Негодна съм за този свят.
Зад всяка дума моя,
зад всеки жест
едната истина стои.
И нищо не успя да промени ...

единственото спасение е
Куба и тотото
ако има достатъчно лайм
направи ми кайпириня
нищо че не я понасям ...

Залюби ме Змей.
Ами сега? Взе всяка нощ да ме посещава, да ми се врича в любов и да ме моли да му пристана.
Залинях. От ден на ден силите ми намаляваха. Но аз се заклех никога да не се влюбя в него.
По тази причина взех да питам и разпитвам как да се отърва. А Змеят не престана да идва, през час да ...

Носталгично от съня
Часът е три,
София спи,
а аз по Витошка
самотен се разхождам... ...

В събота в десет часа със Симчо вече сме на водохващането на Видима. Оставяме колата на паркинга, където има стълпотворение от желаeщи да се пробват в туристическото поприще, раниците на гърба и по стръмната и камениста пътека през гората излизаме на 1500 м.н.в. На хижа Плевен. Това ни коства един ч ...

О, Боже!
Ти
ме спря!
Протегна длан.
След толкова години - ...

Утрото леко очите отвори,
поизтегна се, тихо промърка,
Стана.
И покани слънце на гости.
Слънчо златна наметка си сложи, ...

Оставете ме сам.
Вземете си думите, вятъра.
Оставете ме,
дрипаво чучело есен
в празна градина. ...

Тази нощ ще се обеся.
Избрал съм и есенното дърво,
на което да посрещна зимата.
И там ще си вися, кълван от птиците,
които във косата ми гнездо ще свият. ...

Някъде далече, далече живяло племето уху. Вождът му Рал управлявал с вещината на опитен пълководец, но замъгленото му от алчност съзнание го превърнало в копнеещ само за богатства човек. Хората от племето знаели, че всеки опит да се опълчат срещу него свършвал с кръвопролитие. Ето защо, изпълнени съ ...

Как със зеници ме поглъщаш,
дълбоки от зелена топлота.
Сърцето ми в листо превръщаш.
Без страх очаквам есента.
Тъй бурна беше мойта пролет. ...

Няма ме...
търси ме някъде в пространството... Там, където попадат хора като мен - без мечти.
Без мечти за щастие, без онези детски мечти да бягаш бос в полето със сламена шапка и скъсани дрешки.
Без мечти за любов, без онзи трепет, когато за пръв път усетиш майчината ласка и бащината подкрепа...
Бе ...

Безпорядък
Тежък въздух
Тъмни мисли
И екран
Концертът свърши ...

Протегнах си ръцете,
побегнах, да настигна ветровете!
А те от мен се скриха
сред на тиха пролет из листята!
Претрепнах аз, понеже дъх ми бе това - ...

Прекрасно е да бъдеш влюбен,
от безнадеждни пориви да бъдеш тласкан,
за да достигаш брегове, почти изгубен,
и там от себе си неволно да се стряскаш.
Защото влюбеният се не разпознава, ...

Заравяш пръсти във косите ми,
а те - трептят, сякаш струни са - на арфа,
намираш бялата извивка под къдриците -
акорди неспокойни пръсват тишината.
Обоят на ръката ми притихнал е: ...

Ние със тебе сме
от днес паралелни.
Допирни точки
повече нямаме.
По пътя си крачи ...

Big Bang - Haru Haru /Day by day/
Tonaga
Yeah, finally I realise, that I'm nothing without you
I was so wrong, forgive me
Ah~~ ...

Rihanna - Te Amo
Te Amo, Te Amo
She says to me, I hear the pain in her voice
Then we danced underneath the candelabra
She takes the lead ...

Лоши неща
Когато ти влезе въздухът сякаш се изпари.
И всяка сянка се изпълни със съмнение.
Не знам за коя се мислиш,
но преди да е минала нощта ...

Немъдра съм...
Вържи ме, болко... Конските копита,
когато ме разпънат, да ме скъсат...
И после си тръгни... дори не питай
дали боли... щом в себе си съм скътала ...

Нощта изгря – и топла, и добра.
Пристъпи тихо – като самодива.
Тя няма друго – носи само мрак
и с него самотата ми завива.
Една звезда в прозореца ми кацна ...

Чуждото щастие
с усмивки и смях
мога да го гледам
с часове и да си кажа:
смисъл има. ...

Душа, съзряла душа -
в очите ù сълза,
разровена рана,
обляна в кръв.
Болка даже няма, ...

Донеси ми страст! И жар ми донеси,
в косите ми разливай всяка тръпка.
Помилвай ме, а после… ме люби,
отпивай тялото ми с бавни глътки.
Като вълна във мене се разлей! ...

Викът на твоята сълза
потъва надълбоко в мене,
достига моята душа
и нашироко шири се у нея.
Щастието – кратък миг, ...

Любовта е жестока,
любовта е и смях.
Тя е свързана с Бога,
но с един малък грях,
че убива жестоко ...

Осъзнаване
Едно момиче стои само на ръба на една бездна”, гледайки стръмните скали под себе си и морето разбиващо се в тях. Тя знае, че в любовта всичко е по същия начин, но все пак иска да поеме риска, иска някой да я обича такава каквато е, иска някой да бъде с нея и да ù помага, когато е сама, ис ...

Нищо не искам!
Писна ми вече!
Бях потресена не веднъж!
Не мога повече!
Някога обичах, ...

Тихият, вкаменил се в недрата ми корен, неусетно прекършен от някаква дръзка вълна, кротко си плува в пихтиестото пространство между равновесните ми рецептори. Дразни ги скоросмъртно. Затова не се чудете, когато залитам и бълнувам наяве, пробила неволно дупка в главата си с пръст. Бръщолевя като лат ...

Роклята си от илюзии съшита късам аз на хиляди парчета.
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...

Съвършенството на стиха страда от превъзбудените трепети на душата. Спотаените ù вопли се крият в съзвучието на римата. А римата е песен...
Нощта прегръща пак духа тревожен...
Измислена, невярна свобода...
Изплува тихо образ невъзможен,
поникнал от тревата на съня. ...

ГЕРГЬОВДЕНСКО ПРАЗНУВАНЕ
Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
"Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше дъжд, щото всяка капка става ...

Времето беше повече от прекрасно. Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. Уж много хора виждат романтика в дъжда или някакво пречистване, но лицата им са тъжни и изпълнени с очакване за края на тази мокра приказка. Един час преди разходката беше валяло, но от топлината зе ...

Не искай
Не искай да забравя устните ти,
да забравя очите ти,
да забравя за теб.
Защото макар и рана в сърцето да има, ...

Беше неделя.
Последната от месеца – топла, но не гореща. 28,2 градуса, пак по-добре от 42. Сянката от дърветата застилаше зелената тишина наоколо.
Гледам насъбралия се народ и ме задавя смях – все едно съм се напушил. Малко невъзпитано от моя страна. До днес нямах представа, че познавам толкова мног ...

Усещам, че по мене боледуваш.
За сила молиш – да останеш цял.
А нощем от звездите ме ревнуваш...
От себе си дори. Във теб пожар
бушува и ума изпепелява. ...

Цяла нощ за тебе търсих думи
и все не са достатъчно добри.
Времето, заспало помежду ни,
покоя на съня ми разруши.
Умората по клепките се стича ...