Колко струва билет за отвъдното?
Колко струва едно непристигане?
Точно, колкото глътката въздух.
Точно, колкото липса на изход.
Пред врата, нажежена до бяло, ...

НЕ СЕ СБОГУВАМ!
Опитахме се с теб да се сбогуваме
и всеки своя път да продължи...
Но можеш ли сърцето да разрежеш
и да очакваш, че ще затупти? ...

* * *
Не стигат слово, ни понятия,
едва достигнали... видимото,
любовта вселена е от необятия,
в която... всичко е ранимо... ...

Отмивам грима от лицето си
и във капките вода се оглеждам.
Главата нагорe бавно повдигам,
косата дълга започвам да сресвам.
Лосионът в тялото попива, ...

Като стихийна вълна ме заливаш,
страстта ти ме опиянява,
отпивам от теб глътка по глътка.
Всеки път вкусът ти е по-различен,
тръпчив, замайващ - сякаш пия напитката на боговете. ...

Отново идва пролетта
радостна и приветлива,
тя носи ти цветя,
усмихната и все така щастлива.
Отново нашепва ти буйната река, ...

Аз бях там, видях те и едно чувство прободе сърцето,
нещо, което сякаш познавах, но изпитвах за първи път.
Ти бе като болест, разпространи се и зае цялото ми същество. Всеки път, когато те виждах, се разтрепервах,
а когато ме докосна за първи път, усетих топлата ти длан и туптенето на доброто ти сър ...

Да, Скъпа Лизи, вечерта беше съвсем обикновена.
Проценти меланхолия, портокалов сок. Може би за да вмъква аристократична нотка в иначе грубия и обикновен персонаж или просто оранжевата течност навяваше спомени. Горчивият вкус при преглъщане беше както винаги повече от приятен, както при всички други ...

Ти си тръгна, след теб остана тишина,
защо си тръгна, нима не ме разбра?...
Само теб обичах, само теб обичах,
а ти остави ме сама... И пак лъжа!
Ще плача, за да не се самоубия. ...

Бях почти забравил това чувство -
да се рея из небето като птица.
Сега осъзнах и какво пропускам
в компанията на всичките звезди.
Бях се превърнал в листа от спомени ...

Нали...
Долавям твоето дихание.
Докосвам устните ти с моите.
Теб чакат те,
а мен дали ме чакат? ...

Стояхме мълчаливо в един ресторант край река Тигър. Вглеждахме се една в друга и сякаш четяхме в очите си недописаната история на живота ни. Алмира - красиво име, което шепнеше за ориента. От арабски се превежда "истина без въпрос", което сякаш се вписваше в характера на Алмира - истинска и честна. ...

В хода на своя живот човек винаги се стреми към величие. Така сме устроени, че искаме още и още. Много често в стремежа си да постигнем своите мечти, прекаляваме и се превръщаме в егоисти. Затова, за да постигнеш нещо в живота, трябва да бъдеш сдържан и да го постигнеш най-вече стъпка по стъпка. Да ...

"Скъпи, имам главоболие. Не сега..."
Избродирах шепнешком тишината с лъжи
и окачих гоблена над леглото на стената,
там, до другите "благородни" да краси
изкуствените усмивки от сватбата... ...

Защо ме погледан ти
с този поглед тази вечер?
Прпламнаха искри,
но утре аз ще съм далече!
Мина седмица, минаха две - ...

Тъга, иди си, не върви след мен
иди при този, който те повика
и бъди му спътник ти.
Сърце, недей тъжи за този, който не тъжи за теб,
намери си друго име, в което да се влюбиш ти. ...

За две души
Две влюбени души,
събрали в себе си
една любов голяма.
Борят се срещу себе си, ...

Wish
This is the first day of my last days
Built it up now take it apart
Climbed up real high now fall down real far
No need for me to stay ...

Primal Fear - "Bleed for me"
The Night Was Dark, The Horizon Was Far
I Felt The Wind In My Face
After The Rain, When Death Embraced
And I'm Waiting For The Sunrise ...

Казвах ти: "Ще дойде време,
когато любовта ни ще отмине!
И ще се гледаме от чужди, по-чужди,
безразлично разминаващи се сенки!"
Казвах ти: "Ще спреш да ме обичаш, ...

Затваряш ме във думи. Не боли!
В стените им прозира същността ти.
Сбогувах се със нашето "преди".
Не помня как звучеше любовта ти.
Започна да ме пееш. Но сгреши. ...

Във въздуха нашепва Самота...
Загнездва се навсякъде у мене.
Във ъглите придремва тя.
Във костите ми даже стене.
Изплита дивната везба ...

Поглеждам през прозореца - вали.
Поглеждам във очите ти - и там вали.
Но ти не виждаш, че и моята душа скърби.
Защо отново ти ме нарани?!
Ако можех, щях да те забравя, ...

Пак съм с теб... и пак съм щастлива... държиш ръката ми и ме притискаш до себе си силно... трепериш, ала не от студ, а защото се боиш. Потръпвам и аз само при мислълта, че мога да те изгубя.
Но ти не се страхувай, аз няма да тръгна, никога. Единственото, което искам сега е времето да спре и завинаги ...

Връщам се към стараите места.
Виждам те там, където ангелите кървят.
Загубих и намерих следите ти,
искам да открия поне една причина,
за да ме обичаш отново. ...

Издълбах буква по буква...
Достатъчно.
Силно вкопани ръце
търсеха тунели за промъкване
към твоето погребано сърце. ...