Не зная живея ли или тлея,
съмнение ли в мене зове
на бъдещето образа неясен
или отчаяние в душата расте.
Не блясва надежда желана, ...

Царува душата ми
в просторите мои.
Замък
съм й издигнала,
не от камък, ...

С благодарност за другия поглед
на Словослава (Слава)
Понякога изглежда ми, че беше вчера.
Понякога изглежда ми, че споменът е чужд,
непреживян... ...

Светлината се процежда
през купола пропукан,
като мъничко надежда
във живота ми очукан,
а аз лежа сама на пода, ...

Из дневника на едно псе
Студено е. От два дни не съм ял. И днес изтариших всичко около кофите – ама нищо. Откакто сложиха тия, цветните, все по-трудно стана и коричка да намеря. Абе, то един боклук – кутии, бутилки, кашони, фасове и нищо, дето да става за ядене.
Месце - от кога не съм го подушвал!
Д ...

Ще ме познаеш ли след тоя дъжд,
изплакал толкова години?
Дълбал в бръчките ми неведнъж
асфалт крайбрежен, за да минеш.
Изтекло бе и речното корито, ...

Моята дрога
Сега си част от мен,
нужен си ми да живея.
Копнеейки за утрешен ден,
отново за теб милея. ...

„Отиват си любови и омрази" -
недоизказани, недоразбрани.
Остават помътнели спомени
в албумите... отдавна натежали.
Изнизват се приятели... на пръсти. ...

Аз съм люлка от топли ръце.
Аз съм ласка, прегърнала слънце,
разтуптяно от обич сърце
и покълващ живот в сухо зрънце.
Аз обгръщам с душа ангел бял. ...

Огледален капан!
Затворен капан
на самотни нощи.
Във своите мисли омотан
дух и спомен за свети мощи! ...

Без теб, любов, сърцето ми е тихо,
като забравена във ъгъла китара.
И прах покрива струните замлъкнали,
и глуха тишина изпълва стаята.
Без теб, любов, и устните ми - тихи, ...

Вандали са нашарили с графити днес четири от училищата в Хасково. Това са: Финансово-стопанската гимназия "Атанас Буров", СОУ "Васил Левски", Професионалната гимназия по лека промишленост и ГПЧЕ "Проф. д-р Асен Златаров". Училищата били надраскани с надписи на турски език.
Докога, дявол да го вземе, ...

Посветено на едно момиче, за което ще се пишет още много стихове!
За теб, Теми!
Такава е тя.
Диша трудно
сред парфюми. ...

Домашното ми цвете
се разлисти
и после цъфна,,
и ухае вече...
Премръзнал гълъб ...

Бяла, приказна картина -
това видях, когато се събудих.
Бе като в райска градина -
къде изчезна светът ми, се зачудих.
Всичко бе толкова чисто и нежно - ...

Нов живот започва след смъртта.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш, ...

Орисан, броди по земята
като мистичен влюбен вятър.
В гръдта му ярко слънце грее,
в очите сини птици пеят...
Понесъл бури, звездопади, ...

Цяла седмица измина,
откакто бай Марин при архитект замина.
Изгарящ от една мечта,
да си построй и той камина.
Изтъкна доводи безброй. ...

Обичай ме,

Китарата свири, песента се лей,
а навън царува тишина.
И в тази звездна нощ едно момиче пей.
Пей за свойта, скръб за любовта.
Изтичат последните дни на декември. ...

Там
А там някъде,
където слънцето залязва,
или другаде,
където се показва, ...

Стига излишни рими,
стига с лъжите любими.
В ада ме прати, за да
може на теб да ти
се угоди. ...

СРЕЩА
С теб ще се срещнем след години.
„Здравей" ще си прошепнем, „Как си ти?".
За грижите ти аз ще те попитам
не с думи - с безсънните очи. ...

Променен е образа ти
до погубване.
Човешкият на дъното
на чашата почива.
Това лице ...

Молитва
Не ме наказвай, Боже милостиви,
не ме кори, че тайно ги проклинам...
Аз искам те да бъдат пак щастливи,
но щастието и край мен да мине! ...

Ще те чакам тази нощ
в съня ми да дойдеш
боса и с разрошена коса
и да ме целунеш по челото,
и да ме погалиш с ръка, ...

И там, на кладата,
насред площада тих,
привързана -
душата ми стоеше,
един дори ...

Вярваш ли още във феи добри?!
Като теб... Мънички, нежни, кристални и мили.
По-добре ли от тях, кажи ми, лети
мечтата, която ме прави всесилен?!
В златната рибка вярваш горещо. ...

Някой ден, когато целуна
свойта радост без всъщност да знам,
че е сянка на сън и пробуда
ще има, ти дали ще си там?
Ако искам да тръгна по пътя, ...

НОКТЮРНО
ЗА КАЛИНКИ И ЛИРА
Долита от съзвездието Лира
вълшебен танц на влюбени снежинки,
а още продължавам да се взирам ...

Какво разбуди моето дете?
Сълзите ми ли мокрят личицето,
по-светло от неземни светове?...
От болката ли будно е детето?
Очите, как да скрия, просълзени, ...

Когато народа беше на мода...
Когато народа беше на мода
и всеки беше просто човек,
да си спомня вече не мога,
кога ли беше или пък ще бъде. ...

Страст изгаряща
Страст изгаряща -
в душата въглен,
разгарян от бурята
на чувствата. ...

Молитва
Татко Мефистофел, помогни,
от мъртвите души ме спаси,
любимото си чедо съжали
и в горещият катран го приюти. ...

Не е ли тъжно любовта да свърши
като ефирен повей от крила
на мъничко амурче неродено,
прелитащо над твоята глава?
Не е ли още по-жестоко ...

Ний тръпнехме
от ласките откраднати
на парещите
случени греховности,
в сатените ...

И разказва ни животът,
има:
стотици лица на любовта,
икони на влюбени
(неизографисани). ...

Лейди Мариан и четиримата "изпечени" крадци
Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..
Първият събра цялата си любов в едно - единствено писмо, където Росинанта куцащ и южняшката й с ...