Не искам да си тъжна!
Аз не го заслужавам!
.................
Любовта не пита сърцето,
кога, кого и защо да обича? ...

Истинският смисъл на успеха
Питам се не е ли по-правилно да се формулира: Истинският смисъл на понятието "успех"? Може би често задаван въпрос.
Успех - 1. постигане на определена цел; 2. постижение в определена област; 3. победа над противник (според тълковния речник).
Ако приемем, че реалността сле ...

Когато светлината докосне в нас дните
и пътят ни стане по-лек,
когато искрят звездите в очите
и в мислите радостта ни е път.
Когато забързан усетиш развоя, ...

Побрах се
цялата в
една сълза...
отронена
от Заранта, ...

Може ли човек да се прeдпази и сърцето му да не бъде разбито?
В свят, пълен с любовни разочарования и повече от 50% от хората са претърпели най-тежките и неприятни раздели на земята, можем ли да се спасим от страданията и да сме сигурни, че сърцето ни няма да бъде разбито? Като всяко нормално чувств ...

И насън, и наяве -
копнеж
по сини ливади...
Тичай към тях,
ако търсиш спасение. ...

(Посветено на приятелка)
Съдба, пресолИ му очите от болка!
И нека по Ъглите плъзне мъгла.
И нека сбере се във капка дъждовна
и се превърне полека в сълза. ...

... И в този свят едно разбрах,
с една мисъл досега живях...
Момиче, което всичко дава,
от момче нищо не получава.
Мога на всеки тялото си да дам, ...

Аз съм... помниш ли приятелката твоя?
До теб съм, болката ти да приема.
Да те освободя като я направя своя.
Тук съм да ти дам, що съдбата е отнела.
Вяра... ...

Ще ме обичаш някога и ти,
защото аз съм нежна струна,
душата ми копнееща трепти,
а устните ми искат да целуват.
Ще ме обичаш. Аз като сълза ...

Отново в стаята сама,
сама със своята душа...
Може би днес няма кой да те разбере?
Дали е от деня, или причината е в мен...?
Да, търсим го първо в себе си... ...

Копнеж
Мога да те гледам аз безкрайно
и да си мечтая пак за тебе тайно
ти за мен си нещо странно
без което аз се чувствам мрачно ...

Поле, поле, поле...
Дърво, дърво, дърво...
Редуват се под сивото небе
пейзажите през мътното стъкло.
А планините във далечината ...

Ти всичко правеше
да ме имаш,
всичко даваше
твоя да съм аз
и да спечелиш ...

Следобедът догаряше в средата на есента. Учениците се приготвяха за училище, а Саим седеше пред малкото магазинче за бижута, сгушено между хотел „Принцес” и Централната автогара. Мислеше за своите внуци.
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки ...

В прозореца мръсен се взирам,
гледам живота пред мен
и търся, но не намирам,
любов, днес тъй си студен.
Сърцето си в ръцете ти сложих, ...

Една любов се лута недолюбена.
крие се във тъмните одежди...
За Нея има място в мъртвата поезия,
където са изгубени чувства във надежди...
Октомврийските нощи разстрелват, ...

И любовта, и омразата -
все от сърце.
По овразите стръмни
пълзим.
Ден из ден ...

Животе мой,защо ме мамиш
с безкрайна прелест и красота,
нагиздена като невеста
живях омаяна от любовта?
Защо посрещна ме със ласки ...

Казвате, че любовта е,
господа, илюзия,
суета на суетите -
фалш, мечта-утопия...
Че забравяли сме ние - ...

Отрова
Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен. ...

Ще ти разкажа за дъжда,
за тихото почукване в стъклата,
за бясното препускане в кръвта
от допира изгарящ на телата ни.
Ще ти разкажа за дъжда, ...

Стига! Сбогом! - ми казваш.
Ставаш. Тръгваш. Боли!
Сърцето във ужас се свива.
Потръпва. Трепери. Кърви.
Вятър вън се извива, ...

На него
Усмивката ти е като зората,
събужда ме от сън дълбок,
тя бързо стопля ми душата,
внася смисъл нов! ...

И в този час сърцето ми рискува.
Очите са отворени за път.
Павел Матев
Очите са отворени за път,
в който болката си да удавя ...

Ръката ми стиска парче от нощта,
умиращ порив с тишината,
процежда се бавно закъсняла сълза,
изпепелена се влива в мен самотата.
Зазидана сякаш в тъмно огледало, ...

Когато споменът избяга
и остане само тишина...
Не тъжи... аз съм още там...
Когато на сърце' ти ляга
и те притиска самота... ...

Как аз и ти сме бягали от себе си,
и в влюбено изгубена мъгла,
в полусън самодивски, отвлечени,
изживявали сме катаклизми - искаш да кажа, че било е така?
В нищо свято аз и ти не сме се удавяли. ...

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се про ...