Думи
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...

Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...

„Език, чувствителност, морал – какво слушаме и какво говорим”
Българският език отдавна е навлязъл в онзи стадий на своето развитие, включващ съвкупност от различни тревожни тенденции и процеси, някои от които изглеждат необратими.
За много от водещите на радиопредавания, особено на държавно-правител ...

В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...

Така се стекоха обстоятелствата, че се родих мъж! След това бях отгледан като Мьж! Възпитаваха ме като мъж! Мога да заявя и че живея като такъв с всички произтичащи от пола ми кавалерства, шампионски лиги, джин, цигари, окосмявания и жени. В последното съм особенно правоверен - жените са моя кръстон ...

Срещата премина толкова експедитивно, че Мелани нямаше време да се притесни. Всичко беше ясно – вариантът, най-доброто, до което достигнаха, получи одобрението на Томас, направена беше уговорка за срещата с възложителя и край! – срещата приключи. Всичка станаха и се заеха да прибират книжата си. Мел ...

Дъждът не изми
следите на лятото.
В спомен остана...
****
Денят потули ...

Надеждата е мой приятел,
а вярата показва пътя,
в очите греят ли звездици,
ще спукаме света от смях :)

ГНЕВНО
Защото бях Македонски,
Дунава когато преминаваше,
сега ще бъда пак.
И ще мета като него наранените прагове, ...

Излизам от дома на мрака - с усмивка, но крадена,
както крадено блуждае щастието в очите ми.
Със грим, до крайност изпипан, и косата прилежно пригладена,
нежна черна рокля, изкусно прикрива празнината в гърдите ми.
С вдигната глава, гордо крача, носейки руините от себе си, ...

Чувства без стряха.
Проливен дъжд от мисли.
Измокрен страхът...
Капчук-истина.
Дъга от желания ...

Приятелството е красота.
Приятелството е рядко срещана звезда.
Приятелството е смях.
Приятелство да предадеш е грях.
Приятелството е чисто като сълзи. ...

Как въздишката,
напълно волева,
изтръгва се от мен,
когато вцепенение и гняв
се сливат във едно? ...

И сам не допускаш, как черна била е нощта,
в самотната дълга премяна облечена.
Не помниш. И мислите секват, когато в деня
бъде тя неусетно със тебе въвлечена.
А с този лъч първи, тъй чакан и топъл, ...

С чифт стари дънки
с раницата на гърба
Аз света ще обиколя
За ден за два за три
Ще пребродя аз света ...

Гола и красива, като мечтите ти,
щастливо светя в мъжките ти длани,
леглото ми са нежните ти стихове,
възглавница – сълзата ти проляна.
Пулсирам в побелелите ти слепоочия, ...

Измислени са всички граници,
а пречките са илюзорни.
Душите ни са вечни странници,
дошли от Космоса просторен.
Частици са от Необятното - ...

Ела и ме вземи - досущ съм като истина.
А маската фалшива ще провеся на прозореца.
Ела и ме вземи - поискай ме.
Вратата ще оставя незалостена.
Ела и ме вземи - досущ съм като мисъл. ...

Недейте да се правите на луди,
поне да бяхте...
Ама не е същото.
И престанете да раздавате заблуди -
не хранят никой ...

Разкъсваш брачните окови
за малко бягство точно в три,
улегнал мъж, но с чувства нови,
лицемерен в свойте подвизи.
А тя с блажените си устни ...

Дали е край?
Дали е край, ако се влюбя в теб
и пак на себе си започна да приличам?
Пристъпвам по блещукащия лед
и страх ме е, че мога да обичам… ...

нашепвай ми във нощите когато
часовникът отмерва тъмнина
а мислите ми скътали безкрая
отдават се във плен на тишина
повтаряй името ми многократно ...

Вещи, мебели, бетони,
играем хазарт с жетони.
Власт, пари, интриги,
мислим, че сме красиви, щастливи,
а сме самотници в луксозни затвори. ...

Без истини.
Без пристани.
Без надежда.
Без да спирам.
И без назад да поглеждам. ...

Често пъти, когато съм сама,
замислям се - какво е любовта?
Нещото, без което не можем,
или чувство, което трябва да отложим?
Болка и страдание, ...

Вървя по пътеката бяла,
залутана дейде в нощта,
препъвам се и крача онемяла
а вятърът крещи сама... сама... сама...
Луната ме гледа смълчана, ...

Защото отминаващата ми семейност
прибра във точка приказните феи.
И те отлюспиха последната искрица,
след нея измълчан е всеки порив.
Защото в левия ъгъл се смеят любовните паяци ...

Беше добър, а те дори не знаеха за него,
ей го там - стои, болката къса във него!
Студено е, знам, студена е самотата...
Студена пара стиснал бе във ръката!...
*** ...

Ангели с мръсни лица,
с крилата си измамно бели
заслепяват бедните деца
на романтичните дни умрели.
Бедните деца пораснали, ...

Спрях вятъра,
а после тишината,
спря земното привличане в нощта
и, вместо да изпадат на земята,
политнаха във космоса листа... ...

Изказах себе си.
Изрекох се докрай.
Вече думи не ми останаха.
И говоря сериозно.
До такава степен се разкрих... ...