Спомен за моя баща
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...