Как изведнъж реши, че ме обичаш,
нали за Истинска любов ме замени -
онази, със фаталното привличане
и честни, мефистофелски очи.
Как изведнъж видя, че съм красива, ...

Парад на размити образи,
очи - разнебитени и сиви,
Лица, обезобразени и безчуствени,
това сме ние, това сме ние.
Кой сложил маска, кой пък пелерина, ...

Няма да забравя онези дни,
в които в очите ù блестяха сълзи.
Усмихваше се тя насила,
засияваше, когато го видеше да идва.
Не забеляза обаче любовта ù, ...

Вечер градът бучи...
Със гърлен грохот
от всички страни -
коли, светлини...
разминават се в всевъзможна полуда. ...

Светът върти се в друга посока,
когато си някъде, вътре в мен.
И някъде, безсилно и дълбоко,
заменям вечността за твоя ден.
И някъде, пулсиращо-искрящо, ...

Кръжат наоколо птиците
и лутат се в безкрая небесен...
Следват ги разширени зениците,
а в главата - тананикаш си песен...
Отпиваш от стъклена Kаменичка ...

Смразяващ ужас – леденее сърцето
мрак в сумрака чер се скрива,
в черната душа се сплита.
Огромно,
червено слънце ...

ЖЕЛАНИЕ
Искам да съм аромат, за да ме вдишаш.
Искам да съм нощ, за да те обгърна.
Искам да съм лунен лъч, за да погаля гърдите ти.
Искам душата ми да се слее с твоята. ...

О
ще си събуя
мислите на прага и ще те погълна.
Днес, днес и само днес
Б ...

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКАТА ЛИМКА
Лимка (варненско) – 1. Стъклено топче. 2. Човек без собствена воля, който го подхвърлят насам-натам. Смотльо. „Главата ти е пълна с лимки”= „Главата ти е пълна с бръмбари.”
Бях си легнал в три през нощта. Естествено, на сутринта се успах. Събудих се и си отворих л ...

Те бяха приятели – човекът и кучето. Зад гърба си имаха много дни и нощи на напрегнато взиране, търсене, преследване; много радости и вълнения. Ловната пушка не пропускаше вдигнатият от кучето дивеч. Времето ги бе научило да се разбират простичко – с жест или поглед, като истински големи приятели.
Ч ...

Защо и какви стихове пиша
Не пиша стихове за световни проблеми.
За катаклизми да пиша и това не ме блазни.
За теб и за мен, за нас си аз пиша,
защото и ние със теб сме толкова разни. ...

Изморих се
от битките със всичките.
Като измислица съм
в живота им реален -
в кревата и юргана, ...

За миг поспри, но не,
недей, не се обръщай,
обърнеш ли се, ще се върнеш...
А върнеш ли се, аз ще те приема.
Приема ли те, аз ще се намразя... ...

В онази нощ,
на онази пейка.
Бяхме двама,
бяхме близки!
Казахме си много. ...

Ден минава, не забравям.
Не забравям онези дни...
... усмивката във тях не мога да забравя...
сълзите също
още ги проливам... ...

Пак вдъхновена мечтая.
Искам света да обърна!
Ала как - не зная.
Може би трябва да мога да летя.
Или реално на земята - стъпила здраво. ...

Пречупвам се
през призмата на времето.
Разкъсвам се на хиляди парчета.
И на ви ги, на вятъра хвърлете ме.
Приятел той ми е, ...

Скуката е понятие, изпразнено от съдържание. Всяка дейност може да ни достави радост, стига да подходим към нея така, все едно е най-приятното нещо за вършене (дори и да не е). Много е важна настройката ни към хората и Света като цяло. Ако тя е положителна и вярваме, че нещата ще се подредят, така и ...

Те, клетвите, са минало...
От баба тази дума знам,
от приказки в детството отминало,
че с клетва се наказва
грях голям... ...

Момичето любимо
далеч е то сега.
Чувствам се унило,
тъгува моята душа.
Виждаме се рядко - ...

Няма път до теб,
душата ти е разпиляна...
и няма случване,
и няма сбъднат сън...
В очите ти съм ...

Невярна
Казват, че невярна съм била
и с един не мога да съм само,
но знаят ли какво е в моята душа
и кой живее в сърцето ми голямо!? ...

Вчера имах рожден ден,
тя не си спомни за мен.
Всъщност знам, че тя не ме е забравила,
защото знам, че не ме е и запомнила.
Стената се издига помежду ни, ...

Защо всички казват - страхлив като заек? Не е вярно това. Ама, никак не е вярно. Слушайте и сами преценете, моля.
Играехме си с двете ми братчета на един хълм. Бяхме на високо и мислехме, че сме в безопасност, докато не видях сянката на орела. Не се изплаших за себе си. За братчетата си се уплаших. ...

СУЕТАТА, ЛЮБИМИЯТ МИ ГРЯХ!....
„Суетата, любимият ми грях!... Тя е толкова изконна. Самолюбието е най-естественият наркотик…”
Колко са прочели поне нещичко от Библията? Малцина, така си и знаех. А колко разбраха и осмислиха какво прочетоха? Една шепа. А колко от нас обвиняват другите за собствените ...

Нямам какво да ти кажа…
Всичко отдавна изрекох.
Мъртви са думите,
мъртви са чувствата,
цяла потъвам полека. ...

Как бях репортер (за малко)
Събужда ме - изгаряща мисъл. Решавам да стана репортер. За целта се въоръжавам с тефтерче и писалка, обличам готини дрешки (поне така изглеждат в представите ми
хората на тази професия) и пристигам в първата ми се мернала редакция на местно издание. Почуквам плахо на врат ...

Как да си изкупя аз вината,
за онази болка – изневярата?
Белези, покриващи душата,
на лицето ще направя -
с нож! ...

ТИ СИ МОЯТА МУЗА
Среднощен час.
Сърцето ми тупти за теб.
И липсват ми ръцете ти,
обхванали със нежност ...

Не търся в теб любовника -
ти отдавна го разкри.
Уби в себе си измамника
и подари ми скъпоценни дни.
Не търся танца чуден, ...

Сънувам те, море
загадъчно и диво,
с коси от водорасли,
но винаги красиво.
Сънувам те, море, ...

Мигът е нещо свежо,
той е нещо стилно,
провокиран е от живота мило
и има много предизвикателства
и понякога са неловими достиженията му. ...

Аз съм главен герой
във второстепенна роля
на третокласен живот.

* * *
Във съседство – чувам сумтене,
удвоено със стон на жена.
Чужди ласки отекват у мене
зад хотелската тънка стена. ...

Павлето забърза към дома. Нали тази вечер го чакаха уроците по пиано. Външната порта беше отворена. Той прекоси тясната каменна пътека и тичешком се изкачи по стълбата. В голямата одая, където беше пианото, Вяра и майка му бяха седнали и си бъбреха нещо. Той вече знаеше името ù. Отварянето на капият ...