На yossifova (ВЕСЕЛА ЙОСИФОВА)! Искам да ти благодаря за всичко, макар този стих да не е достатъчен! Целувки и прегръдки! Това е разговорът, който Веси ще проведе със Смъртта.
ВЕЧНАТА
- Умираш ли!? - попита ме Смъртта.
- Такива като мене не умират,
те са вечни и живеят ...

Той разхожда белия слон на думите
и поиска ли - го разсипва на сняг.
Той си отглежда селца - пълнолуния
по дюлите и лозята.
Той нежно насочва пасажите ...

Обидно жалка му изглежда,
когато тръгва да наказва!
Изписва му такива вежди,
че не е за разказване!
Партньор по трудна съвместимост, ...

Всяка среща е раздяла,
броени мигове летят.
Сърца за обич затуптели,
могат ли времето да спрат.
Всяка среща е раздяла, ...

Искаш ме.
Търсиш.
Убиваш ме.
Чакам те, моля те, плача....
Играеш, излизаш, оставяш ме... сама без теб в тъмното, в мрака.. ...

* * *Нощта отлетя...
Звезден шепот угасна -
в роса се стопи...

В минало време
Ти беше с мен,
когато ги очаквах -
несъществуващите мисли -
с недоверие. ...

ПИСЪК НА ДУША
На зографа Емануил
Душата ми в иконите остана,
зазидана във твоя храм, зографе.
Как ще живея отсега нататък... ...

Всеки ден от живота ми става така -
събуждам се рано и ставам, закусвам,
обядвам, вечерям и лягам да спя.
И ям аз, и пия, и мезя за тия, с които върви,
а през другите дни си лежа на леглото ...

Жарава ли? – По гвоздеи танцувам
и болката е моята икона.
Забрава ли? – Но в бурни нощи чувам
забравата да тропа по балкона.
Прокуда ли? – Та тя е в мен – самата; ...

Виждал съм те да убиваш много мечти.
Чувал съм те как изричаш лъжи.
Крещя в твойте очи: Eла ме нарани!
Моля те, приеми моята молба.
Изтръгни от мен таз душа. ...

Камъните,
които хвърляш по моя гръб,
вая.
И меки, и гладки, и топли
стават украшение ...

Не, не искам сега
да страдам за тебе сама.
Искам в нощта
да танцувам нежно с дъжда.
Да ме приюти в студените си води, ...

Не беше сън; минаваха мъгли
и залези - безбрежно тихи.
Не беше стон, а раната боли.
И смях, и празник - всичко стихва.
Икар без полет; полет без следа - ...

Тишината казва много,
когато е сама и тъмна.
Тя е откровена строго,
съди,
болестно е будна. ...

Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите
и цялата - до вик - се измълчавах.
Така и не усети пълнолунието.
Последното, което заслужаваш.
Нощта е чужда. Глезена принцеса! ...

Душата ме боли от тишина.
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.
Очите като бистри езера ...

Аx, желая аз отново да поглезя
съвестта си с непорочен грях.
И жадувам да полея
тялото си с тиха страст.
Да затопля длани нежно ...

Тъмно е
Тъмно тъмнее
сърце без сърце,
кръв на тъжно лице
мъчно се лее... ...

И стоях пред портата на нейната къща. Ама не пред портата, а пред оградата. И не че се бях изправил смело да почукам, да ми отворят, че да вляза. А боязливо надничах през оградата. И не че отрупаният с едри, оранжеви фунийки храст се случи пред мен. А като че ли аз си застанах зад него, като да ме с ...

При мен ела
С друг отдавна ти живееш,
но живот ли е това?! -
Теб в къщи е затворил,
а се скита през нощта. ...

Погубвал ли си някога мечтите си?
Когато единствени те са опора на дните.
Докосвал ли си небето на птиците?
Когато уж си здраво стъпил на земята.
Прегръщал ли си луната понякога? ...

ЛЕЖА ПО ГРЪБ
Лежа по гръб
и сякаш скована съм
във гроба на собственото си униние.
Лежа по гръб. ...

Не бях ли за тебе капка вода?
Не бях ли за тебе лъч светлина?
Не бях ли за теб любовта,
че друга пред мене избра?
На всичко се престорих ...

За момента, когато Венера срещна Марс
На Лекси.
Алекс дълго стоя втренчен в тавана. Тъмните му очи не трепкаха, дори не се отлепяха от точката, в която бяха застинали преди часове. Може би беше някъде към полунощ, или пък вече се зазоряваше... Не можеше да определи. И без това нямаше звезди. Щеше да ...

С изправена глава
върви сега.
Това, което причини,
вече не й личи.
Всичко ще цъфти ...

Гара.
Влак...
Горчиво кафе.
сандвич, който не става за нищо,
спомен... ...

Самотна, като в майчина утроба,
мъглата нежно ме обвива.
Преброждам улици,
броя бездомни часове.
Крия се от мислите си. ...