Говори ми за любов
в сънища от захар.
Вятърни мечти
сбъдвай със желание.
Безмълвен обещай ...

Какво от това, че ще страдам,
какво от това, че боли -
аз искам в пропаст дълбока да падам
и да ми струва душата черна дори!
Готова съм - кладата нека да палят, ...

Едно
Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега ве ...

Обичам те!
Защо?
Не зная!
Но искам!
И те желая! ...

Искам да летя и знам, че мога днес да се науча.
Не ми ли вярваш, че с вяра пак крилата си аз ще получа?
Ето, виж ме, попътен вятър чакам и ще скоча.
Мериш растоянието долу да ме хванеш, да си точен.
Но няма аз да падна, обещавам си, че ще летя. ...

Кръвожадна самота
вечеря с мен и спи със мен.
В сърцето ми оставили следа,
безброй са били,
а сега сама. ...

ФРЕДИ
Може би болезненото, което се крие във всяко човешко взаимоотношение е, че между двама души, винаги зее пропаст, над която може да прехвърли крехък мост единствено любовта, и то само от време на време. Между мен и Фреди мостовете бяха спуснати от самото начало, бяха дълбоко циментирани в душит ...

За скитника морето даже плаче,
земята тлее - с лава от сълзи,
ревниво дълги пътища го влачат,
неземна страст сърцето му гори...
- Поспри се, скитнико! - земята милостиво ...

Подарък огромен ще ти направя,
за Коледа бяла ще ти го подаря.
Сякаш магия от мен е излязла
и променя с вълшебство света!
В нощ прекрасна –лунна, снежна, ...

Тя пак седи на гарата самотна,
под уличните лампи чакаща.
Сред вой на кучета
изгуби младостта си,
но вярата таеше надълбоко. ...

Когато затворя очите си,
тишината усещам двуостра,
а смехът във водата на рибите
пак ехти като празнични тостове.
По вълните - дантели изплетени, ...

В живота търсим радостта между отвъдното и реалността;
когато си щастлив, се заблуждаваш, когато страдаш - в ужас изпадаш.
Защо живеем и с какво се борим, можем ли трудностите да преборим?
Можем ли на всекиго да се опълчим или предпочитаме да мълчим?
Всичко си има научно обяснение - светът търпи сво ...

МОНОЛОГ НА ЕДНА ПИЯНА ПОЕТЕСА
Ридае светата троица:
- душата
- сърцето
- очите ...

Къде си, дух патриотичен?
Българийо, земя красива,
къде са днес чедата твои?
Задръж ги! Чуваш ли? Не бива
да губят верните устои! ...

Един щастлив глупак. Щастлив. Един,
цял кош понесъл делнични несгоди.
В сърцето му се влиза с кратък пин:
Шшшт! Дирята към женско име води...
Прастар хлапак е той. Хлапак. Прастар, ...

Остана спомена от вечерта
от нашата любов.
И мислехме си ние цял живот
да бъде все така.
Да мисля само за теб. ...

В смяната работехме само няколко човека. Потънали в работа, рядко си разменяхме по някоя дума. Само в почивките присядахме за кратко до една маса в ъгъла, да похапнем по нещо. Тогава се разменяха повечко думи.
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...

Пак съм навън и отново е вятър -
ярост вещаещ природна една,
облаци като парцали премята,
иде – напредва дъждовна стена…
Пуква далече, по-близо, по-близо - ...

Толкова дълго те носих в сърцето си,
че забравих дали съм обичала.
Свикнах да те имам само в спомен
до мен.
Но защо ли, защо ли те чакам? ...

Една добра звезда по пътя ми се рее.
Приятелю до мен, не чуваш ли, тя пее.
И светлината ù превръща се в радост.
Приятелю, това е мойта младост.
Ела и озари забравените думи, ...

По кожата ми желая
да усещам докосванията
на ръцете ти с обич.
Без да се отива
в света на секса. ...

(спомен от детството ми по нивите)
Лято. Жега. Две деца
за вода отиват.
Тя - царица. Той е цар.
Царството им - нивата. ...

Триъгълният светилник
От известно време братятя в Скалния Манастир живееха в напрежение. Обичайната им летаргия, която оправдаваха с думи като „съзерцание” и „самовглъбяване” беше нарушена един топъл пролетен следобед. Брат Никодим – най-кроткият от тях, който за трите години в манастира говореше са ...

Когато утрото надзърта зад пердето,
но здрачът е все още плътен и лепкав…
Когато пулсът бавно отмерва отчетливото
равно дишане
на недосъбудени мигли… ...

“Happiness could be yours. Absently.”
Сивите бездни в очите (му) шеметно тичат по струните ù от заешки черва, с които преди цяла вечност аз изсвирих света.
Гледах го. Не виждах. Ненавиждах го. Горях. Прелюбодействах с усмивката му. И я претворих в своя. Мразех се, защото исках да бъда щастлива. А ни ...

До твоето огнище и Дяволът се разплака,
че сладкият ад не той е измислил.
На нежната болка по-голямата кака,
Поезията, грабва химикала и листа.
Ти грешен сън си с обич омагьосана, ...

Всяка вечер сънувам сън.
В него аз - влюбена и обичана.
Аз не виждам мъжа, но той ме прегръща
и в съня ми политаме нежно, с трепет.
Той е в свят непознат, ...

- Кога ще те пуснат?
- Няма да е скоро... тръгвай си!
Всеки месец Дон Кихот посещаваше брат си ("Дългият Джо") в затвора. Джо бил дилър, сводник и най-уважавания гангстер на улицата, но „дългата ръка на закона” го заловила. Всъщност Джо бил предаден от своя най-добър приятел, който искал да „наследи ...