І.
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите ...

Когато те няма, всичко става мъгла,
надеждата бледнее пред сълзите,
луната свети в мътните стъкла,
оглеждам я със страх в очите
бездушни и пресъхнали от болка, ...

Не вярвам вече в законите -
човешките, земните и небесните...
Коленете болят от дългото молене...
Тишината кърви от ангелски песни...
Отрекох и Нютон... И Дарвин... ...

За теб, поете...
За тебе винаги ще питам.
За теб, поете, неизречен и унил,
и тебе винаги ще препрочитам
като любим роман, ...

Сламени покриви, пъстри корали...
жълти лагуни, розов аромат.
Бора Бора - мечтаният остров -
изпълнен с любов, изпълнен с благодат!
Местни традиции, папур във водата. ...

Само за теб мисля и любовта ме изгаря,
само за теб мечтая и не мога да те забравя.
Любовта ми е вечна, дори вече спрях да съм човечна,
много се промених откакто любовта в теб открих,
много тайни преоткрих, много чувства аз разкрих. ...

Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...

А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б Е Л Ч Е В
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О (предимно )
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М ...

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах - ...

Аз познавах младеж - като слънце!
Аз познавах младеж - като здравец!
Аз познавах младеж - като радост!
Талантлив! Отзивчив! Всеотдаен!
Но чувствителен! ...

ЛИЧНО
Ето, казваш ми, че ме обичаш,
но бързо го забравяш ти.
На хоризонта щом другият се появи,
и аз втори ставам, уви. ...

Обичах те...
(На М.)
Аз твоя бях до изнемога...
В очите ти се раждах и умирах.
И в образа възвишен виждах Бога. ...

Нощ, луна, море, звезди,
а под тях сме аз и ти.
Влюбено ме гледаш и галиш ме с очи,
но докога това ще продължи?
Устните ти бавно се разтварят ...

Откакто си отиде, все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш, ...

Косата ми е зелена
Обичам трепета пръв,
който буди у мене страстта.
Усещам лудата кръв,
взривена от твойта ръка. ...

Земен трус
Нищожни, малки, земни,
полюшне ли се в миг земята,
огъва пътищата земни и
тътен носи от недрата... ...

Пак мъката ме следва непрестанно
без време слънцето залязва
сълзите ми текат спонтанно
страхът внезапно ме полазва
Сърцето ми камбана плаха ...

Малка нощна приказка
Нощта долетя, разпери крила и бързо земята покри.
В небето звезди пилеят лъчи и мигат със плахи очи.
Сребриста луна подаде глава свенливо из облака бял.
Света поздрави, нощта посребри с искрите на своя воал. ...

Всеки твой поглед в душата острие забива,
всяка твоя дума всичко в мен убива
и безкрайна пропаст между нас открива...
Мълчанието - тласка ни надолу с бясна скорост...
Защо, за бога, не мога да ти кажа ...

А някога бях аз,
без сълзи, без гримаси.
А някога бях аз,
без думи, без захласи.
Да, някога бях аз, ...

Моята приятелка никога не плаче...
Тя е ведра и усмихната като пролетна роса,
тя е светъл лъч в днешния ми ден,
топъл лъх на ангелски крила.
Тя е нежна и красива, дълбока и умислена, ...

НЕДОСЕГАЕМА СЪМ
(на Димитър)
Фалшиво е лицето ти,
преиграни са жестовете,
крещят лъжите, облечени в думи. ...

Аз похапвам си кайсия,
след като с вода измия
и обичам да я ям -
за да стана аз голям,
че е с чуден аромат ...

Мислех, че по асфалта мокър аз вървя,
сякаш стъпвах с гордост…
Прескочих насреща първата луна,
видях в очите й... капки милост…
Скрити под нозете й любовни ноти, ...

Заплаках скришно - знам, че си замина,
обичах те! Но никога на глас
(когато лятото отново ме подмина,
разбрах, че смисълът на зимата съм аз)
И няма залези - покоят е трагичен, ...

Чудото на поета
Най-дивното от всички чудеса
се случва на душите гръмки –
живеят в тленни телеса,
а чуват гласовете звънки. ...

Дали ще е слънчево
в днешния ден
или дъжд ще вали
пак проливно?
Дали ще танцува ...