Ден първи. Велико Търново-Сопот-хижа Добрила
Измина лятото и ние с бате Наско се затъжихме за планината. Тези месеци от завръщането ни бяха белязани от силния спомен за незабравимия преход из Балкана. Дори ни има вече в Интернет със нашите малки геройства. И занапред ще сме верни на туризма и ето ни ...

На синчето ми - II
За мишока Мишо искам да ти кажа,
приказка чудесна днес да ти разкажа.
В кухнята под скрина бил си спретнал дом,
там похапвал славно тоя гастроном. ...

Не можеш, вярвай, да избягаш от мене ти!
Аз съм ангел от небето, пратен да те навести!
Нося всичко, дето е в мечтите ти!
Подарявам си сърцето. Искаш ли го ти?
Бягаш ли - няма да успееш! ...

Разлива се лазурът във очите ти.
В най-синьото на твоите очи...
Морето се е ширнало смирено
под слънчевите ласки златни.
Нататък... все навътре, в необятното, ...

Мечтая скоро скришом да те зърна,
там, приседнала зад чашата с кафето,
да пристъпя леко, с две ръце да те прегърна,
да нахълтам тихо, нежно във сърцето!
Мечтая! А ти нахлу във мойте мисли, ...

Следващия път ще бъда друга.
Другата ще бъде по-добра.
В полъха на спомена ще носи
отговорите на днешните въпроси
и в ритъма на техните следи ...

Ако влюбеността ми
не премине в любов,
няма да те отхвърля,
няма да съм равнодушен,
няма да те намразя. ...

Стоя сама
в притихнала привечер
и нечий
топъл смях
ме ледени! ...

Забравен стон, забравен вятър.
Отминали мечти, прекършен клон.
Прегърбени от грехове и страсти,
не разбрахме радостта да бъдем
живи. ...

Бисерни сълзи се ронят,
от изгрева нежен омаен.
Дай ми, изгрев,
ти едно-едничко
зрънце бисер, ...

А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.
И пак душата ти е плам. ...

Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпр ...

От сънищата ми
си взимам настроения
и влизам в света на хората.
Спомени незабравими си имам
от сънищата. ...

Шах и мат
Навън е студено.
Плиска. Вали.
А сърцето ми - разрушено,
в мене – безброй руини. ...

Лъжец-циник
Излят си от омраза.
Лъжа е всяка фраза
изречена от теб.
За истините хорски ...

Са модерни
във Юта и в Тенеси,
мъжете с изкуствени пениси.
А и другаде –
всички сенатори, ...

Не те обичам!
И това е възможно.
До трепет на пръстите.
Сърцето немее.
Не те обичам! ...

Тъмни облаци небето помрачават, ледени лъчи храбреца не спасяват,
и гръм и светъл удар вой надават, всички люде вече се страхуват,
а нейде сред безкраен мрак лежи тяло ранено, разкъсано, студено.
Умрял храбреца там отдавна, с неговите кости вълците пируват.
Паднал жертва на война безславна, само въл ...

Прибирам косите си, убивам мечти,
погребвам крилете си, изгарям слънца.
Не крия сълзите си, дори не сънувам.
Сбогувам се - с теб.
Това е най-дългата нощ - не вали!

на Надя
Обичам те и обожавам,
прекрасен е животът с теб.
Сутрин рано-рано ставам -
кафе да ти сервирам в пет. ...

Всеки миг е записан от някого,
всеки час е желан – разпилян.
Всеки ден ни донася по истина,
а нощта ни излъгва до срам.
През годините пъстрата дреха ...

Аз нямам какво да ти дам ®
Аз нямам какво да ти дам,
освен безгранична любов,
само огън, вярност и плам,
и частица оставащ живот! ...

Мразя те!
Чуваш ли?
Мразя те!
Защото си толкова хубава,
защото си толкова ничия. ...

Ивета започна да свиква с живота в Алмерия. Хората, времето, работата – всичко беше идеално за нея. Идеално да забрави. Не че можеше, но мисълта, съзнанието – всичко беше ангажирано с новия й начин на живот. Децата бяха възпитани и не й се налагаше да хаби нерви за тях. „Началника” и „началничката”, ...

Опит за сериозен любовен разказ
Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.
Седнах, запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, ч ...

Пак е сутрин! И пак се събудих! Тъжните мисли се пренесоха от съня ми в битието. Слънцето се покри с черни облаци. Не ми се ставаше. Не ми се оставаше и в леглото. Нищо не ми се правеше. Мислех си за нищото. За липсата на избор и свободна воля. „Всичко било предопределено и никой не се съобразявал с ...

Задухаха незнайни ветрове,
отнесоха ме много надалече.
Изгубих дом и родни брегове
и няма как да се завърна вече.
Когато ме налегне самота ...

Нито думи,
нито чувства
има вече в мрака.
Без сълзи
и без въздишки ...

Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...

Всеки търси да отнеме,
нещичко от другия да вземе.
Гледай тук двамина -
кражба правят във комбина.
Там една жена с 20 пръстена от злато, ...