Отрекох се да мога и да зная.
Отрекох се да искам и мечтая.
Отрекох се да мразя и обичам.
Отрекох се от себе си и теб дори.
Отрикох се да търся и да бдя. ...

Ще ме търсиш във вечните простори
и ще шепнеш моето име,
ала сам. Сърцето ми за теб затвори,
знам, боли, но забрави ме!
Ще заспиваш със лика ми нощем, ...

Отражения 25
От препятствията в живота често малките са най-трудни за преодоляване.
Георги Гълъбов

Чудото преди всичко е морално - трябва да повярваш, за да се случи.
Повярвах, че мога да виждам
и виждах във черното бяло.
Повярвах, че мога да дишам
и знаех какво да направя. ...

Ти си като...
Ти си като онези задължителни книги, които всеки трябва да прочете.
Ти си като спирка, на която всяка като мен трябва да спре.
Ти си като развален компас,
объркваш ни и винаги си пас. ...

Случи се най-после, нали?
В друга влюбил си се ти.
Не успя да разбереш дори,
че любовта ми още в сърцето пламти.
Ето, че дойде и този ден, ...

Като празна чаша аз изглеждам, няма нито капка в мен,
тъгата ме изпива жадно всеки божи ден.
На бара сме и правим си компания,
говорим си за всичко... Тя за хорските страдания,
аз за всичко обичано и скъпо. ...

Самотата на мига, в който ме докосна, никога не ще забравя.
Самотата на света, във който ме остави, никога не ще поправя.
Покажи се цялата във бяло,
покажи лице си засияло.
Да те видя в най-красивата усмивка пак облечена, ...

Лудост
Крайно горчиво е
да се подхранваме
със слънчевите зайчета на миналото.
Продължаваме ...

Усещам страх в сълзите ти,
ти чуваш ли гласа ми?
С последен дъх „Обичам те"
ще чуеш пак в съня си...
Много ще ми липсваш, знаеш ли? ...

Можеш ли с мен
да преминеш
по беззвездни
пътеки.
Можеш ли ...

вчера ме срещна зеленото човече
и ми показа вълшебната гора
разказа ми за деня и нощта
научи ме да заспивам смеейки се
пренесе ме в царствота на Егото ...

една гатанка стои пред мене
и ме кара да творя
един дух пробуди в мене блудница
а лъжовни капчици дъжд галят снега
светещ в лунната зора ...

Аз спрях да пиша, заклех се...
Скъсани листове - разпилени по пода...
душата ми разкъсана стене.
Ръцете ми треперят от изнемога,
а аз съм мъртва вътре в мене... ...

Дълга пътека... Вървя, а съзнанието ми изкривява картината.
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...

Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до ...

Всеки ден е гаден. Умира
в делничните вечери.
Аромат на цветя. Ухания
в невзрачните подлези.
А пътищата все са същите. И прах ...

Отново илюзия, празна заблуда,
пропява във мене любовният звън,
обхванат от тайнствена, дива полуда,
невярващ повтарям: "Дано не е сън!"
Огън игриво от очите наднича, ...

ЗАЩО?
Не запалих сърцето ти.
Не усетих очите ти
да се взират във мен с изнемога.
Не запомних ръцете ти, ...

Като изтъркан стар рефрен,
като клише, повтаряно хиляда пъти,
дойде объркан, тих, сломен...
... изтръпнал бе светът за няколко минути...
И после в ритъма на блуса ...

Любовта е като пеперуда -
тъй ефирна, пъстра, нежна...
Любовта е крехко чудо -
уловиш ли я - изчезва!
Остава пъстър прах в ръцете, ...

Как гальовни са лъжите ти...
Колко ли струват, а колко ги искам.
Как ме докосва усмивката ти...
Макар да знам, че е фалшива,
цялата ме стопля. ...

Когато ти замина,
животът ми се срина!
Когато ти замина,
сърцето ми загина!
От любовта боли, ...

Един разказ за самотния вълк…
Отново се зазорява
и аз отново съм на перона,
чакам да мине и моят влак,
влак за никъде, ...

Синьо е морето.
Сини са сълзите ми,
сухите сълзи от пепел...
Син е дъхът ми, замръзнал от студа...
Сини са очите ти - ...

Ти беше!
Не отричай!
По тъмнината те познах!
По сивите лъжи в сълзите, по каменните ти усмивки!
На тебе ли повярвах? Вярваш ли в това? ...

Когато говоря с теб, пролетен вятър вее в косите.
Когато говоря с теб, топло слънце блести в очите.
Когато говориш с мен, сякаш ангели пеят в небето.
Когато говориш с мен, пурпурен залез гори в морето.
Щом заговорим с теб, гларуси шепнат песента на вълните, ...

МОРСКИ ВЪЛЦИ
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не см ...