Родих ли се, та силно да прегръщам,
и всичко ли назад в смъртта остана.
Какво ли съм и в какво ще се превръщам.
Подирил знак за поредната промяна.
Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината, ...

Обичам те, когато гледаш в очите ми. Обичам те, когато ме докосваш. Обичам те, когато ме прегръщаш. Обичам те, когато ме отблъскваш. Обичам те, когато се усмихваш. Обичам те, когато плачеш. Обичам те, когато си до мен. Обичам те, когато си далеч. Обичам те, когато спиш. Обичам те, когато се събуждаш ...

Есенно почистване
Гола дойде Есента, обезлистена,
донесе със себе си дъх на мъгла.
В краски на сиво танцуват ми мислите
и пишат със пръсти по прашни стъкла. ...

ВРЕМЕТО
... И времето е спряло в мисли клети –
застинало във сянката ни чака.
Изплитат нишките на страховете
паяжина лепкава във мрака. ...

Отново беше лято и аз отново трябваше да прекарам 1 месец с баща ми. Такава беше уговорката, която той и мама постигнаха пред съда в края на бракоразводния процес преди 14 години. Един месец с човек, който почти не познавах в средата на лятната ваканция. Животът ми беше ад. Сякаш бях убила човек и с ...

Нова перспектива
Усещам солените вълни
как се разбиват в кожата ми.
И се усмихвам с въздишка,
защото знам, че никога няма да победят. ...

11 ноември 1918 бележи края на Първата световна война. Но преди да се стигне до подписването на примирието чувствата са били различни. Джон МакКрей, офицер от канадската армия написва рондото In Flanders' Fields по повод смъртта на приятеля си Алексис Хелмър, също офицер, на 3 май 1915:
In Flanders ...

Но ти не спирай да обичаш,
каквото да ти струва пак това.
Защото, който се бои да страда,
никога не среща любовта.

Когато светлините вечер угасват
и капките дъжд забарабанят по стъклото,
отмивайки плавно грима и доброто,
страхът и надеждите бързо нарастват.
А, засегнато, егото в мен призовава ...

Тежи... На гръд ми като камък
полегнала е черна мъка
и с своя адски, пъклен пламък
гори ме черната разлъка.
Във гърло буца е застала, ...

Опитах се да напиша поредния ред,
ала думи нямам вече за теб.
Безмълвни мислите стоят,
дума не обелват, все мълчат.
Безусловно вярвах в тебе ...

Огнени
души
две
в стих
възпяха ...

Виждам себе си в слънцето...
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
*** ...

Чуждата в огледалото ме изучава
със своите малки зли очи.
Вече и ден не минава,
без тя да ме следи.
Всяка витрина, всяко стъкло ...

Замислих се случайно,
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...

О, дълга нощ, няма ли да свършиш най-сетне,
отвлeчи ме за малко от моята самота,
нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,
ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...
Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася. ...

Повярвах в теб.
Доверих ти се.
Подарих ти сърцето си,
отстъпих ти душата.
Вярвах ти сляпо, ...

В живота правих много грешки
и падах, без да мога да реша
дали да стана или ще е смешно,
дали с едно изправяне пак няма да сгреша.
Но ти бе там. Ти винаги крепеше ...

Самотник с разбита душа
върви с надежда в ръка.
Мрачната улица пуста,
а покрай него хора препускат.
Крие лицето с ръце, ...

Защо всеки с теб се ебава,
какъв е този скапан свят,
каква е тази държава?
Мислят се за силни и се перчат,
притискат те до стената ...

Уби всичко красиво.
Превърна живота ми в ад.
Унищожи даже мечтите.
Срина ме до валат.
В пустиня пареща ме превърна. ...

Животът е изпит безкраен
и всеки по пътя върви,
днес си усмихнат, а утре отчаян,
различни са наш'те съдби...
На тази земя безпощадна ...

Дворецът се издигаше на брега на морето. Когато принцесата отваряше прозореца си, виждаше синьото небе и синьото море. Винаги това синьо я изпълваше с щастие.
Царят изпълняваше и най-глупавите прищявки на дъщеря си. Но сега беше решил да я омъжи и не отстъпваше. Не искаше да чуе протестите ù.
Принце ...

Не можеш вятъра да вържеш,
нито времето да спреш.
Не можеш без думи да говориш,
нито съдбата си да промениш.
Не можеш безкрая да зърнеш, ...

Кафявото е в твоите очи,
а в устните ти крие се червено.
Черното - в красивите коси.
В годините ти - свежото зелено.
Бялото е нежната ти кожа, ...

Липсваш ми...
Прибрах се и заключих. Сама.
Приплъзва се през фугите на пода
една отровна тишина.
Наливам си уиски с лед и сода. ...

Върви си!
Тук не ще се чуе смях отново.
Върви си!
Недей дори да казваш сбогом.
Искам гнева си аз да излея. ...

Живот
Колко бе лесно
в детската градина -
прекарвахме чудесно,
без да ни е грижа. ...

Под големия син хоризонт
в тази нощ на мъгла и на дъжд
екранно пътеката свети.
Целувам камъка оброчен.
Като змия от кожа се изнизва ...

„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...