We are the crowd, we're c-comin' out
Got my flash on, it's true
Need that picture of you
It so magical, we'd be so fantastical
Ние сме тълпата, идваме бързо. ...

"The Girl Is Mine"
[1st Verse (Michael)]
Every Night She Walks Right In My Dreams
Since I Met Her From The Start
I'm So Proud I Am The Only One ...

Deep Purple - You Keep On Moving
You keep on moving
Far away, far away
You keep on moving
Far away, far away ...

В очите плачът се развихри,
от небето есенен дъжд заваля,
ветрецът лют клони разкърши,
о, колко жалко! - пролетта в мен умря.
Вият виелици, студ коварен, ...

Ти си толкова красива.
Две луни напомнят ми, че теб те има.
Двата вълка шепнат със злокобен вой,
eдин на друг, че са сами, намират се,
докато аз те търся, залезите спира да ги има. ...

Една прекрасна песенна пътека
ме води в утринта към теб.
Трева зелена - пазва мека,
люлее хлад, омайно лек.
Присядам пролетно при тебе. ...

Седя на влажния бряг на морето и съм вперила поглед в необятната му красота. Вълните се разбиват в брега и мокрят стъпалата ми. Изгревът обагря морската вода в множество цветове. Ето - започва новият ден. Скоро по бреговата ивица ще започне да се чува щастлив детски смях, а гларусите ще търсят по ня ...

И с тебе
И с тебе всичко бе илюзия,
и с тебе всичко бе лъжа -
емоциите, суетата, нежното докосване,
смехът, въобръжаемите чувства, самотата. ...

Драматично... много драматично... ужасно драматично... чуваш ли как бият камбаните на църквата, някак по-драматично от драматичното на миналият драматичен момент?! Широко отварям очите си, за да придам допълнителна драматичност на иначе толкова достатъчно драматичния момент... и... Д-Р-А-М-А... няма ...

В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети ...

Прости, че те обичам, знам - грешката е моя.
Прости, че те желая и искам да съм твоя.
Прости за срещата ни, уж случайна,
прости и за мечтата ми омайна.
Прости, че срещна ни съдбата. ...

Някога живял... махараджа,
който станал на... сто години.
Решил най-мъдро да отбележи деня
със велможите свои най-свидни.
Поканил ги той в двореца голям, ...

Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.
Преместих деня ти, нощта ти погубих,
Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях
заспали инстинкти - във тебе събудих.
Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се. ...

Мисля относно "завинаги" -
животът никога няма да бъде същия.
Не е нужно да има причина,
за да те чувствам,
дори когато не усещам вятъра. ...

Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам.
Не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам.
Не ми прости, че винаги съм твоя - ...

Най–сетне в себе си ще спра
и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…
Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента
в кръвта…
Очите ми ще се затворят. Непрогледнали… ...

Убий птицата, тя не е нужна никому.
С крилата си тя никой не ще стопли.
Убий я тихомълком със ума си,
убий и всички други като нея
Убий залеза, за да бъде вечно лято. ...

Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...

ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...

Какво се случи?
Как се стигна
да има безкрайна,
студена тъга?
Няма го семейството, ...

Из бездната на свойта суета,
към Теб отправих пълен с болка вик.
Че ти единствен, верен Бог велик,
утеха си във страшна самота!
Очите си от мене тя отвъргна, ...

МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ
За върбите лятото люлка е вързало.
Вятърът бледото слънце люлее.
Есента за път се стяга забързано,
зимата остава бяла песен да пее. ...

Когато Господ си поиска прошка,
Вселената се готви да възкръсне.
Страхът измъква се като стоножка,
безизходност предсмъртна да разпръсне.
Когато Господ пада на колене, ...

Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова да сляза до самото дъно, ...

Денят си отива
Денят си отива,
а беше дълъг -
от пет сутринта
и до полунощ. ...

Стъпки. Шепот в мрака , сълзите
отново потичат.
Двама млади – една раздяла ги грози.
Тежки думи, лица натъжени ,
последно сбогом, душата млада ...

Уцелваха ме...
да стъпвам в определени петолиния.
И стъпвах.
Беше ми фалшиво
Мълчах и само дишах. ...

Животът е просякиня за капчица радост,
търсеща насъщния хляб в смъртния ден…
Дали откриваме в питката сладост,
когато медът в нея - с пелин е сменен?
Животът - това е калта мека и черна, ...

Седем
ризи ще раздам
на ближните.
(Ще отбележа
свойто съществуване!) ...

Вкорениха се страшно ръцете ми,
поникнали в теб като плевели.
Натрових с горчилка небцето си -
да свикне с твойте постели.
С обич пренесох през прага си ...

С ръцете си създал бих аз за тебе
мостове между всички светове.
Да видиш, че щастието е за всеки,
а не единствено за твойте синове!
С ума си бих премахнал всички норми ...

Крадеш ли, или аз крада?
Промъкнах се в твоя свят,
пролетен дъждец поля ме
и пуснах корени и цвят.
Крада ли, или ти крадеш? ...