Тази болка
даде плод
и ето -
вече го берем
и за компот. ...

Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, б ...

Единственото, което ми остава
са тези есенни дъги,
жената със пуловер
в най-оранжев цвят и книга.
И ябълката скрита. ...

Последен залез
Та какво остана за накрая?
Последен танц, последна цигара...
Дали дори сили за това ще имам?
Последен изгрев поне ще видя. ...

Безумност пряма
Безброй ли пъти се провисвах на ръба,
а казваше ми често, че си там.
С кървящи пръсти, с болка се държах,
висях аз... нелогично страдах сам. ...

За първи път ти въздух поемаш,
човече прекрасно, и идваш със плач.
От нашата обич сега сътворено -
знам ще ни радваш от сутрин до здрач.
Поглеждаш с очички - радост навред, ...

Да ви кажа коя съм? И на тях да кажа? А как да го кажа, когато самата аз не знам коя съм. Как да разбера другия, когато не мога да разбера себе си? Толкова години говорене, показване, споделяне, „културен обмен” и все още си оставаме неразбрани и чужди за другите. Мъчим се да разберем чуждия живот, ...

Свободен. Най-после съзнанието му се изясни. Вече можеше сам да контролира думите си. Жаркото слънце изгаряше кожата му. Раните му го сърбяха жестоко. Опита се да не мисли за тях... Опита се да не показва колко много болка изпитваше насиненото му тяло. Ръцете му бяха вързани. Дишаше тежко, погледът ...

17.
Здравей, график! Ставане по будилник. Преговаряне на плана. Пълноценно хранене, все пак съм бременна. Никакво кафе (ужас!), камо ли цигара. Няколко часа работа по сайтовете на Петер, с прекъсване за обяд (пак пълноценно хранене). Никаква бира (още по-голям ужас). Междувременно – строяване на веч ...

Защо мислиш ти сега,
че искам с теб да изживея отново любовта?
Защо мислиш,
че искам отново да споделяме заедно дните и нощите си?
Аз не искам да живея в твоята лъжа. ...

Есенни листа
В камарите
от есенни листа
препънати
погледи ний реем! ...

От себе си да избягам не мога.
Дрейфувам в коралови рифове,
сънувам приливи, отливи,
разсипвам се в тяхната пяна.
От себе си да се скрия не мога. ...

Salut, c’est encore moi
Salut, comment tu vas?
Le temps m’a paru très long
Loin de la maison j’ai pensé à toi
J’ai un peu trop navigué ...

* * *
Когато се старее на години,
това не е кошмарно или грозно,
щом блясъкът в очите още син е,
и блещука с мирис на... "помпозното", ...

The Kill
What if I wanted to break
Laugh it all off in your face
What would you do?
What if I fell to the floor? ...

Не ме ругай строго, не ми се сърди,
не люби другиго, а в мен се влюби.
И дори да се умори умът ми и очите да болят,
обърни Внимание... Погледа си ми подари.
Направи почивка в спринта на живота. ...

Кога свободата ще
се
научи да
боледува...

Искам само едно във замяна-
да ме гледаш със честни очи,
ако тази молба е голяма,
обърни се назад и тръгни!
Нямам злато,сребро и богатство, ...

В тихите вечери
накъсани спомени
паметта навестяват -
душата смущават.
И бледите им сенки - ...

По петолинието на скуката
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят ...

Горещи искри в себе си паля
със жажда, стихийна и шеметна,
в най-тъжния ден да мечтая
за мъж желан и обичан.
Засилва се тъгата и болката, ...