Да ви разкажа за моята баба Василка.
На нея съм кръстена -
тя беше моята маминка
(така във Бургас им викаме).
Беше една такава устАта - ...

Ние, българите, доста често имаме навика да възхваляваме по-напредналите от нас нации, рядко обаче се задълбочаваме в анализа на реалността в чуждите държави. Обикновено изопачаваме фактите и си мислим, че „там" някъде съществува едно перфектно общество, без недъзи, без проблеми. Уви, няма такова об ...

Виж звездите вечер как се къпят
в бездънното, безоблачно небе.
На лунен бряг, за кратък отдих стъпват,
за да искрят от златни смехове.
Като безброй щастливи малки мравки ...

Зелени пътеки, неравни
тоз път изглеждат,
и клони с обаяние
в покаяние се навеждат.
Слънце блазни тез равнини, ...

За кой ли път поглеждам твоите лице и тяло
и взирам се в твоите очи,
за кой ли път прочитам твоите стихове и размисли
и чувствам, че по-близка си ми ти.
Душата ти стои пред мен разголена, ...

Вятърът понесе венчелистчета.
Врати към чужди паралелни измерения.
Душите ни са болни за пречистване.
Дори на себе си сме склонни да изменяме.
Земята стана цялата във мръсно бяло. ...

ВЪРНИ СЕ, МОЯ ОБИЧ НЕПРЕЖАЛЕНА,
СЪРЦЕТО МИ ЗОВЕ ТЕ ОТ ГОДИНИ
И СПОМЕНА ЗА ТЕБ НЕИЗЛЕЧИМ Е.
ОЧАКВАМ ТЕ С ИЗСТРАДАНА ИЛЮЗИЯ -
КОПНЕЖ И ВОПЪЛ ПО ЕДНО ОТСЪСТВИЕ. ...

Звезда:
Онзи, който не престана
да се мярка по екрана,
да присъства в новините
или зяпа от стените. ...

Боли, когато обичаш тайно
и знаеш, че не ще те разберат.
Част от хората са злобни и коварни:
да сме щастливи не ще ни позволят.
Ще бързат да ни окалят с мръсни думи, ...

Пияна от любов нощта,
заспива тихо. А щурците
подемат бъзо песента –
рзнасят тайните ѝ скрити...
Повикай ме във нощ такава. ...

Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
Добра Земята. Толкова добра. ...

Т р ъ п к а
Беше обикновен пролетен ден. От слънцето капеше злато. Но надали някой забелязваше. Хората отдавна загубиха своите способности да виждат тези неща. Те имаха много по-важни дела – потънали в самите себе си, се изживяваха като своеобразен център на света.
А слънцето пееше и сипеше злато... ...

Навън вали и в мен вали,
и пролет е, а в мен е зима...
Тъй тъжно е... не е като преди...
тогава мислех,
тогава вярвах, ...

Безвремие
Ти знаеш ли колко безкрайно е времето
и колко голям е светът?
А бурята, стъпкала птици, дървета -
как тръгва без карта на път? ...

Дребните свади пробождат живота ни с яростни копия.
Недостойните чувства и сметчици ни погубват.
Оплетени в мрежи от глупости се ядосваме.
Забравяме какво е да мислим, да можем, да чувстваме!...
Големите радости ни отминават. Все не смогваме ...

Мина година, откакто господин Цигулков се събуждаше всяка сутрин с мисълта, че ако се беше родил мравка, щеше да е по-щастлив. Дори не искаше да бъде някаква голяма мравка, термит например. Защото термитите обитават саваната, а той обичаше родината си. Харесваше природата и климата с четирите годишн ...

Кажи им
Чух да казват за нас, че били сме
за кратко време любовници тайни.
Че аз и ти сме лековерна измислица
и ще забравиш тази обич нетрайна. ...

Разпадам се.
И мисля,
и не мисля,
боли ме и не ме боли,
отдавна научих как да се преструвам, ...

Изгубих обич нежна, свята -
събрана сякаш в миг щастлив.
Мълча над чашата разлята,
по пътя ми безкрайно сив...

Last night you saved my life
Yeah, yeah, yeah
Yeah, yeah, yeah
Its 3 am, I can't sleep
Too late to call this is not like me ...

Вихрушка, като сиво бяла фуния понесе прах и листа, стрелна се някъде и изчезна в небитието. Слънцето, което вече не топли, бавно се стопи на запад. По изпочупените и олющени пейки няма хора, само там накрая е седнала стара жена с прокъсана забрадка. Изглежда като част от пейката.
Той крачи бързо, н ...

Посветено, с усмивка и пожелание
за скорошно оздравяване!
Напитила ги болест странна ужким -
дискоспатия пипнала ги яка.
Мойте мили, най-добрите дружки... ...

* * *
Ако знаех, че си някъде там,
ще тръгна самичък сред нищото,
загърбил суетност и свян,
ще заровя глава в пепелищата. ...

Да бориш себе си
със огън, дошъл е ред.
Сега, във време, или
пък май без време,
да приключиш! ...

Търся си корените.
В земята на дядо -
там, където тревата
зеленее на воля.
Пристъпям по нея ...

Сила взела от вятъра,
който разбуни жаравата.
Свободата на птица,
и крилата ù чисти.
Стъпваш смело във огъня. ...

Ще сънуваш
дъха на косите ми
в сини нощи
от цъфнали люляци,
и със сънена песен ...

Замисляйки се
как да се прославя,
наместо у дома да се мотая,
реших достойна цел да си поставя:
да стигна на Вселената до края! ...