Ти знаеш ли, че аз сама
чакам в гробището си смъртта?
Гробище на фалш и на лъжи.
Гробище, в което скитат кървавите ми следи.
В гробището на изстрадалата ми душа. ...

Тя имаше блещукащи очи,
в косите й поникваха цветя
и смело си рисуваше мечти.
Тя никога не бе сама.
Тя тънеше в разкош красив, ...

За миг
За миг да те погледна,
ще виждам винаги образа ти ясно.
За миг да чуя гласа ти,
цяла вечнолст ще гали слуха ми. ...

Обич обречена
Отиде си любовта завинаги от мен,
Белязана от мъка, скръб и неистова печал.
Изминават бавно месеците ден подир ден,
Човек залъгвал се е, че щастливо е живял. ...

Сама съм,
е,
пред мен е мониторът.
Щракам си
безумно/безпредметно ...

Стоиш сам във мрачната стая
и колебание разяжда душата ти.
Стоиш сам в студа на Джулая
и търсиш спасение в самотата си.
По нежни зелени поляни духът ти препуска. ...

През девет гори в десета,
на Странджа баир в сокаците,
по тъмна доба среднощна
бродела нестинарка.
Звездите се скривали в храстите ...

Сестричке мила,
къде си ти?
Някъде си се скрила,
или веч студентка си?
Помня как сме си играли, ...

Аз ще ти шепна с букви на безмълвен лист...
От думи устата ми пресъхва
и като музика на младши пианист
в небитието всеки стон заглъхва.
След дълги часове на чувствени вражди, ...

Твоето име ми носи носталгия...
и всеки спомен ми напомня за теб,
всичко вече някак ми тежи,
нещо ми липсва, потънах в апатия...
Няма кой да ме прегръща, ...

Пустее огледалото във коридора,
потъва самотно в нощта,
стене тихо и скърби,
иска пак да погледнат в него онези хубави очи...
Как щастливо усмихваше се тя, ...

На където и да тръгна сега...
Не искам да тръгвам на никъде,
да си остана, искам, при теб.
На където и да тръгна сега,
всеки път води към теб, ...

Не усещайки диханието, не чувствайки студа, болката...
на място, където всички са единни, без болка – няма зло!
Само едно остава, спомена за всички години – ще помня!
Дали ако си отида, някой ще помни онзи, който никога и не си отиде?
Дали е така или просто, защото никой, никога не го видя? ...

РЕАЛНОСТ
Хей, реалност,
подобна на цвете,
със тебе се дебнем –
ти мене, аз тебе, ...

извървявам разстоянието
по конец
вързан на ръката
с три възела
докато чакам да се случи ...

Мигновение
обяснение
после още
едно
откровение. ...

Всяка хубава жена,
има си по двама тя!
Всяка сладурнка е добра,
мине ли край тебе тя!
Купи и нещо за късмет, ...

Пред мен се раждаха
отново хоризонти.
Зад мен - умираха дори
най-цветните ми спомени.
Пред мен - струеше светлина, ...

Обичам те аз, без да го желая,
желая те, не мога да отричам.
Със тебе искам да си поиграя,
във тебе искам, мили, да се вричам.
На воля да крещя аз твойто име, ...

Отражения 12
Ревността е като бурен, който се загнездва в сърцето на човек със силно развито чувство за собственост и неосъзната склонност към мазохизъм.
Георги Гълъбов

Сълзите ми рисуват болка
върху изтръпналото ми лице!
Вината ме пронизва тъй жестоко
и стрела забивам в изстиналото си сърце!
Това не мога аз да си простя! ...

Две тела са се вплели в едно цяло, като слънце и луна...
Звездите са изпопадали от небето, като пороен звезден дъжд.
Твоето лице е осветило всяка част от моята самота...
И аз съм се превърнал в божествено дихание...
Ухая на любов, в която се загубва всяка мисъл. ...

Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети, ...

IN MEMORIAN
Тази вечер ще залостя вратата.
Ще остана самичка със себе си.
Във жарта ще догарят дървата,
а аз ще мисля за тебе... ...

Пада дървото. Резачка жестока
прогонва и птица, и звяр.
А на човека не трепва окото –
сега той е тук господар.
Падат дървета – вековни и горди, ...

"Всяка песен
е едно затихване на любовта.
Всяко светило -
едно затихване на времето.
Един възел във времето. ...

Бог създаде хората от кал. Създаде ги по свой образ и ги пусна по земята.
Хората искаха да Му се поклонят, но не знаеха накъде да се обърнат, затова издигнаха богове от злато. Издигнаха ги по свой образ. И на тези богове принесоха даровете си.
Но боговете мълчаха и хората се ядосаха. Грабнаха чукове ...

Погледът ми разкъсва дрехата ти и дъхът ти ме омайва с дива бяс...
Строшавам илюзиите си на парчета - малки, но с плътност на новозараждаща се Вселена и потъвам в гърдите ти с трясък...
Обуздавам ръцете ти страстни с хлад и мокър пясък поляга върху дланите ти гледащи небето... Разкривам пред очите т ...