Анамнезата - снета,
диагноза - уточнена.
"Не знаеш колко много струваш...!"
Нищо не струваш,
депресирана госпожо... ...

Страхувам се
Не ме е страх от самотата,
пируваща във моята душа.
Страхувам се от тъмнината,
от изпепеляващия огън на леда. ...

Заслужаваш както спиш да те пробода,
нямаш против да го направя?
Знам, сънят ти пречи да уловиш
мъжката ми отрова.
Крехка, безсъзнателно косата си разстилаш, ...

Виждаш ли очите ми -
мъртви са и празни.
Отдавна в тях не е царил
онзи смях и радостите детски.
Не, не те виня, че страдам. ...

Тази нощ не съм човек, а бухал -
превърнаха ме в тъжна нощна птица.
Търсеща, ридаеща и глуха,
цял живот прихващана под прицел.
Като бухал тази вечер ще отлитна ...

Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...

Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...

Далечна - орбитата на очите ти
и тъжна - нежната им искреност.
Не съм очакваното отклонение,
нито това,
за което си мислиш. ...

Как искам
в дебрите на съня
аз да се потопя...
Да помечтая...
Ти там си, ...

Ти си тиха и топла,
красива.
Държа те във длан.
Ти си прекрасна и дива,
щастлива. ...

Очаквам, скъпи, да се върнеш.
Горя от страст, кръвта лудее
и тръпки - пеперуди пърхат -
подгряват същността ми и копнея.
На телефона изкусително ще мъркам, ...

По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележи ...

Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...

Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. М ...

Търсих думите за благодарност,
но от тез, които са познати,
сякаш няма толкоз лъчезарна -
на Вас да се прошепне за признателност.
На Вас дължа усмивката възвърната, ...

Има една дума,
която много уважавам.
Има една дума,
която за нищо на света не продавам.
Има една дума, ...

Виждаш ли как звездите се мъчат?
Виждаш ли как падат със бяс?
Виждал ли си как умират мъчители?
Виж, защото и ти си един от тях!
Знаеш ли как самотникът страда? ...

знам всички последици
на премълчаните думи
ангина задух
сърдечни пристъпи на забравяне
остави ме да говоря до свършване ...

Ще бързам...
Когато бързаш да си тръгнеш уморен...
и стъпките ти плахо се проточат...
когато стане мрак във моя ден...
ръцете ти към мен ще сочат... ...

***
Тази кравичка кротко пасе си
и огрява й залезът хълбока.
Това село е без поетеси,
затова се живее по-дълго. ...

Вече 12 години се знаем
и истината трябва да признаем,
че ще се разделяме сега,
ще тръгнем сами по света.
Бяхме нехайни и бяхме добри... ...

Отначало не обръщах внимание на симптомите. Казаха ми, че с напредването на възрастта това е нормално явление и не бива да се притеснявам, защото имало и по-тежки случаи. Винаги съм бил достатъчно разсеян и малко са ме впечатлявали събитията около мен, както и хората, с които съм контактувал някога ...

Здравей, татко! Добре ли си? Жив ли си, здрав ли си? Още ли държиш старата бръснарница? Вярвам, че все още си най-добрият бръснар в града. Ами мама? Тя как е? Помня какъв хубав хляб правеше мама. Много съм се затъжил за вас двамата. Все пак мина доста време, откакто заминах за Версай. Не знаеш колко ...

Със страст гореща бавно приближаваш,
латино сякаш от походката звучи...
И стреляш с поглед... лесно съблазняваш,
разпалваща във хиляди сърца искри.
Жестове със фини леки нотки, ...

Съдбата гледа през черната
ключалка на живота ми.
Струни на китара,
уморен фалцетен риф,
скъсани надежди, ...

Нежен флирт
Страх ме е
да те погаля -
по копринената ти кожа
да не тръгне бримка... ...

И да умирам, пак ще остана,
дори на парчета да е моята душа.
Събирам я в пазвата. Отново цяла.
Поглед с усмивка. Кратка сълза.
Дори от това да боли, ...

Роза - цвете красиво -
и на храст, и в букет.
Роза - цвете свенливо,
но с горд силует.
Роза - цвете уханно, ...

Беше пладне. Слънцето пробиваше очите й. И кожата. Гореше.
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...

Ще бъда утре в бяло, днес съм черна –
по-черна от онази със косата.
Вземи си роклята, край мене тя бледнее...
Не съм готова за такава святост.
Разрових огъня във не едно огнище, ...