Горска дива
Мен гората е родила
под буки белостволи
и очи с вода умила
от ручеи дългополи. ...

Калинка хитра невеста
Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовн ...

Личен Мироглед
Дори алкохолът изгуби своето предназначение – забравата идва само със смъртта - далечна като луната и близка като полъха на вятъра.
Понякога си мисля, че живея живота си сред една тълпа от мъртъвци – безизразни, загадъчни (никога няма да ги опознаем), но движещи се и всяващи своето бе ...

Две полутония,
в няколко мига събрани.
Върху листа за ноти,
с четвъртинка луна.
Доближили ...

Последен танц. Последното парче
на дансинга е вече отшумяло.
Ти вкарваш малка водка и кафе
в душата си, изчерпана нацяло.
Очите си затваряш - светлини. ...

Тя и той
Аз тая нощ съм древна хубавица,
а ти си моят звездочел юнак.
Под стряхата на тежките ресници
два нестинарски огъня горят. ...

Не се надявам. Чакам да се случи,
избавена от всички избавления.
Живея просто. Както пее ручей
и както Господ прави Сътворението.
Под клоните на есенна смокиня ...

Очаквам с някого
много щастието.
Затова се старая
и изпипвам всичко.
Надявам се с обичта ми ...

Купи ми остров във Егея -
ела при мен и забрави за "нея".

Скръб
Живея в мечти,
сърцето ми мълчи.
Поглед нещастен лъчи.
Самотен съм, уви. ...

Nunca me he sentido tan perdida
y a ti - tan lejos de mi...
Първородният ми син ще носи твоето име.
Косите му ще ухаят на нощ,
а в очите му ще се спотайват есенни следобеди. ...

Просто един час… само един.
На фона на цялата вечност, на която ме обричаш,
oстани с мене за час… само един.
Остави ме само за час да си мисля, че ме обичаш.
Иска ми се да бъде истина, ...

По средата на стаята свири виолата.
А таванът пропукан е празен почти.
Полилеят е свит на кълбо. А по лампата
закачалки за хора се стрелят с очи.
От тавана виси мойто малко плашило. ...

Намерих те, когато не очаквах,
че ще срещна любовта.
Ти ме дари с нежна светлина,
погледна ме и ме хвана за ръка.
Превърнах се във волна птица, ...

Върви си животът със своите битки,
ту цветен, ту толкова сив.
Направо минава, ту прави извивки,
ту приказен, ту пък плешив.
Усмихнат е днеска, но вчера е плакал ...

Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объ ...

Послание до всички земляни
Хора, ние сме експеримент,
лабораторна грешка.
Шахматна пешка
е нашия еквивалент. ...

Слизаш и започваш да блестиш по най-подлия начин. И ще ми кажеш, че не си чувала за Слепеца (копелето - и то блести, но не го знае)!?! Той мирише на водка, а ти на "Императорско величество N1". Той чува и усеща. Ти чуваш ли... усещаш ли безброй многото остриета, галещи не толкова нежно кожата ти? Тр ...

Най-силно чувство било да обичаш.
Аз пък мога по-силно да мразя.
Да мразя съдбата си проклета и мръсна.
Да мразя живота си - един пълен провал.
Обичам сълзите, но мразя да плача. ...

Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...

Привела нежно рамене,
ах, погалила тихо с ръце земята...
и полюшва вятър клони,
роса те окъпа...сълзици пророни...
Свела клони натъжена, ...

Понякога те чувствам като гръм
и плаша се, и чудя се коя ли съм...
Понякога ми се плаче.
Сега си песен, тъжна, баладична
и всичко, което на глас не изричам. ...

Пит седеше в кабинета си и се мъчеше да се съсредоточи над договора. Само седмица откакто се върна в Италия, а му се струваше, че е изминала година. Работата, която не бе изоставил и в дома на Мел, сега го грабна и го понесе като лавина. И кой знае как се задържаше на гребена й. За седмица проведе т ...

Иска ми се, а някак все не става.
Словата си подреждам в сложен ред.
Там е в излишък, тук остава
Нещото извън поетическия словоред.
А така тежи ми в душата, ...

Към сестрите си поглежда плахо -
всеки ден с премени нови.
Усмихват се в цикламено,
розово и жълто,
а то - ...

Знаеш всичко, което не казах
и което на глас премълчах,
и очите ми - ти ги познаваш -
и тишината, и бурите в тях.
Знаеш колко любов не изплаках ...