Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.7K резултата

Реалността "Тук и Сега", ad hoc

Реалността "Tук и Сега", ad hoc
(с оглед на случая), е толкова различна,
колкото много са консенсусите лични
във всеки споделен "мисловен кръг"
със своите културни суб-традиции... ...
890 2

* * *

В oчите ти искра блести,
защо не ми говориш ти?
Защо жадувам аз за теб сега?
Жестока, сама - властваш над света.
Защо удави моя сън? ...
825 2

IRON MAIDEN в България - 04.06.07!

Наемам се с нелеката задача да опиша с думи нещо, което не може да се опише без да се почувства със сърцето! Беше 27 февруари, студен, зимен ден... Валеше сняг, аз вървях, прибирах се от училище и слушах Dream of mirrors... Телефонът звънна... Беше най-добрата ми приятелка, викаше неистово, нищо не ...
2.1K 4

Защото не знам как да живея…

Искам да изтръгна спомените до един,
искам да отрежа косите,
да прекърша мислите.
И да ме боли -
толкова красиво. ...
1.1K 2

Ех, живот...

Животът... какво е той? Колко струва? Нима вече и той се обезцени и стана незначителен за другите? Хората живеят ден за ден и ги е страх да мислят за утрешния, защото не знаеш какво те чака зад ъгъла. Толкова много неща има за научаване, а ние сме тук за толкова малко време, а и не проявяваме такова ...
1.4K

Вампирска любов

Вампирска любов
Дявол с ангелско сърце
или гълъб с черни криле:
какво си ти?
Каква е тази твоя сила, ...
1.7K 2

Утре

Времето минава забързано и неусетно.
След година - утре, утре вече днес е. И тече...
Не пита накъде си тръгнал -
поглежда те и отминава.
Не пита дали изпълнил си желаното - ...
1K 2

В сънища бавно се стапя душата

...
В сънища бавно се стапя душата
и мисли се мятат на бели крила,
високо нагоре и ниско в земята
уморени почиват в прах и мъгла. ...
1.2K 2

Шантавите SMS-и

Спира ВРЕМЕТО,
когато отива да се люби със ЛУНАТА.
Говоря с теб в главата си,
но не мога да остана на МЕЖДАТА.
Не забравяй, че утре СЛЪНЦЕТО ...
1.5K 3

* * *

Годините безспир край нас летят,
за да се завърнат с бъдещето на децата.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри, по-богати.
А всеки ден чертае хиляди съдби ...
877 1 1

Другите

Стъпките й тежко кънтяха в близките сгради. Краката й, обути в кубинки, леко потрепериха. Това бе твърде призрачно и страшно дори и за нея. Съзнанието й се отърси от остатъците алкохолна мъгла. Страхът направи онова, което студа не можа. Тя сложи слушалките на mp3-то. Метълът заглуши всички звуци. М ...
1.3K

Аз зная!

Аз зная, аз винаги ще зная,
истината все пъпли във вените ми;
някой път я гоня, не желая
погледа ми светъл да очерни.
Виждам мръсния прах под снега, ...
1.1K 1

Болката на времето

Ужасна мисъл
тегне в съзнанието -
смазваща същността ми
с болката на времето.
А тя е родена в ...
823 1

Есен

Тихо се спускат клепачите,
галят нозете ми жълти листа,
голите клони попиват сълзите ми,
стичат се капчици жива вода.
Усещам дъха ти, събрал плодовете ...
590 1

Незабравимо беше

Искам всичко да е както преди,
искам да тръгна след онези следи.
И онова очакване несигурно...
Толкова силно желая времето да върна назад,
толкова силно мечтая за онзи свят, ...
900 1

Няколко секунди през Февруари

... и отново му се случи - по същия странен и неочакван начин - всичко за няколко секунди му се изясни. И то толкова ясно стана, че дори сам той се обърка. Февруарското рязко затопляне някак предразполагаше за всичко това. Видя себе си, както духът на току-що умрял вижда тялото си. И най-сетне разбр ...
1.3K

Исках да бъда дете

Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...
1.1K 3

Село Столетово е село на седмицата в сайта на Асоциацията на българските села

Сред полето на гордия Карловски балкан, който на пролет разстила зеления си губер, а на есен се гизди в златисти одежди, е сгушено китното селце Столетово.
Столетово е преименувано - от с. Карасарлий през 1935год. от будни съселяни. То приема завинаги името на героя на Русия и България, героя на Шип ...
3.3K

В полето бяхме с нея в късен час - Иван Бунин 🇷🇺

В полето бяхме с нея в късен час.
Аз докоснах с трепет нежни устни.
„Люби ме ти до болка, до екстаз,
с мен бъди брутален и безчувствен!”
Сетне уморена ме помоли нежно: ...
3K 3

Осъждаш ли ме?

Осъждаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Но виж, че вън е бялата луна
и тази нощ ще е съдбовна,
недей мълча във сива светлина!
Целуни на часовника стрелките, ...
1.2K 2

На другия край на света

На другия край на света
Когато слънцето при тебе свети,
сама посрещам със тъга нощта,
броя звездите, сякаш са монети,
вълшебно нарисувани с ръка. ...
730 4

1878 – Избавлението

Свободата е най-големия дар в живота на един човек. Да имаш правото на свои мисли и действия е смисъла на едно съществуване. Чрез свободата чувстваш, че си жив. Личностната свобода е блаженство, но свободата за един цял народ е самият Рай.
През 1878 година нашите прадеди, след много мъки, след море ...
2.6K 1

Ръцете ти

Ръцете ти самички ми говорят,
разказват ми нечувани мечти,
събрали нежност и копнеж безкраен
в годините, като безмълвен вик.
Ръцете ти са орбита, в която ...
1.8K 9

Истини

В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...
1.2K 10

Съдба

Самотник в нощта лута се из улиците на града. Беден, без пукната пара, гледа с тъжен поглед витрините на магазините. Красиви и прекрасни играят светлините в очите на човека. А той, горкият, мечтае само за късче хляб. За късче хляб да сложи в устата си.
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, трепе ...
1.1K 3

Депресирано (забранено за оптимисти и хора в добро настроение)

Има дни, когато слънцето отказва да изгрее.
Има дни, когато вятърът навън беснее.
Дъжд от сутринта до вечерта вали.
Студено е - замръзнали са всичките мечти.
Има дни, в които разказите остават неразказвани, ...
1.2K 7

Един Господ знае

Няма те във дните мои вече.
В утрините. В тихите ми вечери.
В стаята ми. В моя дом.
Беше той за нас подслон.
Няма те... И смеха забравих даже... ...
865