Тесни коридори
Вървя в коридори тесни.
Вървя през бездните опасни.
Мъча се да преоткрия хубав спомен,
но в трап пропадам бездънен. ...

В подлеза млад музикат
свири зад своята шапка.
И дребни монети валят,
като ноти разстреляни падат.
Свири китара измъчена, ...

Пролет е. Вървях по пътя
дълъг и незнаен
и започнах да се чудя,
изглеждаше безкраен.
Дърветата се виждаха, ...

Слънчице мое, огряло простора,
с нежна прегръдка стопляш деня!
Суетят се край мене забързани хора,
не виждат как цъфва навън Пролетта!
И звънкият славей деня ни оглася, ...

по мотиви от народния фолклор
Баба Яга лениво отвори очи. Всъщност, само така изглеждаше, защото тя отдавна не ги беше затваряла. Не бързайте да ме обвинявате в празнодумие. Ето какво ми разказа една възрастна жена:
* * *
Живяла някога мома Ягодина. Сърцата на много момци тя била пленила. Имала хубо ...

любовта е...
сълза
стаена в усмивка
на заспиващо
в ръцете ти ...

Хектор
И тайните, които ще разкрием,
пред себе си, когато свещ запалим,
или олтара пагубно ще сринем,
или ще бъдем вяра срещу вяра... ...

Аз съм цвете в ръцете ти,
вземи и ме разлисти.
Късай от мен венчелистчета,
в тях потърси любов непоискана!
Обичам те! ...

Ти идваш тук, където ме остави
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени. ...

ДРУГОТО ИМЕ НА ЛЮБОВТА
Да се кълна не искам,
да обещавам - също,
но моето сърце е пристан
на любовта могъща. ...

И пак сaма вървя нататък
и отново чувам звукове от смях.
Стоя на пътя толкоз кратък
и да продължа изпитвам страх.
И вечер пак очите ти сънувам, ...

Само аз мога да се ползвам със себе си.
Само аз...
Само аз мога да се разбера или да си объркам света.
Да съм съпричастна с болката или да споделя щастието си.
Да си дам съвет или да се накарам да греша. ...

Аз идвам в съня ти неспокоен,
повикана от твоя мислен зов,
и образът ми, във въздуха разтворен,
изпълва с нежност твойта нощ.
С ефирна дреха тихо ме обличаш, ...

Снощи вечер се любихме! Помниш ли?
Как да помниш? Дори не разбра.
Нежен вятър еротично танцуваше
и бушуваше в оназ тишина.
Той докосваше с целувка копринена ...

Ние сме прелетни птици
на планетата "Живот".
Умираме от студ, оживяваме от топлина,
опитваме се да гнездим високо
или пък търсим стряха. ...

Тъга в душата - непокорната...
Любов в сърцето ми - горещото...
И разум в мислите ми - мъдрите...
Вулкан, готов да изгори покоя ми...
Запълвам празнотата от съмнения, ...

Да се опрости живота (да се лъжем за живота) е най-великата манипулация, която си позволяваме. И, разбира се, най-непосредствената ни нужда. Резултатът от тия усилия е винаги един – откриване на истините (истината) ни.
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...

Не ти остават истински приятели,
когато всичко вече си раздал!
Когато си останал без посока,
когато и самия себе си неусетно си предал...
Не ти остават и сълзите истински, ...

В света на щастието искам да отида,
макар за миг, но нека да съм там.
Уби ме твоята „невинничка" обида,
аз вече заминавам, ти оставаш сам.
В света на щастието теб те няма, ...

Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...

Здрач
Омайно-сладка миризма
опиянява мислите му сега,
жажда незадоволима,
копнееш за глътката неустоима ...

Нужно е...
Нужно е търпение на Йов, да издържиш в България живота!
Нужна е небивала любов, да не умре във тебе патриота!
Нужно е неимоверно много време,
за да може народът ни изстрадал ...

„ Човек безгрешен аз не съм видял,
пред него да пълзиме на колене,
все търсиме под ноктите му кал
за да замажем света на гения..."
Слав Хр. Караславов ...

Но момчето е вече дълбоко наранено...
с лист и химикал във своя свят усамотено...
Сърцето на хиляди частици е разбито...
и със злоба към околните то е пропито...
Гледам влюбени и се чудя... ...

Каламбурена погача
скача
и огрява там във здрача.
Кой ли ще я изяде?
Кой със мене се закача? - ...

От всичко вече ми е писнало.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.
Не искам хич да те обиждам! ...

Мъртви души
Смърдят на плесен и мърша
гладни, празни души
и вселената тъмнина им връща,
че излъчват - само лъжи. ...

В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и п ...

Пролет е,
природата се събужда от зимния сън и започва да разкрасява с цветовете си нашата земя. "Голяма работа" - ще кажат някои, е може и за тях да не е голяма, но нима не е вдъхновяваща за вас глътката чист въздух в гората, непосредствено застанали до бълбукащо планинско поточе, глътка въздух, на ...

Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот. А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.
Е, новото бюро е по-м ...

Така се случи, че списание "Либерален преглед" обърна вниманието ми към темата за матурите. Там, на базата на личния ми опит и обща култура, изразих концептуално несъгласие по една от тезите на авторката на материала, свързана с критическото мислене и американските ученици. Междувременно вестник "Но ...

Ти с поглед ме пронизваш отдалече.
Разпадам се на капчици роса.
И думите – сега излишни вече,
отстъпват място на една сълза.
От благодарност, от възторг, от милост ...

Виж ме сега –
горда, красива, желана.
Недостъпна за други. И теб.
Студена и твърда, такава
съм със сърце от стомана ...

И какво остана в края на краищата
от твоята опашата лъжа?
Само опашката ù остана.
Не разбрах за какво
ти притрябваха чудеса ...