Човещина
на Т. Цолов
Все някой ден ще седнем с теб на масата,
с души и чаши, пълни като никога.
Ще бъдем мълчаливо-урочасани, ...

Седим, безкрайно натежали
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави ...

Море в сърцето
Свеж полъх слънцето събужда,
отмята облачното одеало.
Солен бриз гърдите му изпълва,
грейва над безкрайно огледало. ...

В нея се оплетоха
два комара.
Ето я вечерята ми
сладка и вкусна.
Но мина ветреца ...

Тази мъчна самота,
припалена като една цигара!
За последно в мене обгаря
останките от нощта!
Този мъглив, като от пожар, ...

Опустял дом на скитници безпътни.
Открехната врата. Пустота.
Влажен въздух. Прозорец счупен.
Нещо в ъгъла, обвито в самота.
Играчка стара на едно момиче, ...

Не, то беше някаква надежда,
че отново дете ще поглежда
със свойте срамежливи очи
в незабравимите живи мечти.
Но почука черната вещица, ...

Шалът на луната,
пътека към звездите.
Прегърнатите клони на
дърветата,
надвиснали над тъжни улици, ...

Хайде, направи ме щастлива,
нека почувствам живота отново,
накарай ме да се почувствам жива,
сякаш съм се родила наново.
Хайде, направи ме красива, ...

Спринцовка, памуче, капачка,
напрежението тъпче, мачка,
турникет, лимонена киселина,
трепери уж силната ръка,
кафява течност, кубикови черти, ...

Обич моя, първа и последна,
нуждая се от теб във този час.
Обич моя, към първия етаж, когато погледна,
дочувам нежния ти глас.
Обич моя, първа и последна, ...

Небето сляпо е сега,
че праща ледени сълзи..
И слънцето се скри при изгрев,
вместо да изгрее за нов ден.
И хората ги няма, ...

В красивите очи видях сълзи,
блестящи като диаманти.
Знаех, че от него те боли,
тъй като за тъгата ти ламти.
Чуждото присъствие те изтощава, ...

Знам
Един единствен жест аз искам да усетя.
На ласка палеща неистово духа.
На жарък поглед, грабващ ме изцяло.
На дъх свистящ през мене, в мен, в нощта. ...

В устините ти вишневи познах
топлината на кадифената целувка.
Приюти ме в обятията си от чужди дяволи -
с омайно биле да не съм окована!
Чувствам те навсякъде, като че ли това ...

Страхът
отряза буйните коси
на най-красивата мечта.
С ръце-съмнения
я повали ...

Thousand Foot Krutch - My home
This place is many things, but I’d never call it home.
It’s just a building in a city, everywhere I go.
This place is many things, but I can’t call it home,
home is the place you are, and I just want to let you know... ...

Това, което чувстваш,
това, което искаш,
това, за което копнееш,
това, от което те боли
и сърцето кърви, ...

Сълзите политаха
като капки дъжд
от зелените очи.
Обагрените в червено
устни, леко отворени, ...

ГЕНЕЗИС
на внуците - Ивелин и Кристиан
Раждането на живот си е Чудо
- реално и не съвсем.
Тайнствено, мистично ...

Да се продам за двайстолевка?
Защо пък не? Без туй съм пас.
/а като мене еднодневка,
май няма право и на глас/
Продавам го! На мента с шпек, ...

Бъди за мен
Във ден прекрасен срещнах те и ето - изгря единствено за мен, като звезда.
Косите ти блестяха като злато,
богиня стана ти на моята съдба.
Бъди за мене изгрев чист, лазурен, ...

Тегли ни някой към дъното
на океан от разбити мечти,
в един свят от лъжи построен,
потънал в омраза и черни сълзи.
Върти се колелото безспирно, ...

Ти си...
Ти си бил някъде там -
толкова близо до мен.
Понякога на километри,
а друг път и на метри от мен. ...

Препъна се в миг
великолепието
в късите крака.

Улф е голямо момче
притеснено мачка ръкавите си
русолява щръкнала коса
и малки подвижни очи,
лешниково кафяви. ...

С тез очи, тъй бисерни, кристално ясни.
С поглед нежен, тайнствен и омаен.
Хиляди сърца топят се в бездната на хаоса,
ти оставаш чиста, горда и всеотдайна.
Вдъхновен от погледът ти, мек и снежен, ...

Резенче това, щипка онова,
разбъркайте отварата внимателно сега.
Няколко мечти втечнени,
две усмивки позлатени,
във котела ги пуснете ...

Молба към времето
Вкъщи седя си и слушам навънка,
как си на воля играят децата.
Детски гласчета в ушите ми звънкат.
О, как бих искал да върна стрелката! ...

Ескиз
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове. ...

ІІІ глава
София се вълнуваше както никога досега. Днес, след толкова години, тя щеше да напусне сигурното убежище на гората и да иде в забързаното, страшно село. Момичето се страхуваше от предстоящото начинание, но го очакваше с трепетно вълнение, сърцето й, изгарящо от желание, туптеше ускорено.
Ко ...

В познатата кръчма
непознати момичета
пият
от здрачната лятна
прохлада ...

Разбиват се вълните с плясък
и пръскат ме с вода.
Сама съм посред птичи крясък,
далече от света.
Скалата хлъзгава прегръщам ...

Не си ли научи вече урока...?
Обърнах се - ха! моят ангел-хранител
ме гледаше с укор, сякаш съм стока.
Какъв ти хранител, по-скоро тровител
на мойте опнати нерви... ...

На Георги Давидов
Това ли бе моята нива,
в която посявах мечти,
а после плода наспорил
със толкова радост обирах? ...