Ето я!
Разкъсва пак нощта
със случаен сноп лунни лъчи.
Черната й роба се свлича
бавно на земята, ...

Аз тръгвам вече.
Късно е да моля.
За прошката цената е висока.
Не мога със греха да се преборя,
дори и да вървим в една посока! ...

Погледни в очите ми...
Безкраен океан от тъга се влива в моята душа.
По лицето ми се стича сълза и бавно пада в пепелта.
Докосни сърцето ми...
Тлеещо в самота, разкъсано на хиляди парчета ...

посветено на единствения ми приятел
в този и всички следващи животи...
Ако всички посочат те с пръст
и ти лепнат "персона нон грата"...
Ако в миг те зачеркнат накръст, ...

Тежки стихове
чета,
за любови...
за раздели.
Плачат влюбени ...

Добре дошъл в самотната тъга.
Не е бездомна - замък построи си -
с бодлива тел, отровена сълза...
Три кожи смъкна от гърба си.
От първата скрои си маска, ...

Щастие необозримо, един миг, една вечност и се изтриваш.
За какво се борих толкова за теб?
Чувствах те едва-едва, мъждукащо и бяло,
но не съжалявам - пълноценна съм сега като зная,
че и от тебе аз опитах. ...

Този път за наникъде води.
Буренясва отдавна. Полека.
Край канавките куци неволи
се надвикват със глухото ехо.
Бе живот. И мухлясал, и жилав. ...

Виж ме! Цялата пулсирам!
Придърпващо, гальовно мамя те с очи,
с устни страстни думи шепна без да спирам,
че те искам - о, зная, че личи!
Имам топъл восък вместо кожа, ...

По залез, във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така ...

Обич.
О, бич,
бичувай ме с обич!
+ + +
Утро. ...

...Никога не ще забравя,
каквото и да става -
спомените, думите,мечтите
-никога не ще забравя.
Може би сега тъжиш, ...

Плуваш си като ембрион щастлив
в уюта на топлата майчина утроба.
Очаква те светът толкова красив,
изпълнен със своята доброта и злоба.
Напред, бурно към светлината ...

За болка жадни, под фалшиви идеали,
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.
Оставени кръвта си да попиваме, ...

Годините се нижат неусетно.
Животът слива дните в едно цяло.
Всеки ден е сходен с другите.
Безцветни, сиви дни,
празни, еднообразни, безлични... ...

Вдъхновен от скъп приятел и песента на Guns 'n Roses - November rain
04. 08. 2008
Превърнах капки ноемврийски дъжд
в слънце юлско с парещи лъчи,
и да те видя искам пак, поне веднъж ...

Как да се преструвам!
Не мога повече...
Ще ти призная.

Не, не искам да си всекидневно моя,
нито аз пък - всекидневно твой.
Ще ми липсва на деня покоя,
ще ми липсват... нощните запои.
Не си помисляй, че ти казвам "Сбогом", ...

Безчувствена съм.
Искам прегръдките ти,
а не ги чувствам.
Търся те,
а когато те намеря, ...

Влак на надеждата
Като виновен спомен
аз чакам да се върнеш
със влака на надеждата.
И да преминеш времето ...

ПОЖЕЛАНИЕ
Заспивайки, поисках да открия
магията на този свят, изконна -
как раждат се любов, надежда, вяра
и как умират бавно в полумрака. ...

Мойта стая е уютна,
нищо, че не е в "Барок"
даже смятам, абсолютно,
това дори, че е порок.
Имам си мой собствен стил ...

Като бебок съм харесвал пюрета от сливи и супи,
любимите ми приказки бяха за бозайници и тесни хралупи.
Нямах представа, че „принцеса" е месната закуска,
не съм се питал Снежанка на принца дали пуска..
На 5 ми беше първата целувка с езиче, ...

„Ostani, da me cuvaš kada zaspu andeli”
Горан Каран – „Остани"
Когато ангелите
уморени спят,
в душата си ...

> КРЪГОВРАТ
Когато мислиш, че цял век си ти живял,
че всичко във живота си видял;
когато мислиш, че обичал си докрай,
че сътворил си вече своя рай; ...

Живял едно време един добър и свестен човек, но му дошло времето, починал и както знаем, отишъл при Свети Петър на кръстопътя между Ада и Рая.
- Здравей човече и добре дошъл! - посрещнал го Свети Петър.- Ами сега накъде?
- Каквото решиш, Свети Петре, накъдето съм заслужил - натам - отвърнал смирено ...

Очи в очи
искра прелита,
копнеж звучи,
душа залита.
И поглед прям ...

От година на година
ставаш все по-дива.
Ни се водиш, ни се караш,
все по тъча ти ни бягаш.
Кръвта ти - македонска, ...

Остра болка пронизва сърцето ми.
Дълбока рана ти в него остави.
Някак си празна е стаята,
запазила духа на твоите нрави.
Липсваш ми, мила. ...

Млад и неопитен, дързък бях,
безумно желание следвах.
Да му се опълча не посмях -
гонех мечта, дирех себе си.
Съдбата отреди ми страдание - ...

Когато ги убиваха кралете
страхът и гнилите монархии,
бе времето на тронове отнети,
на революции, но донякъде анархии,
тълпата бе неудържима ...

Пътувам по магистралата...
Водеща за никъде.
Покажи ми пътя, моля те!
Нима не чуваш мойте гневни викове?
Аз съм жертва на ксанакса... ...

За свободата
(Малко припомняне на човека за света)
Сами си поставяме окови, защото не можем да си представим, че е възможно да се реем свободни в пространството. Времето е един от многото ограничаващи ни фактори и всяко нещо, създадено от човека, всяка една култура ни откъсва повече от свободата, за ...

Искам в черно да съм облечена.
Искам да бъда отново сама.
Искам да виждам отново лицето ти,
да те докосвам и да не спя.
Искам живота да е различен, ...

Аз на твоето рамо заспивам
и след дългия ден уморено,
тихо, тихо очите притварям,
с нежна ласка от теб упоена.
Зад завесите тънки Луната наднича. ...

Ревът на мощния мотор раздираше нощното мълчание на улиците. Огромните улични лампи следяха с безразличие сузукито, което профучаваше със сърдит рев през поредното кръстовище. Никос сякаш се надбягваше с дявола. Сърцето му биеше до побъркване. Ревността го задушаваше с безжалостни пръсти. Караше към ...