И този ден Росица се събуди
с усещане, че нещо ще се случи.
Подтисна го, макар да се учуди
дали гласът е верен. Тя заключи,
на рамото си метна плажна чанта, ...

Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...

Село Змейково
Глава 8
Групичката пресякоха холоранската граница. Не срещнаха патрули нито от едната, нито на другата страна. Отвъд границата те избягваха главните пътища и се движеха по заобиколни пътеки. Нямаше нужда от излишни проблеми. Заобикаляха градчетата и селата. Първата нощ прекараха на отк ...

Аз снощи вечер вино пих.
То не е изненада!
А, че яко се опих -
за мене е награда.
Нали съм стар и уморен, ...

Медитация
Размишлението е съзнание, то е на ума светлина.
Светлината тази пътя, пътища-пътеките показва - близки и далечни.
Предметите на живота, с които да се взаимодейства и работи може.
Слънцето, ума - на ръцете и краката работа дават. ...

Гара. Перон. Двама старци седят на една от пейките. Минава карай тях патрулираща двойка полицаи. Бездомно куче върви край релсите. Тежки пазарски чанти. Сякаш тези хора цял живот са пътували.
- За къде сте?
- За дома.
- И аз.
Мълчание. Усмивки. Не са нужни повече думи. Чува се по уредбата, че следва ...

Митьо и Мето бяха набори. С малка разлика в рождените дати и голяма в местообитаването. Митьо се роди и живя в нормален панелен блок почти до нивята, Мето пък почти в центъра на града, в страта махала, която никой кмет не смееше да пипне. Роди се Митьо и се свря в две стаи и баня, Мето имаше неизбро ...

Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...

Тази нощ нямаше много сън. Елизабет не разбираше съвсем откъде се появи, но нуждата да го има, да го усеща в себе си, да вижда какъв ефект има над него, я караше да го буди отново и отново, и отново, докато накрая не го помоли да ги заведе и в съня. Трябваше да се увери, че все още е неин, да му пок ...

В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...

Пътят е един,
пътят е за двама,
пътят е за всички,
пътят време – няма.
Пътят е една посока, ...

Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...

Очи... видение, истина... надежда.
Съмнение, копнеж, разлъка.
Тирания, подложена без чувства,
самота, тъга, сълзи.
Кой Дявола помоли... ...

Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова.
Бяла надежда за утрото- ...

Дните
Препускащата конница на дните
тътнежно отшумя далеч в степта.
Оставам сам със залеза в тревите,
стопанин на тополи и блата. ...

Ще се спусне скоро нощта,
ще изчезна в тъмнината аз,
с болката изпълнен е света,
страшна е човешката участ.
О, мила, чуй гласа ми тих, ...

Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...

Когато теб жадувам –
търся те в дъжда.
Когато диря тебе –
губя се в мъгла.
Когато теб сънувам – ...

Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...

Правителството ни се клатушка,
не защото някой го клати,
а защото външни сили слушка
и често сменя "резбата".

Като дете да бъда със очи,
отворени широко към Света;
сърцето ми да грее в светлина,
ръцете да създават красота.
Със вяра да живея всеки ден – ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете. ...

Пясъчен замък строи си от лед
и от въздишки, и скрити мечти.
За разбито сърце не води отчет,
просто парчетата от себе си скри...
Тя е самотна, мираж сред пустиня, ...

Габи пусна бележката под вратата. Вярваше, че Петър ще изпълни желанията ѝ за деня. През последните месеци често го правеше. Не бяха и толкова претенциозни желанията ѝ – спагети, с риба тон или болонезе, ягодов сладолед и нова книга на Стивън Кинг. Последната я прочете за два дни и макар гърбът още ...

Ранно лято е. Ливадите ухаят на треви и билки. Там горе на възвишението виждам дълга, телена ограда, но отнякъде се понесе адска смрад. Тръгнах към ограждението и застанах пред увиснала врата, на която имаше надпис:
ВНИМАНИЕ, ЛИГАВО КУЧЕ! ПАЗЕТЕ СЕ!!!
Избутах вратата и в далечината се чу хистерично ...

Измежду всички цветя най-красивото е Любовта. Веднъж посадиш ли го в душата си, грижи се за него до края на дните си. То ги изпълва със смисъл, то е най-важното в градината, наречена Живот. Без него, тя губи смисъл, изсъхва и се превръща в изоставен двор, пълен с плевели.
Това цвете, прави така, че ...

Очите ѝ веднага ги видяха -
Момчил и сладураната ѝ Поли.
Те с гръб към нея двамата седяха
на масата с една жена. Защо ли?
Сърцето учестено взе да бие, ...

Предварително П.П. – всяко съвпадение с някакви бани или хамами е напълно безотговорно и хептен случайно…
На братовчеда - Честит имен ден!
- Ама какво пак сте се събрали? Няма ли работа за вас, а? – развика се още с влизането Мустафето.
Компанията в старата селска баня изведнъж замлъкна. Даже Кирето ...

Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...

С чужда пита
помен не правя.
(Много обичам
своите мъртви.)
Съ́лзи не лея, ...

ЧЕРВЕНО ВИНО СНОЩИ ПИХ
Червено вино снощи пих
на пейка сред площада.
И вятър галеше ме – тих! –
с къдриците на Влада. ...

Разговор между Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Пак нагласявки!
– За къпинчовците и Слънчовата булка от предишната част ли говорищ?
– За тях, я! Уж са съществували милиони години преди хората, а се оказа, че са деца на човешка жена. Как Мирабела ще обясни това, м?
– Да, напоследък все такива анахронизм ...

Всеки ден, общо взето,
чувам поне дузина:
,,Ох, на мама детето!"-
от сутрин, та до амина.
Поне да беше мъниче ...

- Виж! Колко е хубаво времето! Лято е. Слънце. А ти си навел глава. За какво толкова мислиш?
Младият мъж погледна стареца в очите и каза:
- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.
- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.
- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората ...