
Потръпна леко - бризът го докосна, ...

Есен
Седя на пейката във парка
и гледам детската пързалка,
замина си есента
и няма навънка деца. ...

Не става дом от четири стени -
безплътни и бездушни очертания.
Ще паднат върху нас. Ще натежи.
Любов не се гради от състрадание.
Таванът ще си бъде все таван, ...

В зеленчуковата градина растеше боб. Шушулките растяха. Растяха в тях и бобчетата.
В една голяма шушулка имаше четири бобени зърна. Надпреварваха се кое по-голямо да стане. Все се побутваха и кое повече място да заеме.
- Стига сте се блъскали - им казвала майката шушулка - бъдете внимателни един към ...

Душата ми безплътна
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта. ...

Стоят на масата младеж изискан със девойка млада,
а помежду - бутилка някаква стои,
посредник е при разговора
и медиум към техните мечти.
А разговорът сериозно задълбава, ...

Виждал ли си Ангел без криле,
спасител с изтръгнато сърце?!?
Можеш ли да погледнеш,
без да вцепениш,
да докоснеш, без да изгориш, ...

Полумрак е. Хлябът свети
върху бялата покривка.
Свещта гори. Гроздето искри.
Виното в кристалните чаши звъни.
Аромат на щастие ...

Подай ръка -
да я стопля аз мога!
Вдигни очи -
ще поема от твойта тревога!
Не вярваш - ...

Когато му отсякоха и третата глава,
решиха да го погребат край храма.
Да сложат камък...
Но червеите знаеха това,
но червеите чакаха това, ...

Мълчи! И стъпвай тихо!
Не бива тайната ни никой да узнае.
Мълчи! Прегръщай тихо!
Не бива никой да ни разпознае.
Ще бъдем във безкрая просто сенки, ...

Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост ...

Не отминава, не отминава
моят порив за наслада.
Продължава, продължава
все така да ме измъчва,
за да пиша, за да пиша, ...

Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...

Хубаво е нещо да ни натиска, защото така разбираме, че наистина живеем живот, а не някаква приказка. Хубаво е дори, когато страдаме, защото така си припомняме, че голямо щастие няма, както и малка мъка. Някои неща ни карат да се чувстваме зле, но не трябва да им се поддаваме, а да се поучаваме, защо ...

Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата: ...

Изтрих следите ти с гумичка.
Изрисувал бе грозно цялото ми сърце.
Всеки спомен обезглавявах ухилена
и го хвърлях през моста при теб.
Обесих онези усмивки, ...

Искаш тялото ми в твоето преплетено, нали,
да усещаш страстта ми,
когато съм върху теб и целувам гърдите ти.
Искаш да ти шепна на уше тайни думи
и косата ми да докосва нежно гърба ти, ...

Когато пак ги отворих, в стаята нямаше никой. Изглежда доста съм спала - мракът, разстилащ се отвъд стъклото на прозореца, само потвърждаваше
първоначалното ми предположение. Чувствах се странно спокойна и отпусната... не изпитвах нито болка, нито бях бясна, както при първото ми събуждане.
Дори се п ...

По улиците снежни крача
И не знам дали плача
Снежинки се топят в очите
Оттам изтекоха мечтите
В мъглата гъста път проправям ...

Вървях сам и задавах си въпроси
Видях сълзите в очите на човека който проси
Какво бих направил и какво не бих
А сълзите текaт като букви в този стих
Дъждът ги размиваше всички ги скриваше ...

Снегът поля и пътища загръща
и става тихо, свято като в храм,
а ти, любов, си все една и съща
и тъй различна - в стих да те предам.
Ела в картина! С краски ще запълня ...

Призрачно бяла усмивка.
Светлината се слива със мрака.
Момичето търси почивка.
Водата се стича по тях.
Нейните крайници нежни ...

Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че ...

До Нея:
Знаеш ли кой съм? Заради теб ми изтриха профила в Божения. Защото си тъпа свиня, която така и не разбра какво всъщност стана... Както и да е, аз поле за изява имам много. Но за това, че слагаш двойки на Черрна и то от злоба, не от друго, а от злоба, сега ще ти е*а п*та майна! Дори и това ти ...

В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...

Няма вече да ме питаш...
колко съм те искала...
И всеки път да залиташ,
по всяко време щом съм те привикала.
Няма да има от среднощното гости, ...

Гледам и не мога да повярвам
Бог от какво те е създал.
Взел е всичко Той навярно,
което дяволът Му дал.
Душата ти изваял е от огън. ...

Безлунна нощ е, пак вали
и свива чувства на кълбо,
а тъмнината все пълзи, пълзи,
покрива ме и ставаме едно.
Но нека съм невидима сега ...

Прозорецът на скайп е много блед.
Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.
Мирът във мен е крехък като лед,
държащ се върху нещо недописано.
А липсата е нехронологична. ...

Баща и дъщеря
Човек един - Човекът направи.
Пред живота той го изправи.
С усмивка на всичко
той добре да поглежда ...

Аз не искам на друг да приличам.
Да се захласвам по чужди творби,
по думите хорски да се увличам,
без душите им да докосна дори.
Мъртви сърца да обичам, ...

От камъка ще те извая в буря,
която ще гори.
Ще ти вдъхна вечност,
пред която Господ да тъжи.

Някой тук ходи по покрива. –
Аз съм това вероятно.
Някой говори със совите –
може би, може би вятърът.
Има ли някой тук, има ли? ...

Имало някога едно Емо.
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак, ...

Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...