Препускат колесници -
недолюбени -
по звездното небе...
и стари страсти
намират се отново - ...

А Х , Т Е З И С И Н И О Ч И
Винаги, когато в компания сме заговаряли за жени и сме стигали до чара и омайващата сила на сините очи, а така също и при срещите ми с жени с красиви сини очи, съм потръпвал и съм изпитвал едно неясно-смущаващо чувство. И всеки
път пред мен е изниквал един спомен от много ...

Молитва
със прекършени криле
от бурята на истината...
Гнездо от спомени,
разсечено на две ...

И както казват, а не лъжат -
нощите са най-студени.
В лед тогава телата се пържат,
пропити от сълзи засмени.
Точно тогава, ...

Някъде далеч в нощта
се чува мелодия стара,
момче непознато разказва
тъгата си на олющена китара.
Заслушах се аз в песента ...

Ден втори. Отново задънена улица, отново празнота и безнадежност. Отново несигурност и сълзи пак напират. Истерията мисля, че я овладях, но уви, това става пак с тъпата маска, защо дори нямам смелост да я изпиша цялата. Срам ме е от мен самата. В същото време някак си въобразявам, че като правя това ...

Ухая на любов и пълнолуние,
в косите ми липа е нацъфтяла.
Не си до мен, а някъде в мечтите ми
и вдишваш аромата ми незнаен.
В ливадите, изплели равеници, ...

Всичко започна внезапно.
Обичайната среща във осем.
И онази до болка позната
мечта - да не бъдем самотни.
Уморен, автобусът изтропа - ...

България
Това е България,
казват, че тя същинска авария,
но това не е така,
защото не сме в атака. ...

(Посвещава се на Денисса, Белла и всички останали с удвоени букви в името...)
Отдавна във едно далечно царство,
живяла чудно хубава девойка,
пленяваща не само с красота,
ала и с ум, със свойта доброта. ...

Как успяваш да го постигнеш? Как успяваш да ме накарараш да върша неща, които не искам? Как изваждаш наяве най-ужасните ми личности? Защо когато съм с теб, не чувствам нищо, а когато те няма, не мога да спря да мисля за теб?
Какво правиш с мен, или какво правя със себе си? Защо изграждам илюзия върх ...

Събудих се от гръм. Валеше дъжд.
Небето беше облачно и посивяло.
Как искам да се будя с теб. Поне веднъж...
Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.
Видяхме се за час. И после - самота. ...

Усмивката ти - сок от реване,
нехайно в мене се оплете,
представям си целувката – поне
ще е с ухание на лятно цвете.
Очите ти са мъничко лъжовни, ...

Родих се като Дявол, с "адско" бъдеще.
(За майка ми съм честен. Стават грешки)
Понякога превръщам се в безсмъртие
и в очите ми блестят искри. Човешки.
Разменях лятото за есен с гръмотевици, ...

Изстраданата родопска песен
Откровенията на един родопски певец
Преди месец пътувах из Родопите. Споменът за тая мистична планина и за колоритните родопчани ще остане у мен до края на дните ми. На финала на пътуването си отседнах в хотел – механа „Сгуровската къща”. Там имах щастието да се запозная ...

В изолиран свят живея,
страх ме е от всичко и всички…
от реакциите, от хората…
Страх ме е дори и от мен…
Стоя зад кулисите в театъра, ...

Краят се губи
във няколко капки сърце.
Мракът през сълзи се ражда,
вятърът не може да диша.
Струи феерична печал ...

ЯКОБСОН
СТРУКТУРАЛНИЯТ ПОДХОД КЪМ ТЕКСТА
(МОСКОВСКИ И АМЕРИКАНСКИ ПЕРИОДИ)
Изключителният творчески път на езиковеда започва още от ученическите му години (1906–1914) със събирането на московския градски фолклор. От интервюто на ЦВЕТАН ТОДОРОВ става ясно защо ученият се ограничава в рамките на този ...

Ти никога не ми обърна гръб, море.
Не хвърли раковина, крясък птичи
и сребърните ти коне
все теглят синята ти колесница.
Аз пак изневерявах, ...

ГРЪМ
Светкавица локва запали.
Зъзне гората в страх и трепет.
И се люлее страшна и алена -
ще стане на прах и пепел. ...

Родена си в далечна Аржентина,
с небе от мрак и мъка натежало,
но вярна до смъртта на своята родина,
сърцето в тебе как ли е туптяло?
Че да се бори със срама, глада и злобата ...

От тъга сълза потекла -
като капчица смола от бор,
изсъхнала в началото на своята пътека,
превърнала се във омраза, страх и мор.
Станали приятелите врагове ...

Душата ми отворена за теб е.
Ръцете ми излъчват топлота.
Не бива тъй да си самотна.
Вземи, стопли се и ела.
Очаквам те и виждам, че не смееш ...

Neville Brothers - Bird On A Wire
Like a bird on the wire, like a drunk in a midnight choir
I have tried in my way to be free.
Like a fish on a hook, like a knight from some old fashioned book
I have saved all my ribbons for thee. ...

♥ ♥ ♥
Защо е Морето?!...
Да бъде родено във сънища.
В едно просто, несръчно притегляне.
На Слънцето – ...

Завършил школа някога в Прованс
и изживяващ своя Ренесанс,
дошъл в Клермóн Ферáн мосю Мазáл,
където тих животът си вървял.
Донесъл той статив, боú, четкú, ...

Гръмна тъпан. Зурната приплака.
Втора писна със жално исò.
Мъжки груби ръце през гръбнака
се прегърнаха в тежко хоро.
Вятър духна във бели перчеми, ...

За една усмивка, на мене посветена,
аз красиви думи бих редил,
за твоята любов, на мене подарена,
най-нежния стих бих ти посветил!
За две очи, копнеещи сега за мен, ...

Младият Кольо на лов с баща си Пейо Песнопоеца
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо пред ...

когато
невъзможното
е само
избор
на мисъл ...

НА Г.
Той рядко ходи пеша
гледа от черните си стъкла.
Той е човекът със сметките,
който раздава душата си ...

НЕПОЗНАТИЯТ
Човекът иска просто да говори...
На масата ми седнал е случайно.
Не ме разпитва, нито с мене спори,
а просто ми споделя свойте тайни. ...

Обичах те силно, а ти ме остави!
И всичко красиво бързо забрави!
И питам се - какво за теб бе любовта ни!
Прощавах и страдах, но пак бях до тебе!
От болка сърцето плаче и стене! ...

Живот
Едно дете, а всъщност човек.
Една реалност, а всъщност илюзия.
Един живот, а всъщност мечта.
Една усмивка, а всъщност сълза. ...

Виждам го постоянно -
така ще е трудно да го забравя,
заричам се, че ще го отбягвам,
но, видя ли го, отново към него бягам.
Какво ми става, полудявам ли? ...

Завърнах се след толкова лета,
след толкова победи и погроми -
да поседя край жълтите цветя,
където някога живееха гноми.
А отсреща, в алената ни леха, ...

Ухае на липа след дъжд...
Докрай пречистен, въздухът сияе.
На вятъра - същински мъж -
задъхано тревите се отдават...
Окъпани листа шептят, ...

С мен си, но за малко.
Щом тръгнеш, пак съм сама.
Използвана и захвърлена
оставяш ме в нощта.
С мен си, но не ме обичаш. ...