Изкуствено щастлива
Така ли свършва всичко между нас?!
Да остана още искам, но уви.
Поемаме в различни пътища тоз час.
Спираме с общите мечти! ...

Да знае всеки, спрял се пред морето,
че слънчева вълна потъва там,
където посоките на вятъра преследваш
и може би от малко лунно цвете
заражда се пречистена сълза, ...

Слънчево момиче срещнах,
сладка и красива бе,
усмивката ù беше нежна,
впиваше се в моите очи.
Слънце, къде си расло, ...

Странни игриви
звуци трептят,
те шепнат нежни
слова
омайни, ...

Семейство Потър бяха едно сплотено и стабилно семейство, до онзи злощастен ден, когато госпожа Потър влезе в стаята на най-малката си дъщеря – Лили и изпищя ужасена при вида на кървавите чаршафи и разкъсаното детско тяло проснато по очи в леглото.
- Лили – извика тя и се хвърли към кървавите останки ...

В сърцето ми се носи
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря ...

Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат
тихи сълзи, а очите болят.
Ще изтрие със тях следите си мракът, ...

Здравейте,
аз съм съпругата, която напразно се опитваше да остане анонимна, но уви...
Много ми е трудно да пиша, защото най-големият оптимист относно изхода от неговото заболяване бях аз и виждах ярка светлина в изхода на тунела и внезапната му смърт изненада най-силно мен. А той флиртуваше с нея, п ...

Цял живот лудостта ме прикрива,
че всъщност съм малка принцеса.
Зад куп въздишки съм скрила
своите тайни... отнесени.
Не ме съжалявайте – вярвам си. ...

Прости ми, прости, че и днес ми се доплака
и се сгушвам, обляна в сълзи.
Погали ме и само мъничко почакай,
ще открехна залостените си врати!
Прости ми, прости, но и днес ми се доплака- ...

Бях забравил този вкус - на филията, намазана с масълце и поръсена с домашна чубрица. Последно бях ял такава филия в детските ми години. После върху простичката, обикновена филия с масълце и домашна чубрица се появиха парчета шпеков салам, колбас, шунка, сирене, кашкавал... И какво ли не, докато нак ...

Eсен
Всичко е тъй цветно, но и
псевдо-красиво. Листата
цветната си смърт приели
и затихват бавно в полета последен ...

Послание до общината
Седях пред белия минилаптоп и се взирах в клавишите му, надписани само с латински букви. В отделни случаи се чудех, дори по няколко пъти (когато паметта ми изневеряваше) зад кой клавиш може да е скрита дадена буква от родната ми азбука. Тогава започвах да пиша бавно и с един пръ ...

Лавината на неизвестното неспирна
ме поваля в мъка непозната.
Мисълта ми тъпче пак немирна,
сива, нова, безкрилата.
По пътеки светли все вървя ...

из ”записките" на Нели
В другата част на острова Светлана и Грег бленуваха своето спасение и незнайно защо търсеха еликсира, амброзията за всички изгубени корабокрушенци - водката. Дали това е част от синдрома на корабокрушенеца: да жадуваш всичко онова, което не би могъл да имаш и в този неистов бл ...

Изписах перото си.
Пресъхна мастилото.
Хартията изгорих.
Зарових папирусите.
Тежко бездумие. ...

Като пукната диня усмихва се август
и на захарен сок ми тече по брадичката.
Зрели ириси мята, разпръсква жарава
и твърди, с тънкокора уста, че различна съм.
В календара си цветен, направил ми място ...

Бяла тишина.
Пърхащи пеперуди.
Любов назаем!

Бурна бе нощта. В средата на лятото – а се изсипаха от бездънното небе ледени парчета, валя много като в късния месец – листопад. Дълго боговете бяха таили гнева си, духовете не бяха тревожили хората и ето сега изведнъж унищожиха посевите, изкорениха дървета, водите преляха и отнесоха стада и лодки. ...

