Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Изяжда ме
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...
България
душата ми се свива
като гледам млади хора,
как нагло те погазват
и в чужбина - тяхната изгора, ...
* * *
до връщането толкоз много остава.
Ти си тъй далеч от мен,
без теб за мен няма следващ ден.
Не знаех, че толкоз ще ме боли, ...
Анти проза за един непознат или меко казано Drug shit early in the morning! Първа част
бурите неотшумяли.
Затова безсънен бродя
от стая в стая,
от спомен в спомен ...
Дали съм я обичал?!...
с които ме даряваше рядко
бях дивеча на нейния лов
с привкУс на горчиво и сладко.
Преглъщах с сухо гърло и се радвах, ...
Молба
Носиш въглени в очите,
изгарям щом прошепнеш моето име...
Ако си огън, паднал от звездите -
не се страхувай - опари ме! ...
Песента на вълчицата
и когато се надбягвам със съдбата,
и когато любимите ми хрътки
надвикват с вълчата си песен тишината,
аз пак те проклинам! ...
Хората в живота ни
Каквото и да ми казват другите се убедих, че те са просто неизбежни.
На повечето от нас ежедневно ни се налага да се справяме с всякакви трудности. Начинанията ни, дори и нравите ни, търпят промени. И макар и да не вярвам,
че чо ...
Без обич
приема ги безкрая в своя покой,
чувства в сърцето отдавна стаени,
беэстрастното време отнася ги в рой.
Не ще ги по пътя слънце огрее, ...
Обречени...
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан... ...
Нека!
да искаш да те обичат е грях,
цял живот за любим да се бориш
е нелепа и грозна съдба!
Да търсиш щастие, където ...
Това, което...
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме. ...
Вдъхновение за есен
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...
Колко трепетни души
гледат и се молят те
с тиха нежност на луната.
Колко трепетни души
в тихи нощи сребролунни ...
Илюзорно
Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам. ...
Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...