Къде сме ние?
Някъде пред празните олтари
на опразнени сърца.
Уморени от всичката тази надежда,
не ни остава нищо друго, освен да продължаваме ...

Стигам...
чак до себе си стигам
на пръсти -
щом към тебе
протегна ръце ...

Колкото и притеснения да имаше, Ивета продължаваше да живее с нейния сириец – Мохамед – така се казваше той. Не знаеше иска ли дете или не ù беше оставила всичко просто да се случи. Ако стане, значи така е трябвало; ако не – пак.
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото ...

Обидена на целия свят,
обидена на себе си самичка,
Аз силно се надявам, с поглед свят,
да изчезна като прелетна птичка.
Обидена на всички, но защо, ...

Един танц, две тела, две души, две сърца, биещи в ритъма на музика... Един поглед, едно докосване, нежност, усмивка или очи, пълни със сълзи... Целувка, лудо биещо сърце... Една мисъл! Едно желание! Една любов!
А какво е любовта? Пропадане или израстване?
Искаме я или не, тя се настанява в сърцата н ...

Когато се срещнем във някакъв миг,
светът ще притихне застинал
и някак тревожен. И ням. Белолик.
Смутен зад листо от смокиня.
Ще бъде привèчер. И залез взривен ...

Туптежът звезден в миг утихна,
замря Вселенското дихание.
Разля се бавно и усмихна
едно пътуващо сияние.
В дремливата си себесъщност ...

Всяко нещо има начало,
минава време - свършва и край!
Така не трови се за щяло-нещяло,
слагай точка - така отговор дай!
Точката малка игрите решава. ...

Пак стоя сама...
А теб те няма...
Ах, как искам пак да сме двама...
Но не може...
И болката е толкова голяма... ...

Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...

Както
само мигла може,
като спомен от сполука,
в черния ми
свят тревожен ...

Птиченце кацва до мене,
жълто листо се отрони,
август неистово стене,
че есента идва на коня.
Лятото бързо притича, ...

Молят устните да ги целуваш,
тръпнат, викат дръзко и без страх!
Искат обич страстно да рисуваш
с твойте сладки устни върху тях!
Шепнат устните ми с нежни думи ...

През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...

Детето в мене плаче рано сутрин...
Детето в мене плаче рано сутрин,
когато във съня му се промъкват
зли вещици и плашат го до смърт!
Детето в мен по детски още стъпва… ...

Нависоко летиш, Човеко!
За земята си родна си забравил,
че либето едничко за теб жалее!
По мъжки далече крачиш, Човеко,
покорно навел си глава, ...

Полет
Свещта догаря... гасне светлината...
Нощта преваля... Даже и луната
не иска да си тръгне...
Миг желан - ...

Проникване
Не знаеха дали бяха Влюбени.
Макар и по своему, всеки от двамата изпитваше болезнена нужда от близостта на другия. И още по-болезнено я потискаше. Силните им характери деспотично надделяваха над неуверените трепети на сърцата дотолкова, че предпочитаха да се наблюдават тайно, за да търсят ...

С мъка в сърцето,
с тъга в душата,
моля ви, помогнете!
Елате при нас сега,
помогнете ни за здраве! ...

Ако реалността е истина -
живея в лъжа,
заблудена,
безлюдна душа.
Надзърна ли в нея (истината), ...

От любов създадена,
в мъка потопена,
във сълзи удавена,
от въздишки съживена...
Обречена да търси ...

Светъл
среднощният
час
е
- ...

Да откъснеш
онова пространство
с неопределена форма
между
зелените листа ...

Целуни ме нежно в съня
и погали ти моята коса!
В нощта ми слънце да изгрее,
нека славей весело запее!
Не ранимо нека бъде моето сърце, ...

Ден
Във шепите си нося своя ден -
приказна жива вода,
но слънчев лъч краде я от мен
да нахрани своята светлина. ...

Чесън баба ми не дава.
Ама - инак ма задява.
Де бре, бабо, не така!
Де го попа без брада?!
Още! Искам още! ...

Студените стени на мъглата
бавно обгръщат сърцето ми.
Очите пак сълзят от твоя мирис,
донесен ми от вятъра,
а не можех сетивата си да спра. ...

Ето ме тук сега, останал сам, озверен.
Изпълнен съм със злоба, гняв, омраза.
След всичките години, в които бях до теб.
След всичките премеждия... едно голямо нищо!
В един ден сме приятели, а в друг просто непознати. ...

Тръгна баба Костенурка
да си купи нова хурка.
Мека прежда да преде,
топло шалче да плете.
Бързо ходи към пазара, ...

Събудиха се змейове, дракони и гущери (вещици)
размърдаха камените си тъмни пещери.
Скочиха заедно, разтресоха земята
и заедно с блъсък отвориха вратата.
Отприщиха се навън, в земния свят, ...

Търся
Аз търся смисъла вечен.
Аз търся го във чуждите очи.
Но някак си остава той далечен,
замислен, блед, невзрачен май дори. ...

Мразя те, защото те обичам
Мразя те,
защото те обичам!
Толкова силно,
толкова болезнено. ...

Сънувам, че отново с теб сме двама,
един до друт щастливи пак вървим.
Обичам те, ми шепнеш до забрава
и аз ти шепна, ти си мой любим!
Минаваме по улиците стари, ...

Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лак ...

Между Ада на празнодумието
и Рая на пустословието
Чешилище за езици.

Всичко започна, за да свърши днес.
Не вярвах, че ще боли, не вярвах,
че ще се чувствам така, знаейки,
че си до мен за последно,
че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". ...

СТЕНАТА
Моделът на патриархалния се­меен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили сле­ди в съзнанието ни и до днес. Опи­таме ли се обаче да вместим живата действителност в този мо­дел, то ние ще видим как той се огъва, проп ...