ИМАНЕ
Слънцето ни гонеше все по-нагоре. За час пред нас изникна къщата на моя приятел. Скрита зад няколко облака от цъфнали дървета, тя показа покрива си от сури тикли. Мярнаха се прозорците - очи на заспал великан. Оттам се показваше бяла забрадка. Тя се скри от погледа ни. Митко каза, че е майка м ...

За любовта, онази, невъзможната,
която нощем още ни тревожи,
за пламъка ù треперлив и остър,
нахвърлял сенки, облаци и рози,
за любовта, онази, безнадеждната, ...

Какво ли си казаха хората, които ме видяха сутринта в 7,30 да плача по улицата? Едва ли са предполагали, че причината за това е радостта на едно момченце. Да, именно, радостта на детето ме разплака. Парадоксално звучи, но... Вчера сутринта заведох Гошко в детската градина, той влезе, а аз се забавих ...

Сигурно често го чувате, докато вървите по улиците – крясъкът на по-малките или по-големи, играещи деца, лишен от всякакъв смисъл, крясък, заради самия крясък. На мен обаче ми се случи нещо по-атрактивно. Докато се разхождах в парка, се разминах с майка, която разясняваше на детето си как да крещи, ...

Приятелки
Подай ръка, знаеш, аз здраво те държа.
Пожертвай очите си.
Докосни лицето ми.
Прекалено познато ти е, нали? ...

На жътва е излизал с цигани,
жълтици по челата им лепял,
а те играли и му свирили,
и тъпанът магарешки кънтял.
По сватбите кумувал цигански ...

Да плачеш с усмивка,
съзнавайки, че си обичан,
да усещаш любовта с цялото си същество,
да чувстваш как тече във вените ти
и не можеш да я спреш... ...

Има ли смисъл?
Защо всички искат да са част от масата, течението? Толкова ли е трудно просто да бъдеш себе си? Нима има значение какво мислят, говорят другите? Откога да си един от многото се превърна в предимство? Защо всички толкова много ги влече поп-фолкът? Защо приоритетите на хората около мен ...

Облачна грамада съм от многодумие.
Забраних си валенето.
Че най-тежките капки,
от сърцето ми стъпките ти ще измият.
И се притворих на вятъра, ...

Виждам, виждам те, калинке!
Вместо по зелено стръкче,
я ми полази сегинка
ето тук – по мойто пръстче!
От върха хвръкни високо! ...

Бяла тишина,
отзад пъртина,
отпред върха,
приказна картина.
Умора тежи, ...

Сънувай ми сън
Чуй как плаче небето... Прокрадват се
тъмни сенки край светлите дни...
Няма как да достигне със вятъра
топлината на мойте очи. ...

„ЖЕНЕНА ЗА ИТАЛИАНЕЦ”
За човек като мен, който за първи път попада в чуждоземски свят, много неща са шокиращи.
Първо, оказва се, че вицовете, на които се смеехме у нас, са си жива истина, и второ, „Совите не са това, което са”, важи с пълна сила.
Попадайки в тази среда, изведнъж разбираш колко много ...

Ти си третата страна,
най-долу срещу катетите.
Най-важният връх,
докосван само от поетите.
Фигури, кръг, ...

Когато след тебе тичах,
ти разправяше, че съм луда,
когато те обичах...
ти тичаше след друга!
Болеше ме до време ...

music: sqnx
mc: bebo bets

Той живееше далече от света.
Студена злоба мъчеше го от лета.
Нощем слушаше дъжда като дете,
Звярът тъжен беше,
Звярът с вкаменило се сърце. ...

Отхвърлена любов
Любовта отхвърлена погубва душата ни.
Аз знам ли, понеже нощ сега е
и всичко може да е сън...
Събудих се със вик, ...

Съвременност
Реклама на памперси -
до нея поезия.
Публикувам своя вик,
но крия страха си ...

Ти и Аз
В косите с цвят от Пролетта
поръсих те със цветни багрила,
пропити с красота и нежност.
Целувка със невинността, ...

НА ПЛАЖА ВЪВ СОЗОПОЛ
На плажа във Созопол
сред пясък и море
едно момиче голо
с бикини, по дупе, ...

Season's End
Once in my life
A second of eternity
Seems long in my mind
What used to be ...

Защо, когато се усмихнеш, очите ми се пълнят със сълзи?!
Защо, когато ме погледнеш, сърцето ми не спира да тупти?!
Дали се влюбвам аз не зная... дори дали се влюбваш ти...
но тайничко сега мечтая да ме прегърнеш, както призори!
Дали за теб съм авантюра, както с всяка друга? ...

Предесенно разрових тишината
и птичи стон на дъното открих,
от който се изострят сетивата
и претворяват мисълта във стих.
А птицата, с надежда устремена ...

Преражда се нощта
във пелени от полумрак.
Загръща се.
А звездна светлина,
омайващо добра, ...

Заместник-главен преговарящ се оказа изключително надарен, интелектуално наситен и като че ли, национално отворен. За жалост от време на време църцоренето му преминаваше в сантиментално-сълзлив момент. Ала волю-неволю се оказа, че е стратегически-нападателен. И затова тоя и оня ставаха причинно-след ...

Великанът и Петнистата
Веднъж родила най-прелестното си създание – божествената Афродита – морската пяна не можеше да контролира повече майчиния си инстинкт и раждаше ли, раждаше нови създания. За нея те бяха толкова прекрасни, колкото и първото, но така е с всички майки по света Истината, обаче, бе ...

Нoщ
И тази нощ самичка
ще скитам из малкия ни град
и на някоя самотна пейка
сама ще седна пак. ...

А ти не беше там, не беше,
Когато аз пред Бога се заклех.
Съпруга, дама
съм станала.
И, да, ще бъда! ...

Тихо минах през вратата.
Спеше ли? Не исках да те будя!
Само за последно да те видя
и без думи щях да си отида.
Не спеше! Шепнеше! Не чух! ...

Една жена, когато има зад себе си не ден, не два,
а спомен във гръдта е свила за цели тридесет лета.
Когато устните познават на толкова мъже вкуса,
но истинския оценяват и жадни те за друг не са.
В мига, когато тя самата онази мисъл заличи, ...

Купи си живот,
хайде, ако можеш ти.
Продай всичко, прости на всеки,
за да купиш глътка въздух
и още един поглед за твойте мрачни, уморени очи. ...

На кръстопътя, където се разделяха, те дълго се държаха за ръце. После те бяха навсякъде заедно - в училище, в залата, на разходка и кино. Огнимир не й казваше, че я обича, както правят всички донжуановци. С нищо не потъпка нейните желания и не оскърби нейните чувства. Деси се запозна с брат му, кой ...

"Един човек трябва да е обичал и да е бил обичан поне веднъж в живота си…" Красиви думи, след които следват болезнени въпроси. Какво кара хората да предпочитат болката от любовта пред самотата, а други да се отказват от тръпката на любовта в името на самотата? Кога разбираме, че обичаме и как осъзна ...

Не искам да ме съжалявате! Недейте!
Защото всеки сам избира участта си...
И ако няма сили за промяна -
тогава в него грешката е само.
* ...

Това бе поредната вечер, в която с накърнено достойнство се отправих към морето. То бе моята утеха. Винаги, когато се почувствах засегнат - намирах "своето" място на плажа и прекарвах нощта в размисли. Но тази вечер бе необикновена.
Всъщност, всичко започна както всеки път. Бях в бара на 86-та улица ...