Живей сега
/За тебе Гери! Почивай в мир!!!/
Животът не е спирка. Няма гари
и няма как да се снабдиш с билет.
Животът – най-ценният подарък – ...

ЦВЕТЕТО НА САМОДИВАТА
Ангелина се доближи до огъня, все така взирайки се в танца на пламъците му. Зад нея кръгът се затвори и босите женски крака започнаха да сътворяват така познатия и ритъм. Опияняваща тръпка премина през тялото ù. Спря за миг в слабините и после, после избухна. Ангелина отметна г ...

Денят донесе
с късния ми вик
на залеза във скута
твойто име.
За кой ли път ...

ВРАГЪТ В МОЕТО БИТИЕ
В пъстрата рулетка на действията ни винаги е трудно да предвидим кога сме печелещи и кога губещи. Способността да осмислим пълната схема на постъпките си бързо изчезва още при първите опасни кръстовища, плаващи пясъци или неочаквани възвишения. Вне­запно пътят на нашите стремежи ...

- Истински ценното е невидимо за очите - заяви една вечер Дърт Пън.
- Ахам - кимна Кух Че Реп. - Значи не цениш пържените зеленчуци и виното, така ли?
- А, не! - премъдрият Пън някак си успя едновременно да плесне през ръцете На Хал Че, който се опита да му отмъкне виното и да опази с вилицата своит ...

Днес в бара е тъжно
В бара квартален
"При Джако",
компания тъжна
запиваше яко - ...

ДЕЛФИН И АКУЛА
Един делфин, тъй както плувал,
видял срещу акула бяла.
Отдавна искал да общуват
и тук възможност се отдала. ...

Зора. Денят е още жажда.
Тепърва в хиляди очи,
той от росата ще се ражда
и като сън ще се топи.
Дете. Светът е още жажда. ...

Дълбоко във сърцето още нося
забити шиповете остри,
на розата рубинено червена,
разцъфнала през онзи май вълшебен
на нашата любов! ...

Сега на облаците ли спиш?
На тях ли им се изповядваш?
За мен ли им разказваш?
Смях обичан не чувам
и се ужасявам. ...

ВПРЯГ
Животът ни впрегна във нова управа,
тук всеки тегли в различни посоки.
Един наляво, друг вдясно. Не става.
Делим децата си, като жива стока. ...

Щастлив бъди намерил своя път
и аз по други пътища ще тръгна
нозете ми дори да изнурят
по този вече няма да се върна
Помни ме със добро да помня теб ...

Искам да полета ,да се рея
във въздуха с вечността ...
Днес ще захвърля всички
принципи и ще последвам
любовта ,защото ...

Бездомниците винаги са били
и болка, и позор за обществото.
Човечеството не намери сили
хармония да вложи във живота.
Бездомниците мълком обвиняват, ...

Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...

'бах го, не бил съм никога така,
със Нея се събуждам,
а без нея пък не мога да заспя.
Редя куплети въжделени ей така,
както картечар на ДОТ, ...

Нагазил кантариона неспокойно,
стоеше прав и гледаше далеко,
а птиците в далечината пойни,
с крилата си в студеното потрепкваха.
Свали си тихо сламената шапка ...

Докато си мрънках под носа колко крив ми е света,
мислено рисувах новата картина на разноликата съдба.
Сетих се, че отдавна не съм същата,
онова момиче, което съм била.
Земята се върти и с това променя човешката душа. ...

Дълбоки, кафяви очи и нещо криещо се зад тях…
Твоята същност, твоето сърце, твоята душа…
Би ли ме приютила в сърцето си, има ли там място за мен?
Или ще продължаваш с мен да си така студена?
Няма смисъл от думи излишни – не искам чувствата ми да са скришни, ...

Загледан втренчено в нощта навън
седиш,
не те достига така желаният от тебе сън,
мълчиш
блуждае погледът и търси в тъмното навън ...

Мая беше потънала в спомените си, когато от другата стая чу бебето да плаче и това я накара да се върне в настоящето. Детето продължи да спи и докато го гледаше, тя се чувстваше толкова щастлива: имаше прекрасен съпруг и най-сладкото дете на света. И сега, като си спомняше за всички преживявания, бо ...

Китарен звън, души
две млади. Ден красив,
история към края.
Късно е!
Утеха няма, няма я ...

Да съм до тебе искам тази вечер -
студено ми е, тъмно е навън.
Не искам и да знам дали си вречен,
дали живее друга в твоя сън.
До теб ако вървя, не бих разбрала ...

Когато
се вглеждаш
до избистряне
в лицето ми...
Тогава ...

Не мисля, че някога съм обичала. Нямам в предвид онази обич, която хората изпиват един към друг заради особените си красиви очи, или начина по който се смеят. Не обичам по принцип. Нито сутрините, нито вечерите, нито някого или нещо. В мен самата съществува една единствена апатия към света ми, към в ...

Това е опит да удовлетворя желанието на мой много близък човек, който вярва в способността ми да разказвам истории. Приликата с американски сериал е съзнателно търсена, тъй като този човек ги обожава.
Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи о ...

Има нещо тъжно
в палячото
на Главната,
който спира и разсмива
хората с погнуса. ...

Сънувах топлина.
Чувах нечии стъпки.
Уещах по кожата си ръка.
Пробудих се съживена.
Ехо от тъмното се носи. ...

Вали силен дъжд,
трещят красиви светкавици,
до нея вече не е любимият мъж,
той е с други красавици.
Бурята не спира, ...

Духовитият вентилатор ме държи бодър в задушния следобед. Гледам разсеяно през покрития със солена влага филистрин към късчето чисто, бледосиньо небе - така, за хубав цвят :) (не съм го пристегнал добре и сега се чува леко свистене, което издухва мислите ми, които се бяха опитали да потърсят (пак и ...

Позволете ми, деца!
Нека ви разкажа
само приказка една.
Обещавам ви, че няма,
няма да ви отегча. ...

Денят на моята смърт
Диагноза като диагноза. Остава ми един ден живот. Странно как човек се сеща в последния си ден колко неща не е успял да свърши през съзнателния си живот. За тези, които е успял да свърши пък изобщо не се сеща. Тях да ги помнят живите.
Разтварям си една супена лъжица кафе без зах ...