Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...

Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват - ...

ЗАЩО?
... защо се мъча да реша неразрешимите въпроси? –
защо в добрата ми душа светът все болчици ми носи,
защо – поема ли на път, чертан от личния ми влъхва,
и някой в колелото прът безжалостно под мене пъхва, ...

В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът. ...

Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. Ана я дръпна и светлината направи търсен ...

В края на август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби то ...

Малката самотна вила в покрайнините. Потънала в непрогледната септемврийска вечер. Само една външна лампа си има тя. Светещата лампа на фасадата. Помня я. Флуоресцентна. Оживява нощем и носи онова бяло-зеленикаво сияние. Тя ли е? Тя е.. С патина от дъждът и гъста утайка от буболечки и мушици. Със ст ...

Бел. а.: Предварително се извинявам за на места неправилното използване и/или подравняване на пряката реч и тирето за нея. По някаква причина пряката ми реч беше третирана като bullet point (защото явно съм използвала грешното тире), и сега като редактирах го поправих, където можах. В следващата гла ...

Защото в целувките ти
откривам обертонове
които отвеждат сърцето ми
там където се чувства
песента най - значима... ...

,,Памет Българска"
----->Памет българска, защо си толкоз плитка ти ?
Защо забравяш, българино своите идеали ?
Защо, Българийо прощаваш на тези, които са те предали ?
Защо, родино изостави си децата и остави ги в гурбети да бягат от страната ? ...

Протегнах ръце
и не ви видях.
В небесата се взрях
и усет от вас не разбрах.
Погледнах надолу към синьото море ...

Скитникът арменец 3
Това не са мемоари. Не очаквайте да разказвам живота си. Нямам намерение да ви досаждам с празни приказки. Мемоари пишат велики личности, чийто живот представлява интерес за много хора. Аз съм г-н “никой”, и нямам намерение да ви разказвам врели некипели. Какво съм ял, къде съм с ...

Не вземай повече от мене
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...

Къде си? Защо не мога да те видя? Край мен вървят реки от хора, но теб те няма. Оглеждам се напред назад, но само едни безизразни лица ме гледат. Вървя сред тях и те търся.
Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не ч ...

Едно гласче уверено проплака,
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина, ...

ЩУРЧЕТАТА УМИРАТ ОТ ЛЮБОВ
... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои, ...

- Каква сме хубава компания… Момичета, а срещу коя ще дружим?
хххх
- Лесно им е на възрастните – връщат се от работа и си почиват.. А аз – домашни, домашни, домашни…
- Лесно им е на малките – забавляват се в училище. А аз, като се върна от работа – къщни задължения, тичам по женските капризи, пиша д ...

В края на Август,
с последните песни на прелетни птички,
отново лежа тук,
върху изгорели от слънцето горски тревички...
И слушам историята ...

Родният език -
спасителен, нетлен и
Боговдъхновен!
......................................................
друга подредба ...

Глава 25
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите о ...

Самотен сред врещящата гълчава,
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...

КАЙНАЧЕТО НА БОГА
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ, ...

Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...

Любов голяма ме заряза.
Ей тъй, набързо, на майтап.
Сякаш влакът ме премаза.
Бях божество, сега съм скраб.
Исках от мъка вино да пия, ...

Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...

Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички о ...

Всичкото дадено си е:
в божие
или в безбожно самопресътворяващо се
творение.
Ти какво да прибавиш?- ...

Танцува ти се, как ти се танцува,
и каниш ме отново във нощта,
в която музиката в нас се образува
и ритъмът й е кодиран във плътта...
Отново ще ми бъдеш първа дама ...

Не си жена, а храм за поклонение!
Вълшебница с душа и със сърце!
Желание! Магия и вълнение!
Мечта и блян! Лазурен бряг! Море!
Не си жена! Та ти си вдъхновение ...

Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...

Паметта ми вземете. Ще помня докрай!
Сложете нозете в окови. Отново ще тичам!
В сиротност хвърлете ме. Пак ще е май!
Сломете ми вярата. В Бог ще се вричам!
Скършете крилете ми. Пак ще летя! ...

Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...

Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...

Прашинка бях в утрото на моя ден.
Прелитах като птица в синевата.
Бях огън, вятър, слънчен океан в мен,
люлеещ любовта ми сред цветята.
Сега съм омагьосващ цвят сред зноя, ...

Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря, ...