дихание мое
във въздуха разтворени
морски вълни

Дори не помня откога –
родена съм навярно с тази вяра,
но в себе си я пазя досега
и знам – случайни срещи няма.
Листо окапва, а след него – друго, ...

Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...

"Дядо белобради ряпа взе да вади..."
Рапър белобради, рап за да извади,
хумор да намира, остър кат рапира,
римен речник хвана - думичка подбрана
в муза да запраща. Тя се не поклаща. ...

Не знаех, че ще боли толкова
Не знаех, че ще си станем толкова далечни, толкова студени
Не знаех, че миналото може да те преследва и да те чака зад всеки ъгъл
Не знаех, че сълзите наистина пресъхват и ставаш бездушен
Не знаех, че времето може така силно да тежи на плещите ти и така умело да лекува с ...

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
До днес аз никого не съм предала.
Макар че доста сториха го с мен.
На скришно пазя в съвестта си бяла
стремеж светът ми да е съвършен. ...

ДА СЕ ВЛЮБИШ В ПОЕТ
... какво е да се влюбиш във поет? – навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет – но накъде? – не знае даже Господ,
дали ще кацнеш? – адски мил въпрос! – невидими са неговите писти,
от него нито вест, и нито кост, щом млъкне върху празните си листи, ...

Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...

1 глава
Лобито беше фантастично. С големите си колони, придавайки му царствен вид, то можеше да се нареди сред най-изящните творения на изкуството. Над тях осветлението беше леко притъмнено, като точно този елемент създаваше тайнствеността, за която всички гости на хотела копнееха. Архитектурата на ...

НЕ ЛЮБОВ
Какво е да обичаш на инат...
Да знаеш,че те лъже и използва,
и въпреки,че има друга с него,
да го превръщаш в целия си Свят. ...

СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...

СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
Да бях момче, по цял ден да се мая покрай реката с плачещи върби,
да гледам как ветрецът във Безкрая най-светлите си облаци кълби,
с три бръмбара в кутийка от кибрита, и още седем – в моята глава,
да си ловя щурчета – и да скитам в дъбравите с най-меката трева, ...

От мърво вдъхновение се раждаш
в магията разложена на некромант.
Душата на читателя изяждаш
със празнота и липса на талант.
От бурени са думите ти и отрова ...

Градът навън като море шумеше.
Те тръгнаха по улиците пъстри.
Най-шумно в заведенията беше.
Рекламните табели бе излъскал
дъждът, преминал преди час оттука. ...

Стефан и Георги се разхождаха след работа по тротоара до главната улица. Говореха си. Смееха се. Денят бе много топъл и вечерта предразполагаше към приятни разговори. Край тях мина мъж, който кимна с глава и продължи по пътя си.
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - ...

Прочетена съм вече –
роман за смърт от враг.
След дълга лятна вечер –
на масата – кръг мрак.
Примигващата лампа ...

Когато си виновна
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава б ...

По залез
Как искам да съм птица, да се рея,
да имам и небето и прибоя,
високо да ме носят ветровете
и цялата земя да бъде моя... ...

Те са умни и красиви,
власт взеха - щастливи -
до дробчета вече долазват,
та куролацията да опазват!
Оръжие искат те да доставят - ...

Чарли остави Елизабет в храма малко след полунощ. По принцип на никого не бе разрешено да влиза или излиза след десет вечерта, но стражите я пуснаха без проблем. Взе стълбите към етажа си по две наведнъж, а когато намери стаята си тъмна и празна, разочарованието я жегна, макар и да не бе очаквала на ...

От този свят, разочарован -
живях във чужди хипотези.
Изляза ли, ще ви оставя словото.
(Едва ли Бог чете поезия...)
Един ще каже нескопосано, ...

Семейство, дом, градина.
Побоища, кръв, гадина.
Купони, лукс, пари,
пиячка, секс, жени.
Година, две и три! ...

***
Изоставен двор.
Стара семейна снимка.
Детска обувка...
*** ...

Когато крушките угаснат...
и настъпи пълен мрак,
тогава мислите препускат
като експресен влак.
Бушуват кошмари, немислими ...

устата ми е скована и неизбежна
устата ми е така бледа и нерадостна
днес е забравила паметта си
разностранни са ъглите на устните
които така прецизно обхождаш ...

Казвам се Георги. Син на Тодор Светослав. От рода на Тертер. Видял съм до сега 21-22 лета. Наричат ме Георги, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи. И е право. Аз съм българския цар. И тази нощ ще продам душата си на дявола.
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...

фашизмът - адски
напорист е - да го спрем -
Иисусе Христе

Очите ни с поглед се сливат
във хоризонт небе и море.
Хей, ти ли си? Ти ли?
Моето смело момче?
Аз все бързам, животът тече, ...

Най-великата нация -
еталон за демокрация!
Демократично срина
Нагасаки и Хирошима,
джунглите във Виетнам - ...

Не намирам смисъл в живота, откакто теб те няма,
не различавам ден от нощ, сън от реалност.
Впуснала съм се стремглаво в бездънната яма,
дъното на която е една огромна безкрайност.
Във фона на живота чувам само тъжна песен. ...

Нима бе само сън
след злата зимна тежест
разцъфналата свежест
на вишната отвън?
Метал студен със звън ...

Потъна ли ти кораба голям?
Всъщност не е кораб, а гемия.
И ти не си моряк, в този океан
потъваш сам, сред лошотия.
Сам пълниш си душата с кал ...

Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, ако съм това пагубно удобство ли е, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, коет ...