ОЩЕ ЕДНА НОЩ
Не ми се пише вече,
а и защо ли да го правя,
като никой няма да го прочете,
нощта бавно спусна си воала ...

Без чувства
Слънце мое,
аз те обичам повече от всичките звезди.
И да те няма, споменът за твойта красота,
се вричам, с мене е и през нощта. ...

Денят почти дойде. Да мине днешният и моментът настъпи. Моментът на истината.
Ще ме погледнеш ли, когато ме видиш, ще ме видиш ли, когато се разминем, ще ме гледаш ли, когато седнем в студентското кафене. Часът на истината. Какво ли ще стане? Ще искаш да говорим - нека поговорим за нас!
Никога не см ...

Защо пак греша?
Защо?
Защо пак руша?
Защо?
Защо нараняваме тези, които обичаме? ...

Душата е стъкло, прозрачно и чупливо.
Виждаш мечтите си през него.
Виждаш илюзиите, в които вярваш.
Виждаш цветовете през безцветното стъкло
и студенината на луната... ...

Минало си...
Вече не искам теб,
не искам любовта ти...
Върви си, махни се...
Не искам теб, не искам любовта ти... ...

Без причина
Майка ми си счупи носа за втори път през юни. Първия път, месец по-рано, една приятелка я беше намерила, паднала по очи, до една будка за вестници в квартала. Стискала в ръката си запалена цигара, а огънчето се било залепило за дланта й. Не викала. Твърдо отказвала да се изправи. Сигурна ...

Случиха се хиляди неща с мен. Случиха се, не мога да ги променя. Много каляски ме премазаха с грохота на селски полустрошени каруци. От някои болеше, а за други разбрах чак след време.
Но тогава бях безчувствена. Нямах ръце, за да те потърся, нямах глас, да те повикам, нито очи, да те видя. Нямах ум ...

И казват, че животът е море,
че силните плувци ще оцелеят.
Пък аз не плувам, но ми е добре,
защото много хитрини умея.
Завихри ли ме буря - тъй, без знак, ...

Зад маската на свойто лицемерие,
усмихвам се, забравила коя съм.
И нямам вече капчица доверие
на образа във огледалото.
Мечтите ми отдавна са на пепел, ...

Ти помниш ли нашите първи любови,
Приятелю мой, ненаситен в игрите?
Понякога гушкахме някои нови.
Животът, обаче, излезе по-хитър.
Понякога той ни отпускаше леко, ...

Обич даваш и си мислиш,
че обич получаваш...
До вчера сладки думи слушаш,
а днес самотен се луташ.
Без път и без насока ...

"Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!". Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят." Фридрих Ницше
есе
Ницше описва драматичното откъсване от човешкото на тези,които са водени от волята за живот. Само те, които не са убили ...

грях
линеем в болка сладка, линеем в самота
и тайно си шептим - "порочен е света"
***
смях ...

IN THIS MOMENT
"Beautiful Tragedy"
Silent night, let me sleep away these memories within
sacrifices of purity are turning into sins
And this judgement day is growing near ...

Calling out, calling out
Haven't you wondered
Why I'm always alone
When you're in my dreams
Calling out, calling out ...

... на нещо, в което вярвам...
Събудих се студен и дълбоко смутен,
сънувах красив сън, но станах сломен.
Отидох във ваната, в миг в огледалото
видях се, не дишах, сърцето ми - спряло. ...

Трудности, неволи,
животът пълен е с тревоги.
Понякога несправедлив е може би,
но моля те не се предавай,
а с усмивка ти го приеми. ...

Със сетен дъх
изпращам те да си вървиш.
И не знам
къде да дяна тази моя сляпа вяра!?
Годините забравени ...