В мен живеят две страни,
две съвсем различни жени.
Едната - волна и замечтана,
другата - мрачна и угнетена.
Едната - добра и свята, ...

Боже, нека да не се предавам,
нека радост да искри край мен,
нека мога обич да раздавам
и добър да бъде моят ден!
Нека мир да има на земята, ...

Какво е петък, 13-и - мит, реалност или просто суеверие?
Страхът е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък, 13 и страх на гръцки). Много хора вярват, че този ден съществува и се страхуват от него. Много са фактите, които го правят фатален, но дали просто не се оправдаваме с него ...

Не я я помня млада, но някак величава ми се струва изправена до входната врата. И си мисля, че винаги е била такава. Годините не бяха успели да отнемат жилавата й непреклонност и стоицизъм, присъщи на селския труженик. И на една съпруга и майка. Нито черното вдовство.
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...

Прости ми, че те търся,
че жадувам и копнея аз,
че думи пламенни изричам,
че искам да усетя страст.
Прости, че те намерих, ...

не ще запълнят
болката ни
думите
и раните не
ще превържат… ...

Плачи и ти, земьо,
плачи и ти в този ден.
Знам, че и ти изгуби надежда,
сега и ти страдаш като мен.
Плачи и ти, земьо проклета, ...

На този свят ме ти роди
и с много обич ме дари!
Научи ти ме да се боря
и превърна ме в героя!
Когато имам аз проблем, ...

Едно забравено от бога тяло
Тя беше малка и крехка, отражение на сянка. Не се движеше. Не и когато се приплъзваше. Не говореше, не шепнеше, а само наблюдаваше. И изучаваше. От инвалидната количка. Като принцеса на собствен трон. Имаше всичко, което й трябваше – здрави ръце, новомонтирани колела и 12 ...

Заженил ми се млад Стоян,
дор трийсет бели тъпана,
дор трийсет тежки краллета,
дор трийсет коня с дарове,
три пъте толкуз сватове. ...

През това време мъжете от селото дебнеха момента, когато жените са заглавичкаха и се хващаха на бас за дамаджанка вино. Кой ще успее да открадне пропореца или гуглата. Беше голям джумбюш. Чуваха се весели гласове и закачки. Дворът на хана оживя. Чу се наново песен: "Турчин върви през горица зелена, ...

1. Делчо Атанасов Топалов (ръководител на експедицията) - ПК „София”
2. Павлин Димитров Димитров (технически ръководител) - ПК „София”
3. Константин Стоилов Стоилов - ПК „Академик”
4. Димитър Людмилов Фотев - ПК „София”
5. Борислав Руменов Алексиев - ПК „Витоша” ...

Изоставена, отхвърлена - отново съм сама.
Без утеха, без приятелско рамо.
Няма кой в тъмнината да ми подаде ръка.
Останах си с надеждите само.
Надежда, че вече съм открила ...

Един ден всичко ще се разпилее,
вятър ще отвее жълтите листа.
Един ден тишината ще говори вместо нас,
дъжд ще ромоли вместо сълзите в нашите очи.
Сълзи от любов, от радост и от тъга може би... ...

По болката се стига до ръба,
в отвесното от който да надникнеш.
Стрелочникът е градусът в кръвта -
дали да изтечеш, или да бликнеш.

Хората небръснати.
Груб и весел смях.
Ведрина над къщите.
Но какво са къщите?
Къщите са прах. ...

Заключих!
Успях!
След 20 години
разтворени портища
и прозорци, пропяващи ...

Всеки лъже, че живота му харесва, аз лъжа себе си дори,
опитвам се лъжата да избегна, но тя в сърцето ми пламти.
Лъжа се, че мога да обичам, лъжа и в живота си се вричам,
лъжа се, че мога да живея, лъжа се - из облаците аз се рея.
Заобиколена от надежди и мечти - блян неизживян, ...