А лятото бе кратко като грях:
Обсеби ме в прегръдките солени,
на чайките в прииждащия смях...
Безмилостно стиха във мен зачена.
Горещата му длан не издържах: ...

~Аз и Ти~
Всичко се промени
и аз и ти останахме сами
заради нежеланите истини,
породени от чувствата ни. ...

Колко диво се обичаме,
че хапем думите
и смисълът
остава наранен от нетърпение...
Колко грешно се обичаме, ...

Рисуваш щрихи върху нечия картина
И с усмивка надарена – сивата поема
Използваш цветовете на дъгата
За да запълниш тъмнината
Нахвърляш от боята ...

Уморих се да ти пришивам цветове.
С това бяло лице. Оголено и без листа.
Приличаш на зимно небе.
Облечи си нещо не толкова студено.
Оранжевото е топъл цвят. А го криеш ...

Стоиш с писалка в ръка и може би пишеш своите последни слова.
Стоиш дълго над листа хартия, а ръката ти от мъка и нерви трепери,
сякаш че в скучния и динамичен свят ти смисъл не намери,
сякаш че той бе само един миг отживян - в сълзи облян.
Сутрин се будиш от съня непреодолян, кошмарът - давиш се в ...

Портрет, съвсем обикновен,
от древната стена ме гледа -
несправедливо набеден
за зъл и страшен като веда.
Не образът извиква страх, ...

Не беше ден, не беше нощ,
стоеше там на малък мост:
уплашена, но с вид суров...
Сълзи от минала любов...
"Недей да плачеш, слез от там, ...

Истински влюбена
Един ден видях те,
хареса ми усмивката ти,
няколко дни търсех те с очи,
защо ли?... липсваше ми...? ...

Изкривени умове
Ако случайно
съм копирала
чуждо
произведение ...

Обичай ме,
напук на всеки
и на всичко.
Обичай ме,
дори когато другите ...

Дали създадох впечатление,
че искам болката да разбереш?
Поисках само разрешение
да бъда част от тебе днес.
Не се надявах на внимание, ...

Можеш ли да кажеш на сърцето да мълчи,
щом нещо в него иска да крещи?
Можеш ли да кажеш на сърцето вече да не обича?
Как?! Kато всяка втора мисъл към тебе тича...
Можеш ли болката да заличиш? ...

Понякога сърцето ми затихва
от мисъл, болка и тъга...
Как всичко родно си притихва,
привеждайки живот, снага...
Ах, пустее площадът ни огромен, ...

Когато си до мен, усещам сила,
обгърната от двете ти ръце.
Дъждът измива прашните ни същности
и ражда се любов като дете.
Мозайката на твоите черти ...

Писател сатирик
Драскач на груби смешки
и критики в болежки,
на който му не пука,
дори да сгази лука. ...

Някакъв неуловим,
тънък аромат
на мед и пчели,
сладък вкус на ябълки
се стича в кръвта ми. ...

Танцувахме и може би нарочно
очите ми се впиваха в плътта.
Напуканите устни на порока
повтаряха от спомена греха.
Гръдта ти се долепяше до мен ...

Изтървам последен влак, миг джазиран,
стоя сред хора с живот от сладко сиропиран,
смуча лимонова кора, с усмивка,
гледам ги в очите, душите, отвън студена обвивка.
Само моето сърце ли е нежно, наранено?? ...

Как се смееше само! Бе така озвездена!
И щастлива. Танцуваше с мен.
Аз дори нямах този път стъпка сгрешена -
репетирал бях целия ден.
Ресторантът въздъхна - с мен се случваше чудо - ...

Със устни от мечти,
с коси от зърно,
в очите с морски дълбини -
опасно те привличам.
По кожата ми летният ти дъх ...

Подскача детството във мен,
подскача, като цветна топка,
усмихва сивия ми ден,
търкулва се и пак потропва.
Немирен палавник е то, ...

Той не гледа лукаво в очите ми
и звезди само с думи не сваля,
не очаква след него да тичам
или влюбено да премалявам,
ако с длани докосва косите ми... ...

А колко нежни чувства пропилях.
Без време се изрони цвят от пролет...
Улучиха синигерче в мига,
когато бе понесло сламка в клоните...
Свещта в онази стая догоря, ...

Когато ме боли душата…
… неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…
… лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят изгубените си пожари…
… танцуващи една с друга стенещи въздишки напускат дробовете ми и се п ...

От друго нямам нужда, знам,
освен децата, хляба.
Светът е много по-голям,
отколкото ми трябва.
Тук всеки има своя дял, ...

ФАДО КРАЙ МОРЕТО
Знам, едно фадо ще ме накара
да почувствам, че съм още жив!...
Този свят остави ме щастлив -
съхранил осанката ми стара!... ...

Попитай ме къде съм се скрил
и защо все от теб се пазя?
Този човек - добродушен и мил,
как е възможно аз да го мразя?
Попитай ме къде съм избягал, ...

Силната жена не чака комплименти,
не търси одобрение във мъжките очи,
умее да живее в настоящите моменти
и да бъде себе си, със своите черти.
Тя е истинска, чаровна, вечно млада ...

В последний ден на своята тъга
ще искам аз сама да се удавя в залеза.
Протягайки насам престъпно пак ръка,
оставяйки следи, рисуващи по пясъка.
Останах ли си вечно влюбена – ...

Мнимото усещане за вечността преследва
моето душевно състояние, постоянно го отвежда
към познатото страдание с неземно описание.
Очаква ме отново заветното разочарование.
Какво ми взема то! Как да го премахна, ...

Върху отсеченото - бръчки
вместо кръгове годишни
и пак ковеш греховно ложе