Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
389.5K резултата
Мълчалива вода
МЪЛЧАЛИВА ВОДА
Мълчалива вода мълчаливо надолу поела е...
Мълчаливи скали я пресрещат и с ръбове режат...
Мълчаливите риби мълчаливо се стрелкат из нея...
Мълчаливи върби я застилат с листата си свежи. ...
От пърхащи криле на обичта си
рисувах смях, а издълбах море.
Зенично я разпънах същността си,
издигайки я в стълб от цветове.
Летях със волността на птица ...
... едно объркано чувство се спря на ръба на идеята...
огледа се и влезе в главата на скитник...
отпусна се уморено и му стана... уютно...
акварел от нежен абсурд...
"Заслепени"
И сега, след толкова години, без да спрем
откриваме желания прозрачни.
С последни сили искаме да разберем
душите си студени и различни! ...
Думите, които днес ще кажа,
мъчително и трудно се намират.
Душата празна е като кристална ваза,
в която свежите цветя се рядко спират.
Животът ни премина в кавги и делби, ...
BLACK SABBATH
"Am I Going Insane"
Everybody's looking at me, feeling paranoid inside
When I step outside I feel free, think I'll find a place to hide
Tell me people, am I going insane? ...
Lil Wayne - My Leather so Soft
My leather so soft. My tops too soft. I probley hand it off. These niggas too soft. And I go so hard.
Bitch I go so hard.
She says my leather so soft. My tops so soft. I probley hand it off. These niggas so soft. And I go so hard. (Bitch I go so hard)
Look, ...
Всеки ден, когато се разхождаш по улицата какво виждаш?
Аз виждам безкрайност от хора, всеки от които гонещ своята цел, незаинтересован от другите, преминаващи край него, немислещ за нищо друго освен за блясъка на собствените му цели.
Аз виждам море от хора, всеки от които различен, уникален, човек. ...
По едно време усетих, че не съм сам - отворих очи, за да видя какво иска натрапникът.
- Здравей, Сянка - поздрави ме вълкът.
- Здравей, Ръмжач.
- Какво правиш? - учителят ми рядко проявява любопитство, следователно въпросът му е или част от днешния урок, или поне прелюдия към него.
- Чуй дишането на ...
Два дни по-късно
Радвам се, че не съм сам. Защото от време на време така се усещам, а усетя ли се, завалява дъжд.
Два дни по-рано
Ходя по улицата и се давя в пошлост и миризма на овце-хора. Тя е една такава, почти неописуема, но позната на всеки, същевременно никой не се причислява към миризливците. ...
Леглото ми. Над него - календар.
С отдавна некъсани листи.
Дърпам ги рязко. Смачквам ги в шепа...
Те прошумоляват с въздишка.
Издъхваше последният ден ...