Люляците се споминаха с градината,
гореше във очите им небето.
Бяха чакани като вода в пустинята,
да приютят при себе си сърцето.
Устните сами рисуваха по въздуха, ...

Недовършено 7
Казвам много, с малко думи,
думи, чакащи за ласка,
искам чувства, не албуми,
с лице и дъх, не с маска! ...

Как да спра да гледам очите ти,
в които любовта ме пленява.
Как да напусна прегръдката,
която топлината ми дава.
Как да спра сърцето си ...

В една юлска утрин си тръгна внезапно...
Остави кафето. Не се и обърна.
След тебе Южнякът затръшна вратата.
Смълчана, Луната виновно посърна.
Звездите на първия ред се подсмиват. ...

Събудих се
- вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
напуснала бе отдавна града... ...

Колко подли могат да бъдат мъжете в своите лъжи,
колко жестоки и долни.
Не знаят ли, че от това боли.
За тях е неузнаима тази болка,
женското сърце единствено боли, ...

Всичко е въпрос на време
Посоката една е – пътищата са различни,
Откъдето и да минем през живота аз и ти.
Векове дори да се преструваме на безразлични,
Една любов в нас по-силна ще гори. ...

Отново стаята в тази нощ е празна,
студът сковал е малкото сърце
и ето самотата тъй омразна,
оставя белег върху моето лице.
И тъмнината в душата ми нахлува, ...

Ти винаги си там - в сърцето ми.
В утрото блажено и в залеза,
във всеки лист от календара
и през другите - окапващите, жълтите.
В забързаните дни и делници ...

Коварен страх, лъжлива истина,
любов от мраз и спомен от тъга,
изгарящ гняв, това е моя съдба,
защото зная, че си с него сега...
Ти за мене беше светлина, ...

Искам да призная една мечта.
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...

Шоуменската истерия
във нас подгрява
"възрожденското" усещане,
че сме държава!

"Целуни ме" - казват устните.
"Погали ме " - казва косата.
"Не си отивай" - казват сълзите.
"Обичам те" - крещи до болка душата.
Всичко в мен те зове, но ти не чуваш и тихичко си отиваш. ...

ПЕСЕН Х - ЗАДАЧАТА
Страшната битка затихваше бавно
в бледо лилавия утринен хлад.
Чезнеха черни рояци безславно,
щом на небето се върна денят. ...

Мисъл... самотна остава...
Само в спомен... само в прах...
Бездна без начало и без край.
Нощен вятър шумолящ
и заплитащ се в листа. ...

Връстници мои,
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!
Светът -
такъв какъвто е - нелеп, ...

Както фчера си пътувах
със французката кола,
трандафора ми намигна -
бяс ма фана – ше умра!
Пръс`чето ми са показа ...

Разплакани очи
Две разплакани очи явяват се
в съня ми неспокоен
и ми напомнят за един добър човек,
който провалил се бе навремето, ...

Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Далече съм
и честичко до теб не бях.
Обичаше след ласките ...

* * *
Гледаш ме - мълчешком -
най-ранената от душите ми -
сбогом!
Пак за никъде тръгвам. ...

Вина
на П.
С черноока жена
чаша черно кафе
някой ден ще изпия нарочно. ...

(Преродено от "Погребан стих" на KLAAS )
Идвам днес да те пробудя,
да те завърна от сън дълбок.
Побързай, че ще те изгубя,
ела, върви, върхът не е висок. ...

Пак ще заспя, а утре ще стана
и ти ще бъдеш пак при мен,
и пак ще се събудя с рана,
както и в отминалия ден.
Пак ще спя, а може би ще те сънувам, ...

Предел в годините достигнах
Предел в годините достигам,
а все по път трънлив вървя.
До кога ще трябва да се боря,
дори без шанс да победя. ...

В кухнята се случват чудеса.
От приборите, дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна - ...

Ден
И ето идва ден,
а този ден тъй не искам аз да идва,
не искам аз да се разделям с теб отново,
искам вечно да е нощ. ...

Патя си от добрините,
от злините – също.
Но и в туй не съм единствен,
та е сладък къшеят
като седнем по приятелски ...

Трънето
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...

Животът е светлина -
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...

Не знам защо си мислите, че аз съм влюбен!
Не знам защо си мислите, че в младостта си съм изгубен!
Когато аз презирам целия човешки род,
да го изтрепя, страшно ще е гот.
От чувства аз отдавна съм лишен, ...

Стая, дим, угаснала свещ,
аз, ти, горим в адска пещ...
Адът, създаден от твоите лъжи,
този, за който ключа носиш ти.
Обиди, кавги, пищящи от болка очи, ...

Буря в душата
Затихва градчето тъжно и бяло,
времето някак, сякаш е спряло...
Децата прекрасни, птици отлетели,
по друми широки свои поели... ...

Прочете звук от стих и затанцувапо кривата на чувствата,които не описват форми,защото формитеса огледални ине побират чувства,а рисуват крепостии възли,от вените на сплетени ръце,от морски водорасли,за ласките от разстоянияи приглушен прибой,от недокоснати страданияи вечери от тъмно,в парещи очи от ...

Самотна мравка заблудена сиротно
плаче за мравуняка изгубен...
Глухарчето я слуша умилено.

Среща с Дявола...
Аз имах среща с дявола, ти знаеш ли?
Оказах се от него по-най-зла...
и той поиска да ме улови.
Каза, че негова съм аз била... ...

* * *
"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от ...