Дъжда вали
и потропва
по стъклата на душата ми...
Може би
търси мечти ...

Видях болката в очите, но не спрях,
говорих с нея и накрая полудях.
Срещнах съдбата си и почти умрях,
защото бях изпълнен със страх!
Срещнах живота, изпълнен с гняв, ...

Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял: ...

Жена на честта
Леден поглед нанякъде подхвърлен,
пореден нечий номер,
от нейната ръка на боклука изхвърлен.
Усмивка в скоби на отегчение ...

...И не от белези след раните,
болезнено прекършили крилете,
а приливно завихрили се урагани
но …пърхащи с криле на пеперуди.
Лудост ли?! Израстване? ...

I have a dream of a scene between the green hills
Clouds pull away and the sunlight's revealed
People don't talk about keeping it real
It's understood that they actually will
And intoxicated and stimulated emcees ...

заличи цветовете
изчегъртай ги колко са всичките
помня ли нищо не искам да помня и никога
махай ги
оцветени многото форми са грозни ...

МИСТЕРИЯ
Както си лежах върху тревата,
лек зефир, полъхнал от нивята,
вдигна на вселената полата.
От ефирен плат бе сътворена, ...

От доста време се занимавам с тази песен, но мисля да я оставя до тук. Дано Ви хареса :)

Демо запис на новата авторска песен на група "Timeless"- "Railroad Station" .

Това е демо версия на мой трак. Качеството не е кой знае какво, песента е записвана в домашни условия. Очаквам коментари/критика.

"Защо всеки ден се разпъваме на кръст?"
питаше Тори Еймъс пианото...
А отговорите се леят -
метеори от звуци и... страх.
Покълват животворни надежди ...

Когато зората отново пристига
и ражда се с присмех новият ден,
отнейде се чува гласът на петлите
как тихо пригласят във хор уморен.
....................... ...

На Мая
По лунни пътеки отдавна ти бродиш
и разказваш за нас на звездите.
С Него навярно беседи ти водиш.
И пееш нощем с щурците. ...

Аз казвам: Благодаря!
Тя, пък, вика: Мерси!
Целува ме нашата дъщеря
и ми прошепва: БлагСи!

Преплетохме ръцете - клони,
трептяха чувствата - листа...
Безмълвно сляхме се във ствола
отвъд реалност и мечта.
Без дъх потъвахме до корен, ...

Нежен полъх, нежни думи, нежен глас,
тишината нарушиха зловещ замък.
Зловещ вятър, нежно докосване, нежни
целувки, бавно докосваш ме, аз не мога
да ти устоя, към тебе пристъпвам бавно ...

Ти – мой живот! И моята любов!
Искрящо вино във бокала на душата ми.
Сълза в окото ми… Дихание…
Ти – моят спомен! Моя светла тайна!
Удави ме във глътки от живот. ...

Паралелът между тях ми го наложиха новините по телевизиите миналата седмица, които широко отразиха 75- годишнината на Бриджит Бардо и никак нощта на учените в София. Всъщност само БНТ излъчи кратък репортаж от събитието в столицата, но някак набързо, след което водещата доволно усмихната, заговори з ...

Ти ли си човекът, когото обичам?
О, да!
Извинявай, ама често се увличам.
Не си прави илюзии, че нямам силни карти,
да бе, всички под 88 сте ми дърти. ...

Посветено на Петя Дубарова
Ти чел ли си Лилавата, поете?
А за убийците на детския й смях?
Невинност с мъдрост тя преплете.
Нахрани щедро подлия им страх. ...

На мислите ми в есенните тръни
препъна се Луната и замря.
Огря до дъно моето безсъние,
разпънато на кръст от самота...
... видя на суетата ми черупката. ...

В капана на живота
Посипан с аления цвят на рози,
примами ме животът в свойта бездна
и, скрита зад безплътно було от надежди,
душата ми в мъглата от сълзи зачезна... ...

Пее радостта
на сънливата тъга
приспивна песен...
И като листа
ронят се съмнения. ...