Бледолика все още,
и тъжна луна,
със синьо небе.
Над пурпурен залез.
Хоризонтът потъва в отблясъци, ...

Хаос напорист,
традиции, дълбоко пропаднали
в тюркоазено - синьо,
подземни води,
тъмни сенки, ...

.
ВЕЧЕ ДРУГ ЧОВЕК СЪСЕДЪТ СТАНА
Един съсед взе, че ми разтрогна брака,
без да знае после какво зло го чака.
Прибра във къщи той жената, ...

Септември
Септември е риж.
Ръждиво разплакан.
Просъсква дъждът.
Небето ръмжи. ...

Тази есен е някак различна .
Не златее – сивее безлично.
Само паднали сухи листа
прошумоляват в краката ми.
В прегръдката на залези хладни, ...

Залезът издул е щедро пазва –
бременен с Луната и безброй звезди.
Спокоен беше и си казах,
че тази вечер няма да роди.
Викът му – от гърла на ято птици, ...

Защо не мога да изстина,
когато вечерта отсъства
и скита,
и завършва с непрочитане.
Защо оставам вярна, ...

Навсякъде те търсих до премала,
преплувах океани от мечти,
изкачвах върхове от светла вяра
напук на урагани и мъгли.
Земята преобърнах да те срещна, ...

Една нова песен с повече поп звучене отколкото рап (какъвто предимно изпълнявам)
Музиката, Текстът, Аранжиментът и мастерингът са изцяло мои. Благодаря предварително за коментарите, били те положителни или отрицателни :)

Не смей да будиш моята душа,
след бурни страсти сън дълбок заспала!
Не е другарче мило за игра!
Отдавна е, отдавна остаряла!
И ще заскърцат костите сами, ...

Гледам в огледадлото,
но виждам само мен.
Къде си ти, в този мрачен ден?
Изчезна с есента проклета
и остави мен тук, така клета. ...

Катерят чувства
билото на разума
със раници от сбъднати мечти.
Усмихва се
върхът на вярата ...

Всеки ден виждам едни хора, които сякаш не съществуват. Те са просто сенки, изплуващи в сивотата на делника и стопяващи се при появата на всеки луксозен блясък. Те пазаруват в магазина, където работя. Купуват си само от най-намаления и стар хляб, взимат от най-евтините сирена и колбаси и рядко си ку ...

Благодаря ти, Дар -
за голямата поезия и за малките неща,
които ме правят щастлива!
Препънаха ме думите ти. Стресна ме
огромната им мощ - недоизказана, ...

Има ли свят без болка, кажи ми?
Искам да отида там да живея!
Кой е той,
защо непознат ми е?
Недостойна ли съм ...

И когато нещата загрубееха, тя се скриваше в паметта. Дълбоко, в непристъпните гънки на мозъка. Поругана, използвана, употребена и много наранена.
Докато в един момент й омръзна. Омръзна й да бъде Онази за всички наоколо й, омръзна й да бъде единствената за многото. Защото, както човекът прощава, то ...

С омастилени пръсти те докосвам.
Разливам се, по-синя от думите,
изписани под клепачите ми.
По връхчетата им любов танцува,
хартиеното ми сърце се свива и тупти. ...

Идваме на таз земя
като далечни пришълци
и си отиваме така.
Строим си къщи, някои - кули,
складираме в тях временността. ...

Вгледал се в собствената си утопия,
приседнал на високия небесен свод,
замислен, водя разговор с живота -
мисловно-словесен диалог.
И, сякаш Хамлет от пиесите на Шекспир, ...

И така започвам поредната си история... Както винаги, седейки и гледайки белия лист, не ми идва на ум откъде да започна, защото музиката, това всепоглъщащо понятие зарежда толкова емоционално, че в повечето случаи думите са излишни! И все пак нека опитам...
25 септември - един обикновен ден за много ...

Мъртвородено
На акта, вместо имената на детето, беше записано МЪРТВОРОДЕНО, а по-надолу в колонката - родители: 1. майка - Маруся Иванова Григорова, 2. баща – Григор Христофоров Григоров
Свидетелство за раждане се съставяше на живородени деца и Маруся нямаше да получи такова, но тръгна към „гражданс ...

Бялата рокля на мама
събира прах в гардероба.
Мама я няма.
В паяжина на спомени
стената посивя. ...

Глас чувам,
твоят... топъл и мил
песен с небесни ноти
през сълзи звучи
магия, ...

ПРИТЧА ЗА НОВИЯ ДОМ
Не опазих своя дом...
Как дълго плаках,
молих се,
копнях... ...

Неизказано
(На човека, който ми показа какво е истинско приятелство.
Винаги ще бъда до теб!)
Почувства ли? Там, дълбоко в сърцето,
как нещо тревожно потрепва с тъга. ...

Знаете ли, един ден в коридора намерих пръснати парцали. ,,Остави ги, за боклука са.'', каза мама. Нищо не разбира. Понякога ме нарича ледена принцеса, като леден пулс. Мама наистина нищо не разбира... Тези парчета стар плат имаха своя история, бяха различни. Помолих й се да ми ги даде. От тях тя ми ...

Уча се да казвам "НЕ"
Писна ми вече да пиша,
сега и това критикуват.
А от личния ми живот
защо се интересуват? ...

На хвърлей място е...
А исках да надскоча себе си.
Притегнала нозе по-близо до земята.
Политам...
Над собственото си, ...

Отново разпиляно е сърцето
и отново няма капка гняв.
Само пустота е в него -
нито обич, нито смях.
И, наведена, събирам ...

Залез
Щом слънцето залязва
и тъмнината бавно настъпва,
ти се наслаждавай на залеза
и се омайвай, и после си легни, ...