Пролетна река. Край нея клечат или седят върху столчета първите рибари. Някои дори риболовци.
Ей там един вади рибе след рибе. И – странно: големите пуска обратно, дребосъка мята в кофата…
Зяпва го един новак. И, въпреки изискването за тишина, не издържа и пита комшията си:
- Бе, какъв е тоя шашкъни ...

Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...

СТРЪКЧЕ ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА
Дрипаво слънчице, сиромашко –
то сякаш молци са го ръфали.
Три хлапета простреляха с прашка
вчера подивелите гълъби. ...

Двата свята
Двата свята са: белият-слънчев Яв, и оня - Нав, заминалите там са.
Два полюса са на енергиите, които токът на живота творят.
Тук съществата-хората в енергия нуждаят се.
Нав я съдържа. ...

Светѝте
Братя Кирил
и Методий - съзидатели
на Писмена̀та наши - обдариха
ни със СВЕТЛИНА от СВЕТЛИНАТА

Разчупваме секундите на две.
(Все времето виновно.)
Парчетата ухаят на кафе...
(По-рядко многословно.)
Добре съм. И не съм. ...

Епитафия
За Човека
Истината цял живот преследва,
правдата за него бе маяк,
катафалката му никой не последва, ...

(късната есен на 2019 г.)
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, ри ...

Колко любовта е крехка, ранима,
самотен, далече от теб, любима,
в нощта напразно аз луната диря,
напразно търся хармония и мир!
Аз пролетта, цветята жадувам, ...

Ето я идолизираната свобода
на Бог поклон и почит не отдава.
Лишена е от истинската красота,
тя себе си единствено признава.
Желанията ѝ са нейния кумир, ...

Веднъж отдавна някой ме попита
обичам ли да ме харесват хората
Тогава отговорих без да мисля
Да ме обичат и обичам е най-важното
Да ме харесват могат тези многото ...

Какво правиш, когато срещнеш човек, който виждаш като потенциален сериозен партньор? Да изключим факта, че дамата, която бях набелязал, бе обвързана. За мен това не беше пречка. И в никакъв случай проблем – аз излизах вече с нея. Можех да излизам колкото си поискам с нея. Но как трябваше да постъпя, ...

Казват,
че царят ни не е с благородна кръв. Така казват, но мен това ни най-малко ме интересува. Моята младост мина под неговото управление, което управление доведе до укрепване на държавата. Сега, когато вече съм на преклонна възраст, изживявам дните си в мир и благоденствие. Затова заслуга има име ...

Призивът да пребъдваме в учението на Христос звучи сякаш малко неразбираемо, но ако искрено поискаме да разберем какво означава, ще открием колко огромна всъщност е стойността му. Глаголът „пребъдвам“ не е част от речника, който използваме в ежедневните ни разговори и значението му ни убягва, но все ...

Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла ...

Мен превърна в гълъбова песен
и ми даде своите крила,
за да видя как светът чудесен
блика като изворна вода,
от която слънцето ще пие, ...

Слънчев лъч проряза мрака
Моето лице огря
Радостна сълза закапа
Щастие душата ми обля.
Тя с усмивка ме плени ...

С Безвремие, с тъга, завивам се сега.
И утрото светло дори - гасне в мойте очи.
Безвкусен и сив е денят, без радост, желани мечти.
И гърчи се даже нощта, догаря безмълвно и тя.
Такъв е животът сега , Сам - от А-та до Я. ...

Искрите на лъскавата днешност замразяват дните и нощите ми. Плувам в ирационалните отходни води на вашата емпатия, пия вино на презрени глътки, шумът на вятъра ме събаря, аз ставам...по-добър, но после пак се връщам в себе си.
Цветовете ме убиват с крещящото си презрение, Смъртта ме обича и утре. См ...

Болестта се причинява от нравирус и любактерия.
Отслабване на единия се изравнява от усилване на другия.
Лечебно или предпазно средство е безсмислено.
Изход е само смърт след неизбежно оглупяване.
„Съпружески задължения“ има за любене и няма за обичане. ...

Хатидже изплакна последните дрехи и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа Хасан винаги ги орязваше от надницата.
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше ощ ...

Без теб съм силует,
изгубен в своите съмнения.
Пристъпвам...
Две назад, едно напред,
сред всички изкушения. ...

Тръгвам да пия чай – редовна среща с бивши ученици в събота.
Вървя покрай тротоара, но по асфалта. Зрението е зле – карам по инстинкт и на късмет. Късметът само веднъж ми е изневерил през живота, та затНяма ова съм женен.
Минават коли, но аз внимавам. Зная – рискувам, обаче… Обаче – асфалтът е почти ...

Живях във времена лудешки,
изпълнени със проби-грешки.
Бурно чувствата кипяха,
да утаят се, не успяха.
Бях през годините бохем. ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота ...15
Скоро в Читалището бе представена книгата с пътеписи на Теодор '' С мотори на път'', която мина с голям успех. Получихме екземпляр с послание и автограф.
Представена бе и фотоизложбата му ''Моята България''. Всички бяхме горди с това.
В ''Маковете '' ...

ВЕЧЕРНА ПОЩА ОТ ДЯДО ВАЛЕРИ
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва, ...

Събличам те от дрехите, които
и без това сега ни пречат само.
Разроших ти с ръцете си, косите,
и галя тялото ти, сякаш е пиано,
което крие тайни във клавишите, ...

До вечеря на другия ден Елизабет си бе спечелила наказание да мете коридорите на храма от никога неизчезващия пясък, а пък Рамая някак си бе успяла да убеди Главният жрец да й позволи да му помага в кабинета й. Естествено, при това положение, Лизи бе избрала да мете коридорът точно пред кабинета му, ...

Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова ...

Дъжда се извалява в тишината
под грохнало заспиващо небе.
Сълзите ти са нощен отпечатък
по лунните ти търсещи ръце...
А мен ме няма. Няма ме във тебе. ...

Завръщам се на този бряг, където
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря ...

Земя ли под нозе ни не достига?
И въздухът дали не е достатъчен?
Частица слънчев лъч за всички има,
а всеки стиска своя пай невзрачен.
Глътка водица жажда утолява. ...

Щастливо-пролетно любимо –
лилави и зелени капки дъжд,
във всяка капка свежа нежност има
и всичко грейва друго изведнъж.
Свободно, чисто и красиво ...

Съновник... стар часовник
чуваш как числата мести
как живота отразява...
и в съня ти кошмари всява.
Звън, камбани бият... ...