Една плът и кръв сме родени,
заедно сме в радост, болка, проблеми.
Отредено е да сме такива
и няма белег или спомен, който ще изтрия!
Помня всяка рана, ...

Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.
Живот се казва. Стар сюжет, ...

"Грозно" е дума, всъщност красива,
облечеш ли я в пошлост, кич и разкош...
Е, малко си пàри и е леко бодлива,
но нали все пак не виждаш слънцето в нощ?!...
Сакат, а да тича, е някак жестоко, ...

Диагноза на българската журналистика -
микрофон с еректикална дисфункция
зад ципа на мълчанието

През деведесет и осма аз бях вече истински мъж. Имах коса с естествен цвят и мазнота на катран и тридесет и два зъба. Та тогава девола си нема работа и ми прати първата (и май последната) Любоф - Филипинка.
Ехххх, деведесет и осма... Лято... Жега e, не се трае... По онова време по цял ден висим на с ...

Някой пее за ветровете
И не е нежно пиано
А есенни китари
Пълнят дните ми докато
Аз се науча да вярвам ...

Всеки ще си получи заслуженото! Поне така мисля. Сигурна съм! Или поне се надявам. Защото нямам силите, а и нрава да връщам на всеки, сторил ми зло; защото няма толкова голямо зло, което мога да върна.
Може би съм изиграна?!... (хм)... Но помня и всяко едно добро, което са ми сторили.Толерирам тези ...

Дано на дъното на тази нощ
едно пиано стига…
И сенките и лунния разкош
във звук да се преливат
Дано над чувствата да имам власт ...

Викингът:
със кораб ще дойда
и ще те отнема
от тази спокойна
плодородна земя ...

Протегни се към мен, ела… докосни ме,
знаеш, че заедно ще стигнем звездите!
Очи затвори, прошепни мойто име…
високо ще литнем, дори над орлите!
Пръсти заравяй в косата ми мека, ...

Пак си мисля за теб в нощта,
и ето - изгря на моята врата,
като ярка звезда.
Молех се да дойдеш в моя сън
като изгрев в нов ден, ...

Поредното признание.
Пак закъсняло...
Ти тласна ме във чуждите ръце,
сега как страдаш
ми пишеш с тези редове. ...

ИЛЮЗИИ
В небето ми прелитат птици.
И ти си.
Виждам те.
И те усещам. ...

Филмът
Филм реален върти се всеки ден,
филм реален - като погледа на зрителите
- блед и изумен.
Разни роли и пасажи, ...

Колко нощи безсънни,
колко много сълзи -
може камък солта им разтвори.
А съдбата, с облещени
странни очи, ...

Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна.
Не тръгвам. А нощта е онемяла. ...

До мен не бе, когато страдах,
ти за страданието ми дори и не разбра.
Безмълвна аз стоях и чаках,
но бавно болката се впи във моите ребра...
И нито стон случаен, ...

Няма да се дам
Аз няма да се дам на тебе, горест!
С горещи нокти впиваш се в душата ми
и бавно в мен разстила се умора,
приплъзваш тихо, бавно пипалата си, ...

В превод от латински горните думи, които са били издълбани върху древноримски надгробен паметник, се превеждат като "Слава на победените"...
Чудя се - защо всички славят победителите? Нима победените не заслужават дори много повече възхвала от тях?
1.
Нещо те стиска за гърлото
и прерязва съня ти... ...

Забравих всички допири с дъха ти.
И помня само дъжд в разсърден делник,
когато те рисувах във съня си,
а шепотите тичаха ранени
по ъглите на топлите ми устни ...

Моите дни са щастливи,
изпълнени с надежда и много живот.
Моите дни са щастливи,
трептят и не спират да вдъхват любов.
Моите дни рядко сивеят и рядко умират, ...

I feel my time is slipping away,
(Every minute gone by seems like a day),
I'll never get back the things I lost along the way,
What the hell is wrong with me?
This isn't who I'm suppose to be ...

Не се наситих грешно да те искам,
в икона свята да те пресъздам,
и всеки ден, по–истинска и чиста,
да влизаш в поетичния ми храм!
Видение, жена или молитва, ...

Чувствам как се топя
под звуците на музика.
Светът околен, притихнал,
оставя ме да летя.
Чувствам как тялото ми ...

Разказваш ли...
Разказваш ли за миналото бреме?
Разказваш ли за миналото с лекота?
Разказваш ли за дните ни вълшебни?
Разказваш ли за нощите в разкош? ...

А може би сезоните се сменят...
а може би животът си отива...
а може би умираме по-лесно,
когато съвестта не ни убива.
И може би обичаме... по-трудно, ...