Приятелство
Приятели, приятели, как да ви го кажа?
Дали ще имам сили това да ви разкажа?
Заминавам в три часа и решила съм го вече:
да ви кажа сбогом днес, ще пътувам надалече. ...

По-мъдър си и все така могъщ -
разтваряш в белотата мойте рани.
Едва отрекла се от обичта - и изведнъж
тъгата в мен стопяваш - като лани.
И пак снежинките, завихрени от танц, ...

Морето бурно е и тази вечер,
вълни разбиват се със сила във брега.
Попива пясъкът сълзите ми горещи,
изписва името ти пак една звезда!
Прегръща мрак самотното ми тяло, ...

Срещнах те, съвсем случайно,
крехка, нежна и красива,
очите ти бяха жадни,
жадни за любов.
Заговорих те, съвсем случайно ...

Отдели само дъх ти за мене,
отпусни се, стремглаво сънувай, мечтай...
От твоя дъх отдели се за миг,
после пак вдъхни го - и се познай!
Аз не те познавам, ...

Ще те нарека любими,
ще те нарека
моята добра молитва.
Светлопис по моята душа.
Господ ли те е изписал!? ...

Спри се – не можеш да ме имаш!
От доста време аз обичам друг.
Но ти това не щеш да чуеш,
за словата ми оставаш глух.
Спри се – отново аз не ще съм твоя, ...

Недовършено 5
Шепнат листа и ги гали Луната,
избледняла - няма позлата,
и нежността ръка грубовата,
задушава. Да, самотата... ...

Всичките мъже са мераклии
да ударят няколко ракии
и хвалбите са им тъй големи,
в миг изчезват всичките проблеми.
И ракия, водка се налива, ...

Дъжд вали
Валят сълзи
Последен на спирката стоиш
Дъжд вали
Валят съдби ...

Мои мъртви сънени очи,
мои мрачни фанатици,
мои бледи, восъчни светци,
кривнали от времето встрани!
С колко багри, звуци в полутон, ...

И пак до теб се будя,
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния, ...

Да бъда себе си, да бъда харесвана…
Да бъда себе си…
Да бъда сочена с пръст… Ще бъда себе си...
И какво от това…
Пак бягам, Крещя, Потъвам, Изплувам… ...

Измъчено, бавно, като през окови,
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.
Откъсва се с мъка и кротко се стича ...

Косите, стигнали до
кръста,
ги отрязах.
Цветът славянски
със катран затрих. ...

Ще ми подариш ли двойно огледало,
със прозрачни, кристални стъкла?
И едно стоплено одеяло,
в което да се сгушвам през нощта?
- Защо ти е такова огледало? ...

Отново съм сама,
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен, ...

Напразно
Защо ли днес напразно се гримирах,
гримът ми на сълзи изтече,
какво очаквах, не разбирам,
от моето изстрадало лице?! ...

„ Кое е това момче, което, нощ след нощ, в моите сънища на зазоряване, ме спясява от собственото ми корабокрушение?”
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...

Съществуват Мрак и Светлина в нашата Вселена. Толкова много размесени, че вече не можем да различим кое какво е. Те са се превърнали в сива киша, която е заседнала в сърцата ни. И ние я носим... носим... носим.
Носим я докато не умрем, и червеи и гризачи не я отнесат с себе си и в себе си. И те ще я ...

Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото, ...

Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава, ...

Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по ...

ЕСЕН
Как искам пак да дойде есента
и пак да тръгна без пътека, сам.
Върху килим от паднали листа
да се изгубя в този свят голям. ...

Раждах се в плътта ти, във зениците.
Азбучно след всяка „смърт” възкръсвах.
Докосвах земята, пикирайки с птиците,
облечена безсрамно в пръстите ти.
Силата, че бях избрана. Знанието, ...

***
На жена ми
Защо за любовта.
Какво за любовта.
Познават я ...

Ще си отидем ние.
И гнусливо
потомците ще ни обидят паметта!
Ще казват,
че сме били фанатици, ...

Седнала на камък черен,
по-черен от нощта,
тя стои и плаче -
проклина своята съдба...
Очите към небето се извръщат, ...

ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски ...

ПЕСЕН VІІ - ЩУРМЪТ
Вдигнати бяха подвижни мостове,
място заеха бойците по план,
лумнаха ярко защитни огньове,
целият свят се приготви за бран. ...

Погледна ме за миг, подмина,
но интерес в очите ти съзрях.
Поспря, усетих твоята дилема.
Годините? Въпроса бе за тях.
На двайсет съм, ала не личи, ...

още една от мен:)

Ето го, там е,
усмихва се,
обича ме,
виждам го в очите му...
така искам да приема любовта му... ...

Ако за редовия човек честа мисъл е несправедливостта, която го спохожда в света, то за психагога подобна мисъл е излишна. Разбирането, че светът е несправедлив, е единствената несправедливост, която съществува в света.
Психагогът – напротив – постига съвършена дисциплина на своята мисъл и никога не ...

Ей тази битка с край предизвестен
от памтивека води се. В окопа
на дамата, мъжът да легне в плен
се бори. Тя пък да докопа топа!

Създаваше апокалипсис из отдавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума", а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от погубените човешки мечти пишеше книга на отдавна загубеният път на чуждото съ ...

Пред силните глава не скланям.
Живея за едната чест.
Деня посрещам с поздрав ранен
и с вяра в утрешното днес.
Предателства не ме сломиха - ...

Бял таван. Тапети. Мокет. Гардероб.
Обстановка. Компания. Музика. Свещи.
Женско тяло. Прегръдка. Целувка. Любов.
Красноречие. Съмване. Вяра в нещо.
Автобус. Километри. Работа. Душ. ...