"In vino veritas"
Пиян съм, не ме боли.
Всички ме обичат,
че пият без пари,
с комплименти ме окичват. ...

Пролетта със бяло-розово
мие цялата земя.
Вчера като бях на лозето,
знаеш ли какво видях?
Сбърка вятърът посоките ...

Като взрив...
Всеки ред е разчетен. Със код.
Всяка дума
е с няколко
смисъла... ...

Обичал ли си?... Знаеш ли какво е любовта?... Дали някога ще разбереш, дали някога ще ти се отдаде възможността да изпиташ това, което аз някога изпитвах?... Неописуемо... Неповторимо... Непредсказуемо... Дали някога този лъч надежда може да проблесне и за теб?... Да, болката в гърдите я има... Да, ...

Обичах - колко обичах -
все тези, дето мене не.
И говорих - все говорих
в онези тихи мигове.
Целувах - колко целувах - ...

„Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”
VS.
„Преклонена главица сабя не я сече”
Димо е малък. Димо има син слон... това е друга история, но пък в тази Димо наистина има син слон. Димо тъкмо е минал три годинки и вече се бори с всички сили в своя свят – ту къса попаднали му хартии, н ...

Сиротно
Ще хвана аз сърцето си в ръце
и ще си го нося някъде самотно.
Не искам ти да виждаш моето лице
тъй плачещо, тъй жално, тъй сиротно. ...

Имало едно време, много, много отдавна, един принц и една принцеса. Тяхната приказка с щастлив край отдавна била свършила, а те били забравени от всички, дори от слугите си. След така наречения happy end на историята на тяхната любов те се превърнали в същите безлични аристократи, лишени от духовнот ...

Прощално
Не мога да продължа.
Причини - много,
достатъчна е и една.
Искам да се простя - ...

Потънала е в нечии обятия,
в съня си диша тя накъсано...
Лицето му не вижда, сляпа е,
от страст... но лентата се къса...
Без милост е поредното му тръгване, ...

За Юнайтед пея аз,
ето ги сега пред вас,
те са смели и добри,
ще ви смачкат кат овци.
За тях е моята ода, ...

Чаршафите отдавна са студени.
Стаята е глуха самота.
Бравата ръждясва уморена,
очакваща любимата ръка.
Възглавницата - пухкава отмара, ...

Случайна среща,
нежни усмивки,
което всъщност ме подсеща
колко банални са тези обвивки...
“Мнoгo си красива” - ...

Не, няма нужда ти да ми говориш.
И в тишината ясно чувам твоя глас.
И няма нужда ти със мен да спориш.
Какво ли значат думите във този час...?
И няма нужда да те виждам вече. ...

... а ти си просто стара снимка,
прозорец към отминалите дни.
Образ бледен, силно изсветлял
на това, което бе преди...
... а сега си толкова студена, ...

Нощта над София се спусна,
студена, мрачна и беззвездна,
от бурния живот да вкуси,
поглъщайки го в свойта бездна.
Окъпана в неон, отключва ...

... хоризонтът е безкраен...
... свободата е безгранична...
... надеждата е очакване...
... очакването е време...
... времето е илюзия... ...

По коментара на Белоснежка... " Листът окапал е писмо за смърт..."
писма...
полепнали
по каменния под
избрулени ...

Ако можеш с едно "Извинявай"
или с едно "Прости ми"
да изтрием горчилката от случайно изтървани думи.
Ако можем поне за миг да се замислим човешки,
преди да се появи пропастта помежду ни. ...

В една подобна тиха снежна утрин
случайно те видях на тротоара...
Неистов сняг пътеките затрупваше.
Ти палеше дежурната цигара.
А аз стоях погубващо наблизо... ...

Разговарям със себе си,
водя монолози,
мисля, че така се чувствам добре.
Получавам разбиране,
споделям, ...

Добро утро, Любов,
под крилете си нося само сърце,
да запомни
този миг,
в който небето ...

Песен от албума "Разходка из България'' - издаден през 1998 година
музика: народнa
текст: народен
аранжимент, акордеон и вокал: Румен Христов
Да поспрем в Родопите...

- Къде ме водиш? - попита Тя.
- Към бъдещето - отговори.
- Не искам! Добре ми е така...
- Няма какво да се стори...
- Пусни ме! Искам свобода! ...

Тези съмнения
колко жестоко ме мъчат!
Бавно убиват
любов и желания в мен.
Жаден - ...

(невиртуална игра)
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няко ...

Писмата,
които написах
до себе си,
не посмях да изпратя.
Изгорих ги. ...

Хоризонт
За да няма следи, всичко изметоха.
Ругайте ме и ме разнасяйте.
Хоризонтът е финал, а лентата е края на Земята -
длъжен съм да бъда първи там. ...

Everybody fall in love and then falls down
And I`m feeling so high, I`m feeling so high
For you ...
Everybody fall in love and then falls down
And I`m feeling so high, I`m feeling for you ...

Тъй искам аз да съм машина
вечно млада, безчувствена машина.
Тъй искам от стомана да съм цяла,
силна да съм, ни една сълза проляла.
Тъй искам без обич да живея, ...

Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излиш ...

Qnis-Girise Agapi mou
Ekana lathos pou sou ipa se miso.
Itane lathos na se diokso apo konda mou.
Mes sta onira mou ti morfi sou anazito.
Ma den ti vrisko ke ragizi i kardia mou! ...

Тъй пламенно гледат очите ти -
немея по тези звезди.
Пред слънцето греят косите ти.
Събуждаш в мен всеки инстинкт...
Не си ли ти красота ...

Закон и Милосърдие...
"Сърцето си има свои закони,
непонятни на Разума..."
Казват,
че Законът ...

Моят ад е тук, тук са моите палачи,
пъкълът под краката ми
е земята, по която се влача.
Да живея съм наказана,
със грехове се прехранвам. ...

Здравей, любов! Какво ме питаш точно?
Нищо за теб не съм решила.
А може би бавя се нарочно?
Може би още доводи в ръкава си съм скрила?
Всъщност реших, любов, но как да ти го кажа? ...

Писах - ти не отговори на моите вопли.
Звъннах - ти не вдигна телефонната слушалка.
Виках - ти не чу стихийния ми зов.
Шепнех - това, което никога не бих ти казала с глас, но ти не чу.
Плаках - беше далеч за да видиш сълзите ми. ...

Не ти ли се иска
да заровиш глава
във въртележка от злато?
Не ти ли се иска
от лъч слънчев ...

Защо, когато те обичам,
светът е вечно против мен?
Защо, когато аз те мразя,
усмивката ти е за мен?
Защо очите ти са тъжни ...