Разумен грях
Грях ли е това, за което
разумът се силно противи,
а страстно иска го сърцето?
Труден е въпросът, но уви, ...

Без да искам се качих
в трамвая на живота -
просто се родих.
От място на място сядам -
все, че е последно, ...

Не съм продала душата си на Дявола.
Следвам знаците на Любовта.
Господ ме щади, защото от любов се ражда радостта.

На кръстопът
На кръстопът знам съм роден,
на кръст и на път съм орисан,
трите орисници в този ден,
на челото звезда, звезда ми изписали. ...

Пусто сърце
Пусто е сърцето, разкъсано на две... изтръпнало от болка, плачещо, като момче пусто е сърцето... в пепел се превърна то!
Пусто е сърцето, без теб, любима моя, пусто и в душата тъй е пусто, ала теб те няма, оставих само спомена в замяна спомен, който като пламък ще угасне някой ден...!
Но ...

За да бъде вечна любовта ни
ти посвещавам този стих!
...............................................
Тръгнала от теб без време,
днес изпълва моето сърце, ...

Случвало ли ти се е да откриваш себе си в онези малки неща, заобикалящи ни...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...

Я се усмихни и не тъгувай,
смисъл няма, разбери!
Колкото и сълзи да проливаш,
все така ще те боли!
На живота радвай се и не унивай! ...

Какво да кажа? Ти си непреклонен...
Поел си пътя и не го променяш...
Превръщаш ме незримо в летен спомен
за слънце и море с вълни зелени...
Прекрасен спомен, ала вече минало. ...

Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...

Дай на душата убежище,
да не се лутат в хаос и разруха очите.
Да заживее с надеждите, новите.
Урагани да не разпиляват мечтите.
И бъди за мен ...

Неделята - самотна - се изнизва.
Оголена е раната. Съвсем.
Но пак обличам бялата си риза -
в очакване на влюбения в мен.
И чаша вино си наливам. Жадна. ...

Родих се Слънце в слънчев ден,
със капки дъжд в очите посадени.
Във тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността ...

Признание
Наситена, тишината вибрира.
Разчупва се реалността на мигове.
С увереност - магична сила
и жадна радост с малки жестове ...

Мечтаеш за това,
което ти не можеш да намериш.
Търсиш в другите това,
което те не притежават.
Несъвършен е този свят! ...

Защо са ти ръце - да докосваш и да те боли?
Защо ти е сърце - да е камък то в гърдите ти?
Защо ти е душа - да е празна вътре в тебе тя?
Защо са ти очи - да гледаш света през сълзи?
Защо ти са устни - да целуваш и да ти горчи? ...

Колко дълго любов се наказва?
Обич несбъдната, обич такава...
Колко още със сълзи да плащам
огъня минал, изтляващ в забрава?!
Колко още ще се давят в очите ми ...

Посветено
Не бях прощаваща. А ти такава ли ме искаше?
Не бях безгрешна. Но повече от мен и ти не беше...
Не бях безпътница. А ти такава ли ме мислеше?
Не беше лесно. Но повече от тебе - мен болеше... ...

Това е стихът, който подарявам на една моя много близка ПОЗНАТА. Знам, че тя ще посети сайта, за да го види и затова искам да й честитя рождения ден и да й кажа, че по-добро не можах да измисля просто, защото е много сложен човек!Честито и всичко хубаво, Любов (нека отбележа, че това не е нейното им ...

ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ САМО
Поглеждаме часовниците нервно,
не ни остана време пак, нали?!
На ден ни се събира час блаженство
и никога с теб не сме сами. ...

Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата. ...

Всички се мислим за недостижими,
но идва момент, в който молим: "Помогни ми."
Но вече го няма приятеля любим,
изчезнал е той като дим.
От живота наш сме го прокудили, ...

Мисля, че е крайно време да разголим душите си пред огледалото на Истината. Всеки мъж, всяка жена, целият народ. И трябва да го направим честно. Нека не се опитваме да прикриваме с грим и руж бръчките и петната като застаряваща кокетка, а да видим всичко с широко отворени очи. Това, което харесваме ...

Завесата раздрах... Със шепи...
Мракът не изчезна в светлина,
прогледнаха очите слепи,
а светлото пропадна в тъмнина.
Виденията бяха странни, ...

КРЪСТОВА ГОРА
Просветват свещите във мрака -
забравят всички завистта.
Сега в звездите търсим знака,
оставен в пътя на Христа. ...

Изсъхнал пън насред тъмната гора стои,
до него разцъфтяла роза с красота света пои.
Пънът свенливо към розата поглежда,
тя в отговор повдига закачливо вежда.
Изпуква пънът, олющва си от свян кората, ...

Очите си изгледах
за оня юнак,
който убива девойките
и се жени за ламята.

Отлежала тъга
Напих се... чашата с умора пресуших,
а надеждата от дъното изчезна.
Сега какво да правя ми кажи!
Как без нея сърце ще издържи? ...

Лабиринтно някак си мечтая,
с куршумено студени сетива,
в мен опира се пътека към безкрая,
започва и завършва лудостта.
Избягала от студения олтар, ...

На Илия Пандов...
Питай ме...
Питай ме
за нощите,
в които ...

Плоскост - лъскава, студена,
в чужди образи преобразена.
Едно красиво огледало,
хиляди очи видяло.
Огледало някак си безлично, ...

"Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче."
Н. Йорданов ...