Това е опит да удовлетворя желанието на мой много близък човек, който вярва в способността ми да разказвам истории. Приликата с американски сериал е съзнателно търсена, тъй като този човек ги обожава.
Двамата мъже изглеждаха сериозно замислени. Двамата мъже БЯХА сериозно замислени. По-младият отпи о ...

Има нещо тъжно
в палячото
на Главната,
който спира и разсмива
хората с погнуса. ...

Сънувах топлина.
Чувах нечии стъпки.
Уещах по кожата си ръка.
Пробудих се съживена.
Ехо от тъмното се носи. ...

Вали силен дъжд,
трещят красиви светкавици,
до нея вече не е любимият мъж,
той е с други красавици.
Бурята не спира, ...

Духовитият вентилатор ме държи бодър в задушния следобед. Гледам разсеяно през покрития със солена влага филистрин към късчето чисто, бледосиньо небе - така, за хубав цвят :) (не съм го пристегнал добре и сега се чува леко свистене, което издухва мислите ми, които се бяха опитали да потърсят (пак и ...

Позволете ми, деца!
Нека ви разкажа
само приказка една.
Обещавам ви, че няма,
няма да ви отегча. ...

Денят на моята смърт
Диагноза като диагноза. Остава ми един ден живот. Странно как човек се сеща в последния си ден колко неща не е успял да свърши през съзнателния си живот. За тези, които е успял да свърши пък изобщо не се сеща. Тях да ги помнят живите.
Разтварям си една супена лъжица кафе без зах ...

В мене нещичко остана,
скъпоценността ми най-голяма.
И след тебе ще я пазя аз добре,
макар и с рана,
ще заключа вратата водеща към нея ...

СЕДМАТА
След седем години зла зима помете
лъжите на седем лета.
Телата ни бяха оскъдно облечени,
душите - безкрайни крила. ...

Защо при мене се завръщаш
и с хладни устни ме целуваш?
Защо сърцето ти е мъртво
и не може да се съживи?
Какво направи с любовта ми, ...

Поглеждам във очите ти,
виждам - тя се крие там!
Знам и мислите ти,
тя промъква се измежду тях.
Слушам думите ти ...

Измислени, измислени, измислени
са всички страсти
и лъжи,
и истини...
Животът ни е низ от неочаквани ...

Ти ли беше този, който чаках?
Ти ли или някой друг...
проправил към сърцето ми пътека
с огън, с пламък или с леден звук?
Кажи ми, ти ли беше? ...

И... сутрин
усмихнат, развързан,
свободен.
По-бял и от облака весел.
По-чист и от белия лист. ...

горещ пясък
изпарени вълни
мидени солнички

Само вик, само миг,
само в стих...
ще те носи, ще те имам,
аз съм просяк...
С устни нежни, напомнящи бриз, ...

Много се радвам за първия ми дует с perfectstranger , за който, Митко, искам да ти благодаря, за мен беше удоволствие...
Изгревите ни не могат да залязват,
залезите в изгреви не се прераждат,
само приказки за демони разказват,
изнурените в нощта от глад и жажда. ...

Стаята беше голяма и пълна само с езотерични вехтории, някои от които сигурно бяха на повече от век. По ъглите и под тавана висяха огромни паяжини, обсипани с гниещи мухи. Стените вероятно някога са били бели, но сега сивееха от мръсотия, а на места бяха обсипани с плесен.
Единствената електрическа ...

Това е само един спектакъл – за теб, за мен и за всички останали…
6:30, четвъртък вечер, театъра на центъра… старата песен на нов глас.
Залата се пълни с хора. Въздухът жужи от приказките им. Взривоопасно напрежение зад сцената. Хората се настаняват. Лампите угасват. Тежките червени завеси се вдигат ...

Как искам!
Как искам да погледна във очите ти,
с ръка лицето да погаля
и нежно да се притая във скута ти,
безсилна вече да мечтая! ...

ОСТАРЯЛ СПОМЕН
На Лили
Когато от умора загубим сили
и ни скове на самотата студът,
когато съдбата към нас загрубее ...

Н А Ш Е С Е Л О
ЧАСТ ПЪРВА
Нещо се случи с нашето село. По-точно, не с наше село, а с останалата част от света около нашето село.
Една сутрин, в началото на есента на втората година от третия милениум, точно бяха вече захватали* да режат главите на ония ракети, и опнак - наше село целото, с реката, ...

Днес раздялата идва естествено.
За последно с тъга ме целуваш.
Любовта, този стар пътешественик,
просто вдигна платна и отплува.
Без писма във бутилка и прочие ...

Погледнах звездите как блестят - като очите ми в топлата нощ. Самотата ме прегърна като нежния шал, който галеше раменете ми. Вятърът погали косите ми, които затанцуваха бавно. Една сълза целуна устните ми и ми напомни за твоята целувка... пареща, силна... отчаяна. Спомних си всичко, всеки момент, в ...

Луната ни отдавна не изгрява,
останаха звездите - залъци в пустинен небосклон,
празнината от сребърния сърп
и мечтите ни - трохи в безкрая.
Кога ще дойде здрачът, ...

Тая вечер съм на частно парти -
табла, бира, ще има и карти.
Щедро вените с хероин ще даря,
червено вино ще смеся с кръвта,
на мозъка курвенски номер ще извъртя, ...

Оставал ли си сам сред празнотата?
Искал ли си с вик да убиеш тишината?
Крил ли си се сред дърветата в гората?
И оставал ли си най-скрит сред хората в тълпата?
Значи познаваш болката от самотата... ...

Кукувичи свят
Пишейки този разказ, искам да покажа на читателите, че животът е само миг – кратък и безумен. Изживявайте го, правете онова, което на вас ви харесва и не робувайте на последиците, колкото и фатални да са те!
***
Кабинетът на д-р Готон беше добре осветен. На бялата стена беше разположен ...

Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява. ...

Сълзи се стичат,
думи извират,
към Бог - велик -
послание носят.
И бури, ...

Идва пак тежко време...
Време за раздяла...
Време за сълзи и забрава!
Трябва пак сбогом да ти кажа,
да те пусна да заминеш ...

Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...

Природната картина беше ясна... Зима беше, мраз беше сковал цялата земя. Дъхът се превръщаше в кристализирана пара - единствената топлина в тази пуста земя. Слънцето залезе твърде рано, твърде рано, колко хора не бе то огряло.
Два коловоза, две пътеки бяха вдълбани в снега, единствен път явно бе нам ...

Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам, ...