ТИ
Пак ме чакаш... (мълчаливо)
- изнервен, или примирен?
Търсиш отговори (търпеливо),
взираш се дълбоко в мен... ...

Рожден ден
Днеска всеки ще ти пожелава
да бъдеш истински щастлива,
да сияеш като слънце,
да си здрава, да си жива. ...

Намразена, изоставена...
Сълзите напират в очите ми.
Всичко в мен крещи,
от твоята любов ужасно боли.
Ненужен беше, безстрастен, ...

Биографично...
От тук в този свят поех,
от дивния Балкан,
от Ком и Стара планина...
Нежен ромул на река Височка, ...

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН
Старецът се огледа. Улицата беше обичайна за този час на деня. Минувачите бързаха нанякъде по своите работи. Повечето, кой знае защо, носеха черни дрехи - и младите, и старите. Небето сивееше. Лъхаше студ - повей на късна есен. Предиобедното време предразполагаше към меланхолия.
Мъжът ...

Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво, ...

Gackt – RETURNER ~Yami no shuuen~
Kodoku ni obieta
Tsuki wa sora wo dakishimenagara
namida de mienai anata wo sagashite sakenda
Anata no hitomi ni utsuru watashi wa waratteita ...

Барутен дим, далечен изстрел,
обстрелван вълк след полунощ
крепи опашката провиснала
в изгубен сън и вълча мощ.
Следи дълбоки, вълчи лапи, ...

Щяха да останат цял час прегърнати, когато се видеха!
Щяха да се нагледат и наприказват истински!
Да довършат толкова започнати разговори...
А изтънелите нерви след стари и глупави спорове,
щяха да се отпуснат блаженно в телата им, отдадени на радостта ...

Ах, любов
Божествена,
Величествена,
Голяма,
Дива, ...

Не искам повече - приключих с тази страница! -
Разсипа ме, до смърт ме разпиля...
Не знаеш ли, че всичко има граници? -
не страда вечно даже любовта.
Ще върнеш ли разплаканите сутрини ...

Трева пониква в стъпките ни спрели
и на гнездо прилича тишината.
Остава цяла вечност до неделя.
Сега е петък – време за разпятие.
Животът ни е кръст. Проблясват гвоздеи. ...

"Звезда към дома"
... в памет на Sirius
Къде ли пътят е днес...
водещ далеч и напред...
през мъгла и копнежи... ...

.
(На Любо)
Все така –
да не слага на душата си ръб,
той жена си ...

Какви били са моите предци,
че буйна кръв във вените ми блика?
Какви били са моите деди,
че нося във душата си камшика?
Каква е тази борбена съдба, ...

Окова ми с вериги нозете, ръцете.
Заключи в стомана сърцето...
Прекърши без време на любовта ми крилете.
Захвърли ме, празна, навътре -
дълбоко в морето. ...

На този бряг била съм и преди.
Тогава нямах име, нито памет.
Не ми тежаха празните вини.
Реките не умееха да мамят.
Тогава и брегът не беше бряг. ...

Мъртва ли съм,
или просто отказах да дишам?
Друга отдавна не съм.
Сега, тръпнеща, към нереалното тичам.
В мътни, лъжливи морета се давих, ...

Искаш да свириш на мен, всяка струна и комбинация от тях?
Китара или цигулка?
Но аз ще поискам пиано, защото по него се бяга по-лесно, изгубен из чернобелите дни на собствената си безпределност.
За да хлопна капака накрая и да издрънчи само един празен и глух стон от последния бял клавиш - ти.
И тоз ...

Царят иска да се забавлява,
чрез своя шут – да прави смешки.
Да пие драматичната изява...
Царят иска да се храни с пешки.
Царят иска да е обожаван, ...

Думите си идват и отиват.
Понякога от мислите ги гоня,
защото са в открита съпротива
с моята душа - една колона.
Има нещо меко като свила - ...

Бих запалила свещ със звезда,
за да мога неспирно да моля
небесата, гори и земя
след години аз пак да съм твоя.
Бих изплакала с нежност аз вир, ...

Нощта ни грабва - звездна, дива,
но тази нощ е в други времена.
Със шал загръщаш ме да не простина,
но този шал - раздяла е сега.
Разделят ни милиони дни и нощи, ...

Тъгувайки непрестанно
по отминали дни,
не забелязахме
животът
как промени се! ...

свири
със
пръстите
ето
така ...

Любовта отплува
Отдавна корабът ти отплува,
но те обичам още все така
и всеки ден по вълните те целувам,
и всеки ден те чакам на брега. ...

Илюзии сенкоподобни
днес отново ме връхлитат.
Корени са. Отровни.
В сърцето ми се преплитат.
И този път ли?... ...

Изкачваш върха.
Падаш в пропастта -
летиш нагоре.

* * *
На Веси
Мое малко момиче,
със красиви сияйни очи,
със момчетата тичаш ...

позитивна съм копеле
като огромен оранжев портокал
на коледна трапеза
и не ми мигва окото
пред дъжд ...

Спомени
Потънал в спомени от моите години,
какво посях назад в угарта?
Семената ли изядоха ги някакви гадини,
дали не дадох ви пък капка доброта. ...

СВЕЩ
От мен не става восък за горене,
но ме използват за църковни свещи.
Хората ме палят за дарение,
а това не е за моите плещи. ...

Пълня куфари с дрехи и чанти,
с палта и обувки за дъжд
и зад мен се отваря пространство,
изведнъж толкова плътно и тихо;
всичко тежко остава зад мен, ...

Ти се усмихваш
и наздравица вдигаш.
Очите ти опипват
материя непозната.
Игра на нови чувства. ...

Къща стара и повехнала
там нейде сред полята.
Вратата леко е открехната
и зее в нея самотата.
Там детските ми спомени ...

Празна бутилка
Млад съм аз, но душата ми е стара,
проляла е много сълзи
и от последната гара
изпратила е любими души. ...

Дори и не помисли да попита
дали с него ще иска да танцува:
“Маестро, музика – една “Компарсита”!”
Сърцето му, трепетно, в танца лудува.
А тя отвърна смело: ...

ПОСЛЕДНИЯТ
Космическият кораб е захвърлен
далече от Земята, за която
компютърът твърди - със данни пълен -
че живи същества я обитават... ...

Здравей, ли каза?
Ти видя ли ме, въобще?
Попита ме „Какво ли правя?".
„Освен, че те обичам ли?",
попитах. Не знам, почакай да измисля. ...