В ОЧАКВАНЕ НА ВТОРНИК
Като дете очаквам всеки вторник
да дойдеш, мила, пак при мен,
но бавно времето минава,
едвам се нижат ден след ден. ...

С ръка опипвам слепите стени,
с надеждата пролука да открия.
Превръзката върху избодени очи,
неусетно е залепнала по мярка.
Така се сливат мрак и светлина, ...

Отражения 17
Някои хора живеят безгрижно ден за ден, докато други живеят само за да натрупат богатство.

и аз
като принцесата
със скъсани
пантофки
излизам ...

Грешка
Попива в мен отрова,
не помага храмската подкова.
Грешка.
Попива в мен отрова, ...

Животът няма нужда от сентенции, сложно обяснени,
а от едничката, проста думичка любов.
А мен все слънца горят ме.
Ще сменя туй обръщение.
Ако трябва, ще му казвам черна дупка. ...

Изречени...
обречени,
сами да се скитат по тази земя...
Пустошта -
унищожава всичко, ...

Задруга
Смъртта покани го на вечния си бал,
с верен кавалер цяла вечност тя танцува.
В ритъма на такта вееше се черният й воал,
в тандем за злото, лудо пируваха двамина! ...

Изкуствени цветя
Календар самотен, на стената закачен,
гледащ празно към масата с трохи,
останали след обяда от разговор лишен.
Без думи от лицата във сълзи. ...

Колко сте глупави.
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно. ...

Пострадала...
Ранена тежко...
Не съм!
Залъгвам се!
Усмихвам се! ...

Накъде отиваш ти?
Запътил съм се там и аз.
Пресичам тъмни улици,
търся запалената страст.
Къде отивам аз? ...

Когато разбереш колко си ме наранил,
как мъката в сърцето ми си породил.
Как сълзите си за теб изплаках,
как всяка нощ да дойдеш все теб чаках.
Как рани душата ми така, ...

Градът мълчеше -
призрачно притихнал.
Тежаха часовете в тишината.
Събрани - като ято черни птици -
накацали край къщата, мълчахме. ...

Любовта и омразата
есе
... В житейския си път ние винаги си имаме спътници, участващи в нашия идеал себеактуализирането. Тези спътници са нашите чувства. Сред тях се открояват две, които са коренно противоположни по своята същност – любовта и омразата.
Любовта и омразата са две абсолютно противополо ...

Есенна Нощ...
Треперят листата, от жълто заляти!
Улици мокри, покрити в цветно...
навънка е вечер и всичко е пусто!
И бухалът млъкнал, и хората вкъщи! ...

Под откритото синьо небе,
там... на луната в душата
те намерих, и разцъфна се пролет
да ни слее в едно със дъгата.
Пренаписахме с устни от страст ...

А как е топло в шепите, от топлината на камината,
със стари чергила покривам нощите, самотница.
Под миглите ми бавно ляга краят на годината,
по-нужен си от всякога, сиротнико...
Ноември идва като циганин, брадясал и нехаещ, ...

Мрачна пелерина
света покрива,
уличните лампи заблестяват,
опитвайки се да ни опазят...
Вървиш съвсем сам в тъмнината ...

Спряха листата май да капят,
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата, ...

Тленна плът. Куршуми се забиват и повтарят
oнзи миг, когато всичко свърши. Миг - забрава.
Дори очите бледи с видения изневеряват.
Отива си светът ми. След теб се заличавам.
Но сея чувства по поля на изгрев нероден, ...

Това е, защото не ми пука за утре,
пътувам извън морала и възпитанието,
извън оскъдното ти познание за мен,
позволявам ти да ме докосваш отвътре,
само защото безценната Аз за теб не струва. ...

Уцелих ли те право във сърцето
със думите, за теб изречени?
Излях ли във очите ти порои
от чувства, плиснати във вечното?
Намислената ми ръка - уж топла ...

Когато духът работи преди нас - всичко е възможно и постижимо
От 3 до 10.10.08 в Бачиново - Благоевград се проведе петата семинарна седмица от семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия (с ръковдители д-р Герхард Херц и Едит Моор) . "Лечебно е само, когато в огледалото на човешк ...

Кариерата ми на психолог се срути тотално и отворих магазин за илюзии. Наложи се, тъй като при нас никой не се нуждае от услугите на психолог; няма как да го убедиш, че не е в ред, но всеки се нуждае от илюзии. Те са най-различни и в най-различни опаковки. Опаковката е важна предпоставка; повечето п ...

Защо си целият една измама,
прикрита в миловидно личице,
защо си само външност,
прикрита в ледено сърце?
Нима не можеш ти да обичаш ...

можеш да спреш четвъртъка фелисити
докато чакаш на спирката
е така само с щракане на пръсти
и да завали сняг
като непредвидено удоволствие ...

Сродната душа опитваш се да си намериш.
Искаш сигурност, стабилност, топлина.
Любов, която да е искрена и споделена.
Вълнения и трепети да топлят твоята душа.
Искрено ти пожелавам всичко от сърце. ...

Пак съм стаена в тихата стая,
само часовникът бавно тиктака
и самотата единствена, зная,
жадно нахлува с дива атака.
Болка сковава хищно душата, ...

И имаше тихи зелени дни
в които мъртвото вълнение на нечии очи
беше само турмалинено ехо
И имаше дълбоки нощи които преливаха
от перлени звуци и театър на сенките ...

Следобедът бе тежък. Небето приличаше на размазан графит върху бял лист. Графит на счупен молив и разнесен с нажежени и влажни пръсти. Вятърът носеше топъл въздух, времето напомняше на началото на един безкраен дъжд. Сякаш никога не е имало слънце и сякаш никога няма да озари това сиво-бяло небе. Дъ ...

Оловно-сиво като похлупак върху ми
отново небето над мене напира,
разкъсах облаците му, задето,
и слънцето издърпах - да ми свети.
Разпръснах птиците - във четири посоки. ...

Китарно старо, не секнало благородно
и в такт ме заливаш, и полюляваш
като в люлка гальовна, и с тежест сродна,
в мъглата си опалова пак ме спасяваш.
И давиш ми гласа в прежна мелодия, ...