Построих си палат със златни основи
и без покрив, с поглед към звездното небе.
Там бях себе си! Строших всички окови.
Плувах в от щастие и безгрижност море.
Но вместо стражи, феи осветяваха входа ...

Винаги съм се удавял в черното!
(косите ти са пример за изгубване)
Сърцето ми така е неизвергнато,
че се нуждае от погубване!
Винаги съм знаел, че си в Мрака! ...

Тази вечер в кръчмата на Хо се бе появил нов персонаж - топчест хуманоид, висок около метър и петдесет, с две малки рогчета на главата. Това е грингърът Уа Шо Ро. Той седеше заедно с двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп и оживено дискутираха нещо високо философско, като не пропускаха да си подквас ...

ТИ
Мълчаливо ме откри...
Мълчаливо ме изчака.
Мълчаливо ми се довери.
Мълчаливо прие съдбата... ...

Преди да те срещна бях дете без душа
Тръпнех безпътна и тъжна
Плачех във мрака сама
Нямах ни цел ни посока
Ни радост... само тъга ...

Christina milian - Your Last Call
Hey what's up, you've reached Christina's answering machine.
Please leave me a message after the tone.
Thank you, bye.
[Verse 1] ...

Не зная...
как се изгубих,
не зная...
а уж
по твоите ...

Тревата е изпепелена
от хоро на самодиви.
А беше някога зелена
и зовеше хубавиците игриви.
Така копнееше за танца ...

> Алено-цикламен залез над реката тихичко лежи.
> Последна красота за днес лика си всеки миг мени.
>
> Слънцето целува тъжната река -
> сливат се лъчите и водата; ...

Безспирно се сипе дъжда,
в улуците страха си излива.
Залята от кал и оловна ръжда,
улицата е мрачна и сива.
Запалил в зелено иглите си бор - ...

Безкрайна като космоса,
неповторима обич
от сърцата ни извира.
В порив за живот душата
вечна истина намира. ...

В джоба ми е цялата душа -
цигари имам, имам си запалка.
Пак ще заобичате стиха...
а пък мене?! Трябва толко малко...
Да обичам повече не смея. ...

Искам ти да ми станеш начало,
слънце в калната ми душа,
на безличния вид - огледало,
на живота ми да си съдба.
На очите ми - бистри зеници, ...

Е, добре. Заинтригува ме.
С тези твои очи, с тази печал в тях.
С тези твои движения, с копнежа стаен.
Да, добре, забелязах те.
С този твой трепетен глас, ...

С моя малък живот
мене ще ме помни цял един народ!
***
Тръгнах аз далеч,
а стигнах близко; ...

Чашата - пълна.
В сълзите горчиви
се давя сама.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...

На всяка коледна елха
да светят мънички слънца,
като утринна зора,
като падащ сняг в тъма,
да се носи песента, ...

> "Before you cross the street,
> Take my hand,
> Life is just what happens to you,
> While you are busy making other plans"
> ...

Надолу по склона
Надолу по склона, по който се качвах,
ми беше по-трудно да сляза.
Пристъпвам страхливо в една многозначност.
Скалите предишни са пясък. ...

Това съм аз
Наричат ме понякога "глава дебела",
обиди бълват някои по мен.
"Нахално упорит" дори съм чувал,
това ли сложи Господ в мен? ...

На фона на мизерията, която е у нас, по медиите започнаха пак да ни заливат с празни обещания, които никога не се изпълняват. И това го правят едни и същи лица, чиито физиономии са ни омръзнали, но пак си ги избираме. Това ме накара да напиша и следващото стихотворение "Напомняне". Очаквам Вашите ко ...

Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов

До тук
На черната дъска на вечността
написах с бяла боя:
Душа ми даде и сега
искам зестрата да си прибера. ...

Раздяла
Капки роса
в синьото на очите ти...
А може би
плаче морето. ...

А цялата възможна обич не ти стига -
права си, да искаш всичките ми мисли.
За теб съм като прочетена книга
и заглавието няма общо с другите листи.
Сякаш няма от мен какво да получиш - ...

Щом утрото така е мъдро,
а вечерта безкрайно лекомислена,
защо въпросите спохождат нощем,
а сутрините отговарят с безразличие...
*********** ...

В живота си човек преминава през различни етапи. Понякога допускаме грешки, за които по-късно безкрайно съжаляваме. С тъга откриваме, че хубавите моменти са ни се изплъзнали, минавали са покрай нас, а ние сме останали слепи за тях.
Отправили поглед към бленуваното от нас щастие, уют, любов или пък т ...

Заблуди ни деляха, не сърца.
Грехове щръкнали
из черупките на душите ни
блестяха като прегради...
А в очите се отразяваше обич – ...

Докосвам те със стих, наместо с допир,
целувам те с мисъл, вместо с целувка,
копнея те в образ, вместо да те имам,
виждам те със сърцето, вместо с поглед.
И знам, стихът ще те достигне с обич, ...

Кукла на конци
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...

Как така двете чувства най-крайни са в мен?
Омраза, любов?
Бил ли си някога за това ти готов?
Защото аз не бях
и не зная какво сега да направя. ...

Отворих прозорците в нощта,
за да влиза луната тишина.
Стоя и чакам,
потъвам в красота.
Мечтая да си до мен, да ме ...